- Г-н Жечев, откъде водят началото си двата рода, с чието задълбочено проучване се занимавате?
- Жечевият род води началото си от Жеравна. Още по турско прадедите ни са натоварили покъщнината си и са се заселили в Северна Добруджа. Хаджиларският род е от бургаското село Факия. В началото на 19 век дядо Тодор тръгнал нагоре по морето и стигнал до село Хаджилар, също в Северна Добруджа.
- Колко гости очаквате да дойдат на срещата?
- От представителите на двата рода се надявам да се съберем повече от 200 души. Освен това, поканил съм и над 20 души специални гости - представители на общината и т.н. Ще има курбан. По повод срещата искам също да посадим борче в село Тянево.
- От кои места очаквате да дойдат хора?
- От цяла Добруджа - тервелското село Кладенци, от Балчик и съседното село Гурково, от Генерал Тошево, Кардам, разбира се - от Добрич.
- Защо избрахте точно село Тянево за място на срещата?
- В селото живеят много хора от нашия род. Баща ми - Жечо Игнатов, бе кмет на с. Тянево. Като че ли някои неща са генетично заложени, и 50 години след него - през 1999 г., и аз станах кмет на селото.
- Понастоящем кои са най-малкият и най-възрастният представители на двата рода?
- За Жечевия род мога да кажа, че най-малка е 4-годишната Таня Жечкова. Най-възрастен е Иван Игнатов Жечев, който е на 92 години, но, въпреки това, и сега ходи да копае лозе.
- Какви хора са били и са в момента представителите на двата рода. Има ли такива, които са били видни личности?
- От Хаджиларския род, например, искам да спомена свещеник Игнат, които е починал в Румъния. Има сега едно младо момче - д-р Лъчезар Хаджиларски, който работи в Бургас. От Жечевия род има доста известни личности. Например, ортопедът доц. Васил Желязков, също д-р Костадин Костадинов. Искам да спомена още Костадин Жечев, който е бил майстор железар и навремето е правил много хубави каруци. Мога да посоча също Георги Хаджиларски, който е герой на социалистическия труд. В Жечевия род има много учители - Пенка Тодорова Жечева /преподавател по руски език в гимназията в Тервел/, Мария Николова и др. Има също наш родственик, който е работил като дипломат в Букурещ - Жечо Петров Жечев. Неговият баща пък е работил като строител на Двореца в Балчик.
- От колко време се занимавате с това да създадете родословно дърво и как успявахте да намерите информация?
- Занимавам се от 1988 г., от тогава издирвам хората. Обикалям местата, където живеят потомците на двата рода. Ходил съм дори в Жеравна. Научих, че имало една книга, озаглавена "Добруджа в миналото, Добруджа в днешно време", излязла през 1948 г. В Жеравна намерих къщата на автора и неговия син - 82-годишния Данаил Константинов. Той отвори книгата и в нея откри, че моят прадядо е имал племенник - Жечо Тихов, който пък е бил кмет на Жеравна. Това става около 1900 година.
- Можете ли да разкажете интересна история, свързана с някой от Вашите родственици?
- Сещам се, например, за Жечо Пеев, който е мой прапрадядо. Та той имал три чифта коне. Двата използвал за селскостопанска работа. С другия чифт коне ходел на гости. Един път отишъл на сватба в село в Тулченско. Подарил на булката два медни бакъра, пълни с жито. След това я накарал да му изпее песен, след което й подарил сто овце. Жечо Пеев е бил много благороден човек.
- Какво Ви накара да се захванете с проучването на двата рода?
- Животът върви интензивно и българщината се забравя. Много бързо станахме европейци. Аз бързам да изпреваря събитията. Един ден поколенията ще видят какво съм направил и, може би, и други ще се захванат с подобни дела.
 

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА