КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-27 @ 07:55 EEST

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА

2005-10-02 @ 11:12 EEST

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 2 ОКТОМРИ: 1996 г. - Убит е Андрей Луканов - български политик и държавник, 40-ят министър-председател на България (08 февруари – 22 септември 1990 г., 22 септември – 20 декември 1990 г.), министър на външнотърговските връзки (1987-89 г.). Член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП (1989 г.).

НА 2 ОКТОМВРИ СА РОДЕНИ:

1452 г.
Ричард III - крал на Англия, дук на Глоучестър от 1461 г., от династията Йорки. Брат е на Едуард IV. Той узурпира властта през юни 1483 г. след смъртта на Едуард IV. По право тронът принадлежи на Едуард V, но той и брат му изчезват и се смята, че са убити от Ричард. Ричард III загива през август 1485 г. в битката при Босуърт.

1869 г.
Мохандас Карамчанд Ганди, наречен Махатма (Велика душа) - идеолог и водач на индийското националноосвободително движение срещу английското управление, юрист, защитник на ненасилственото гражданско неподчинение като средство за постигане на политически цели. От 1919 г. до края на живота си е идеен ръководител и лидер на партията Индийски национален конгрес (формално до 1928 г.). Създава гандизма - социално-политическо и религиозно-философско учение, идеология на индийското националноосвободително движение. Проповядва ненасилие в борбата срещу английските колонизатори, класов мир и борба с кастовото неравенство, признава значението на масовото освободително движение. Многократно е арестуван и затварян от британските власти. Убит е на 30 януари 1948 г. от член на индуистка екстремистка организация.

1890 г.
Иван Лазаров – български скулптор, академик (1941 г.), професор. Той е първият директор на Института за изобразителни изкуства при БАН. Работи главно фигурални композиции и портрети, издялани от камък, с ясна конструктивна форма и експресивно виждане - "Три селянки", "На нож", "Почивка". Създава декоративно-монументална пластика - надгробие на П. К. Яворов, "Майка" - паметник на гроба на Д. Дебелянов в Копривщица, и други. Умира на 4 ноември 1952 г.

1904 г.
Греъм Грийн - английски писател и драматург. В творбите си използва похватите на филмовата техника. Автор е на психологични романи с морално-етична ("Същността на нещата", "Властта и славата") и политически актуална проблематика ("Тихият американец", "Комедиантите"), на разкази, сценарии, филмова критика.

1951 г.
Стинг - английски рокмузикант. Преди да се утвърди като централна фигура на група “Полис” през 1977 г., работи като учител, чиновник, музикант в джаз- и рокгрупи в Ню Кясъл. Популярността му се увеличава след участието във филмите “Куадрофения” (“Ху”), “Артемис 81” и “Очистително”. Успоредно с участието си в “Полис” работи и като солист. Участва в съвместен албум с Джеф Бек - “На живо за живота”. Записва музика за филми. Сътрудничи си с джазовите музиканти Бранфърд Марсалис, Дерил Джоунс, Кени Киркленд и Омар Хакин. Взема участие в редица благотворителни инициативи на известни рокмузиканти и групи.
Албуми: “Brimstone and Treacle” (1982 г.), “The Dream of the Blue Turtles” (1985 г.), “Nothing Like the Sun” (1987 г.), “… All This Time” [live] (2001 г.), “The Very Best of Sting&Police” (2002 г.).

НА 2 ОКТОМВРИ УМИРАТ:

1847 г.
Васил Априлов – български възрожденски просветен и книжовен деец.
Васил Априлов е роден в Габрово на 21 юли 1789 г. в семейството на богат търговец. 11-годишен напуска родния си град и заминава при братята си в Москва, които се занимават с търговия. Учи в гръцко училище, а след това в немска гимназия в Брашов (Румъния), в която получава солидно класическо и хуманитарно образование. През 1807-1809 г. следва медицина във Виена, но поради заболяване е принуден да прекъсне. Към 1811 г. отива в Одеса и става търговец. Бидейки в плен на елинската култура и възпитание, отначало подпомага гръцкото възраждане. След това се посвещава на просветното и културното издигане на българския народ. За промяната на неговото национално самосъзнание голяма роля изиграва трудът на руския славист Ю. И. Венелин "Старите и сегашни българи".
През 1835 г. основава първото новобългарско светско училище - Габровското училище. По негово настояване български младежи са изпращани да се учат в Русия. Той е един от първите книжовници, които осъзнават необходимостта от създаване на единен български език. Предлага за основа на литературния език да се вземе източнобългарското наречие. Настоява за въвеждането на българския език в църковното богослужение и за замяната на гръцките свещеници с български. Автор е на редица трудове и статии, по-важни от които са: "Българските книжици, или на кое словенско племе собствено принадлежи кириловската азбука?" (1841 г.), "Денница на новобългарското образование" (1841 г.) и "Допълнение към книгата: "Денница на новобългарското образование" (1842 г.).

1916 г.
Димчо Дебелянов – български поет.
Димчо Дебелянов е роден в Копривщица на 25 март 1887 г. През 1896 г. след смъртта на баща му семейството се преселва в гр. Пловдив, където той учи в "Жълтото училище". През 1904 г. семейството му се преселва в гр. София. Завършва гимназия в столицата, учи право в Софийски университет "Св. Климент Охридски" и слуша лекции във Философския факултет. Свободно си служи с руски и френски език. Работи като пресметач в Централната метеорологична станция, стенограф в Народното събрание и Софийската община. В края на октомври 1912 г. постъпва в казармата на 22-ри пехотен тракийски полк в гр. Самоков и участва в Балканската война през 1912–1913 г. изкарва Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. По време на Първата световна война е доброволец на Южния фронт. На 29 януари 1916 г. пристига на фронта, където престоява около осем месеца. Загива като командир на рота, навършил 29 години и 6 месеца. Погребан е в Демирхисар, като останките му са пренесени в родния му гр. през 1931 г. Родната къща на Димчо Дебелянов е реставрирана и през 1958 г. е превърната в къща-музей.
Дебелянов е автор е на стихосбирките – “Посвещение”, “Копнежи”, “Замиращи звуци”, “Станси”, “През април”, “Спомени”, “Под тъмни небеса”, “Под сурдинка”, “Ранни стихотворения” и на произведенията – “Легенда за разблудната царкиня”, “Хумор и сатира”, “Проза”. През 1906 г. в сп. "Съвременност" са отпечатани първите публикувани творби на поета: "На таз, която в нощи мълчаливи", "Когато вишните цъфтяха" и други. Пише репортажи за в. "Ден" (1903–1923 г.) и в. "Балканска трибуна" (1906–1908 г.). Сътрудничи на "Българска сбирка", "Съвременник", "Нов път", "Оса" и много други. В хумористичните издания печата сатирични творби с псевдоними: Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други.

1927 г.
Сванте Арениус - физикохимик, чуждестранен и почетен член на много академии на науките, професор. Автор на теорията за електролитната дисоциация (1887 г.), на трудове по химична кинетика, астрономия, астрофизика, биология. Носител на Нобелова награда за химия през 1903 г.

1996 г.
Андрей Луканов - български политик и държавник, 40-ят министър-председател на България (08 февруари – 22 септември 1990 г., 22 септември – 20 декември 1990 г.), министър на външнотърговските връзки (1987-89 г.). Член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП (1989 г.).
Андрей Луканов роден в Москва на 26 септември 1938 г. Завършва Института за международни отношения в Москва (1963 г.). Работи като инспектор в отдел “Икономически, СИВ и Общ пазар” на Министерството на външните работи (1963–1965 г.). Началник отдел “Международни организации” при Министерството на външната търговия (1966–1968 г.). Първи секретар в постоянното представителство на НРБ в ООН в Женева (1969–1972 г.). От 1972 г. е заместник-министър, а от 1973 г. е първи заместник-министър на външната търговия. Председател е на Комисията за икономическо и научно-техническо сътрудничество при МС (1976-1980 г.). Член е на Държавния съвет от 17 ноември 1989 г. Член е на председателството на ВПС и член на ВПС на БСП (2 февруари – 25 септември 1990 г.). Народен представител е в VII, Народно събрание (1976–1990 г.), VII ВНС (1990–1991 г.), в XXXVI и XXXVII ОНС (1991–1996 г.). По искане на Главния прокурор на Република България на 7 февруари 1992 г. му е отнет депутатският имунитет, арестуван е и подведен под отговорност за отпускане на кредити и безвъзмездна помощ на някои развиващи се страни. През март 1997 г. Европейският съд за правата на човека в Страсбург решава, че тези действия на Прокуратурата са неоснователни.
НА 2 ОКТОМВРИ В БЪЛГАРИЯ:

1875 г.
За да предотврати разрастването на революционните прояви в балканските си провинции, Високата порта издава заповед, с която отменя една четвърт от десятъка и опрощава недоборите на подвластното население за 1872-1873 г.

1919 г.
Открива се 18. ОНС. За председател е предложен Найчо Цанов (радикалдемократ), но той не приема поста и парламентът се ръководи от подпредседателя Недялко Атанасов (БЗНС).
Найчо (Николай) Томов Цанов е роден във Видин през 1857 година. Той е политически деец, юрист и публицист. Образованието си получава в класното училище и в частното търговско училище в родния си град. Първоначално работи като писар в турските канцеларии във Видин и София, а след Освобождението се занимава предимно с адвокатство. Цанов влиза в редовете на Либералната партия, а след разцеплението й през 1883-1884 г. минава към течението, възглавено от П. Каравелов. По време на Сръбско-българската война 1885 г. участва като доброволец в отбраната на Видин. В началото на ХХ в. заедно с Т. Г. Влайков и Ил. Георгов се откъсват от П. Каравелов и поставят началото на нова политическа формация - Радикалдемократическата партия. Цанов се обявява се против въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. на страната на Централните сили. След края на войната му предлагат пост на председател на XVIII Обикновено народно събрание, но отказва да го приеме. Найчо Цанов заема отрицателно отношение и към управлението на Българския земеделски народен съюз, заради което е малтретиран. Скоро след държавния преврат на 9 юни 1923 Найчо Цанов умира. Автор е на брошурата "Царят на българите и погромът" (1914 г.).

1922 г.
Дейци на ВМРО убиват в София водача на земеделската емигрантска организация Александър Панов и през декември тя е разпусната от ръководството на БЗНС.
ВМРО е националнореволюционна организация на македонските българи, създадена през есента на 1919 г. от Т. Александров, П. Чаулев и ген. Ал. Протогеров. Ръководителите й са привърженици на идеята за присъединяване на Вардарска и Беломорска Македония към България, но поради нейното поражение в Първата световна война 1914 г.–1918 г. приемат идеята на ВМОРО за автономия на Македония. В организацията първоначално участват и привърженици на Я. Сандански (Серската група), но след това напускат нейните редове. ВМРО изпраща изложение по македонския въпрос до Парижката мирна конференция 1919 г.–1920 г. с настояване да бъдат приети и изслушани нейни представители. На дипломатическото представителство на Сърбо-хърватско-словенското кралство в София се внушава, че трябва да подобри положението на българите в Македония. По примера на ВМОРО се възстановява четническият институт. Изградена е неколкохилядна четническа организация в Пиринския край, отчасти в Кюстендилско и Софийско. През февруари 1920 г. са изпратени в Македония няколко малки чети. Към края на същата година се появяват признаци за разцепление на македонското движение. Създадена е Македонска федеративна организация от арх. Н. Юруков, д-р Хр. Татарчев и д-р Ф. Атанасов. Тя обявява, че ще води борба за независима федеративна Македония, в управлението на която ще вземат участие всички населяващи я народности. Ръководството на организацията установява тесни връзки с БЗНС и правителството на Ал. Стамболийски. С помощта на българските власти се опитват да изтласкат ВМРО от Пиринско и Вардарска Македония. ВМРО предприема ответни удари. Убит е един от идеолозите на ВМОРО Г. Петров и министърът на вътрешните работи Ал. Димитров. Ръководството на ВМРО установява тесни връзки с Военния съюз и буржоазните опозиционни партии. Организацията не взема пряко участие в държавния преврат на 9 юни 1923 г., но отделни нейни четници участват в залавянето и убийството на министър-председател Ал. Стамболийски. ВМРО подкрепя сговористкото правителство при потушаването на Септемврийското въстание 1923 г. Поради запазване на Нишката спогодба със Сърбо-хърватско-словенското кралство и подписването на нови споразумения отношенията между ВМРО и сговористкото правителство в края на 1923 г. се изострят. Правителството на проф. Ал. Цанков извършва през март 1924 г. арести на много македонски дейци. В края на април 1924 г. ЦК на ВМРО подписва декларация, в която заявява, че ще се бори за създаване на единна, самостоятелна, независима Македония. Организацията започва преговори с Коминтерна и Съветския съюз, а на 6 май 1924 г. подписва във Виена с представители на Балканската комунистическа федерация манифест. Независимо, че след публикуване на Майския манифест Т. Александров и ген. Ал. Протогеров се отказват от подписите си, ръководството на ВМРО губи доверието на българското правителство. В организацията настъпва разрив. За това допринася и убийството през август 1924 г. на Т. Александров. Неговото място в ЦК заема Ив. Михайлов. Извършена е жестока разправа с противниците на Т. Александров в Горна Джумая (дн. Благоевград), Разложко, Неврокопско (дн. Гоцеделчевско), Петричко, София, Пловдив и Свиленград. Във ВМРО се обособяват две групи: на ген. Ал. Протогеров, подкрепен активно от Ал. Цанков, и на ген. Ив. Михайлов – от А. Ляпчев и ген. Ив. Вълков. През 1925 г. привържениците на Майския манифест създават Вътрешна македонска революционна организация (обединена) (ВМРО (об.)). Засиленото съперничество между двете групи нараства. По нареждане на Ив. Михайлов през 1928 г. е убит ген. Ал. Протогеров. След неговата смърт ВМРО фактически се разцепва на две отделни организации. Започва взаимно изтребление между двете организации, което продължава няколко години и отслабва тяхната роля като националнореволюционни организации. След държавния преврат на 19 май 1934 г. са забранени, както всички други политически, професионални и националнореволюционни организации в страната.

