Среща на два рода - Хаджиларския и Жечевия, ще се състои на 21 август в салона на читалище "Васил Левски" в село Тянево, община Добричка. За родолюбието, за българщината и паметта на поколенията НДТ разговаря с организатора на срещата Иван Жечев - хореограф, член на Дружеството на краеведите, Дружеството на хореографите и Съюза на запасните офицери и сержанти. Вече повече от 15 години г-н Жечев се занимава всеотдайно и упорито с проучване на двата рода, с които е свързан по майчина и бащина линия.
- Г-н Жечев, откъде водят началото си двата рода, с чието задълбочено проучване се занимавате? - Жечевият род води началото си от Жеравна. Още по турско прадедите ни са натоварили покъщнината си и са се заселили в Северна Добруджа. Хаджиларският род е от бургаското село Факия. В началото на 19 век дядо Тодор тръгнал нагоре по морето и стигнал до село Хаджилар, също в Северна Добруджа. - Колко гости очаквате да дойдат на срещата? - От представителите на двата рода се надявам да се съберем повече от 200 души. Освен това, поканил съм и над 20 души специални гости - представители на общината и т.н. Ще има курбан. По повод срещата искам също да посадим борче в село Тянево. - От кои места очаквате да дойдат хора? - От цяла Добруджа - тервелското село Кладенци, от Балчик и съседното село Гурково, от Генерал Тошево, Кардам, разбира се - от Добрич. - Защо избрахте точно село Тянево за място на срещата? - В селото живеят много хора от нашия род. Баща ми - Жечо Игнатов, бе кмет на с. Тянево. Като че ли някои неща са генетично заложени, и 50 години след него - през 1999 г., и аз станах кмет на селото. - Понастоящем кои са най-малкият и най-възрастният представители на двата рода? - За Жечевия род мога да кажа, че най-малка е 4-годишната Таня Жечкова. Най-възрастен е Иван Игнатов Жечев, който е на 92 години, но, въпреки това, и сега ходи да копае лозе. - Какви хора са били и са в момента представителите на двата рода. Има ли такива, които са били видни личности? - От Хаджиларския род, например, искам да спомена свещеник Игнат, които е починал в Румъния. Има сега едно младо момче - д-р Лъчезар Хаджиларски, който работи в Бургас. От Жечевия род има доста известни личности. Например, ортопедът доц. Васил Желязков, също д-р Костадин Костадинов. Искам да спомена още Костадин Жечев, който е бил майстор железар и навремето е правил много хубави каруци. Мога да посоча също Георги Хаджиларски, който е герой на социалистическия труд. В Жечевия род има много учители - Пенка Тодорова Жечева /преподавател по руски език в гимназията в Тервел/, Мария Николова и др. Има също наш родственик, който е работил като дипломат в Букурещ - Жечо Петров Жечев. Неговият баща пък е работил като строител на Двореца в Балчик. - От колко време се занимавате с това да създадете родословно дърво и как успявахте да намерите информация? - Занимавам се от 1988 г., от тогава издирвам хората. Обикалям местата, където живеят потомците на двата рода. Ходил съм дори в Жеравна. Научих, че имало една книга, озаглавена "Добруджа в миналото, Добруджа в днешно време", излязла през 1948 г. В Жеравна намерих къщата на автора и неговия син - 82-годишния Данаил Константинов. Той отвори книгата и в нея откри, че моят прадядо е имал племенник - Жечо Тихов, който пък е бил кмет на Жеравна. Това става около 1900 година. - Можете ли да разкажете интересна история, свързана с някой от Вашите родственици? - Сещам се, например, за Жечо Пеев, който е мой прапрадядо. Та той имал три чифта коне. Двата използвал за селскостопанска работа. С другия чифт коне ходел на гости. Един път отишъл на сватба в село в Тулченско. Подарил на булката два медни бакъра, пълни с жито. След това я накарал да му изпее песен, след което й подарил сто овце. Жечо Пеев е бил много благороден човек. - Какво Ви накара да се захванете с проучването на двата рода? - Животът върви интензивно и българщината се забравя. Много бързо станахме европейци. Аз бързам да изпреваря събитията. Един ден поколенията ще видят какво съм направил и, може би, и други ще се захванат с подобни дела.