1930 г.
В периода 2 - 4 октомври в София се учредява партията Национална задруга за политическо възраждане с председател Александър Сталийски и с орган в. "Възраждане" (от 25 май 1931 г.).
Александър Цанков Сталийски е роден във Видин през 1893 г. Той е юрист, политически и държавен деец. Завършва право в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Участва като доброволец в Балканската война (1912-1913 г.) и в Първата световна война (1914-1918 г.) като офицер. След края на световната война защитава докторат по конституционно право в Германия (1923 г.). Сталийски работи като адвокат в София от 1928 г. до 1944 г. Член е на Демократическата партия, след държавния преврат на 9 юни 1923 г. минава в редовете на Демократическия сговор. Сталийски е един от първите идеолози на фашизма в България. През 30-те години на ХХ в. организира и ръководи фашистки организации. Депутат е в ХХI ОНС (1923-1927 г.). Министър на правосъдието от 12 юни до 2 септември 1944 г. Александър Сталийски е осъден от Народния съд на смърт и е разстрелян. Автор е на: "Фашисткото учение за държавата" и "Изходът".

1958 г.
В периода 2 - 4 октомври се провежда пленум на ЦК на БКП, на които се разглежда международното и вътрешното положение на страната и съкращаването на сроковете за изпълнение на петилетката (в селското стопанство за 3 г., а в промишлеността - за 4 г. и 3 м.). Утвърдени са и "Тезиси за работата на партията сред турското население". В тях е залегнала тезата, че родината на това население не е Турция, а България и то не е част от турската нация; прави се извод, че ходжите и религията се използват за политически цели и чрез спекулиране с верските, езиковите и битовите особености на турското население то е противопоставяно на българското.

1976 г.
В периода 2 - 4 октомври Тодор Живков е на приятелско посещение в Румъния.

1982 г.
В периода 2 - 9 октомври във Варна се провежда 17. фестивал на българския игрален филм.

1996 г.
Общият съвет на Световната търговска организация (СТО) взема решение за одобряване на Протокола за присъединяване на Република България към Маракешкото споразумение за създаване на СТО. България подписва протокола, с което става пълноправен член на организацията на 1 декември 1996 г.
Правната основа на СТО е Общото споразумение за тарифите и търговията, което дава основните правила за системата на преговори. Съвсем скоро след подписването на Споразумението общият интерес на държавите да насърчат международната търговия в годините след Втората световна война води до неформалното създаване на неофициалната международна организация, известна като "ГАТТ". През годините се провеждат няколко големи кръга на преговори, известни като "раундове". Последният раунд на ГАТТ, познат като "Уругвайски раунд", протича рекордните 8 години и води до създаването на Световната търговска организация. Докато ГАТТ насочва усилията си към преговори във връзка с търговията със стоки, СТО и неговите документи понастоящем покриват търговията с услуги и с продуктите на интелектуалната собственост.
Първоначалната идея за създаването на ГАТТ е осигуряването на трети орган от Бретънуудската система, наравно със Световната банка и Международния валутен фонд, който да покрива въпросите, свързани с международната търговия. Делегати от над 50 държави постигат значителен успех в осигуряването на допълнителна либерализация на търговията по време на преговорите за създаване на Международна търговска организация. Те се обединяват върху редица правила на международната търговия и отстъпки в митническите си тарифи. Комбинацията от двете води до подписването на ГАТТ, отделно от статута на предвидената Международна търговска организация. Докато ратификацията на втората обаче не успява да премине ратификационния процес в някои държави- членки, Споразумението на ГАТТ влиза в сила през януари 1948 г. и остава единственият легитимен инструмент, регламентиращ международната търговия.
Световната търговска организация започва да функционира от 1 януари 1995 г. Тя е единствената международна организация, която има компетенции в областта на многостранните търговски отношения. Към месец октомври 2004 г. 148 държави и територии членуват в СТО, а 24 държави са в процес на присъединяване.
След създаването на СТО, ГАТТ не съществува като самостоятелна международна институция, а е интегрирано в системата от споразумения в рамките на СТО като споразумение с някои допълнения. В сравнение с ГАТТ, чиито правила и дисциплини касаят търговията със стоки, компетенциите на СТО са разширени, и в тях са включени такива нови области, като търговията с услуги, търговските аспекти на правата върху интелектуалната собственост, свързаните с търговията инвестиционни мерки. Създадена е и нова постоянно действаща система за разрешаване на спорове между страните членки на организацията.

2001 г.
НДСВ обявява, че ще подкрепи кандидатурата на Петър Стоянов в предстоящите президентски избори.
Петър Стефанов Стоянов е български юрист, политик. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1976 г.). От 1978 г. работи като адвокат в Пловдив. Един от учредителите на Съюза на демократичните сили. Заместник-министър на правосъдието е в периода 1991 г. - 1992 г. Народен представител е в 37 НС (1994 г.); заместник-председател е на Парламентарната група на СДС и заместник-председател на Националния клуб за демокрация (1995 г. - 1996 г.). Работи като адвокат от 1978 г. до 1992 г. Специализира гражданско право. Печели предварителните избори за президент (1 юни 1996 г.). Президент на Република България за периода 22 януари 1997 г. - 22 януари 2002 г.

2002 г.
Народното събрание приема с консенсус 3. и 4. реактор на АЕЦ "Козлодуй" да бъдат затворени след приемането на България в Европейския съюз. Това решение е предизвикано от позицията на правителството, одобрена на 26 септември, реакторите да бъдат спрени до края на 2006 г.

НА 2 ОКТОМВРИ В СВЕТА:

1187 г.
Сирийският султан Саладин превзема Ерусалим. Загубата на свещения град предизвиква Третия кръстоносен поход (1189-1192 г.), ръководен от Фридрих I Барбароса, Ричард I Лъвското сърце и Филип II Август, който се оказва неуспешен.
Кръстоносците от Първия кръстоносен поход превземат Йерусалим. Убити са около 40 000 души, множество синагоги са изгорени. През 1101 г. две кръстоносни армии преминават безпрепятствено през Балканския полуостров.
Кръстоносните походи са експедиции, организирани от западноевропейски рицари за завладяването на свещените места на Изток (Сирия, Палестина и Северна Африка). От предприетите осем Кръстоносни походи, четири преминават през Балканския полуостров и засягат непосредствено и българските земи.
Първият Кръстоносен поход (1096 г. - 1099 г.) е по времето, когато българските земи се намират под византийско господство. Въпреки това българите дават сериозен отпор на опустошителните действия на кръстоносците, част от които оцеляват и успяват да превземат Ерусалим.
Вторият Кръстоносен поход е в периода 1147 г. - 1149 г. Той също е посрещнат враждебно от местното българско население, което се противопоставя на опустошенията на кръстоносците по пътя им на Изток след Филипопол.
Третият Кръстоносен поход се състои от 1189 г. до 1192 г. и е предприет и предвождан лично от германския император Фридрих I Барбароса в момент, когато българите току-що са се освободили от византийско владичество. Опитите на новите български владетели Асен I и Петър II да се съюзят с кръстоносците за общи действия против Византия не завършват с успех, тъй като Византия успява да отклони новите нашественици към Мала Азия.
Четвъртият Кръстоносен поход (1202 г. - 1204 г.) се локализира с превземането на византийската столица и създаването на Латинската империя. Намиращият се по онова време на българския престол цар Калоян (1197 г. - 1207 г.) се опитва да поддържа мирни отношения с кръстоносците, но без успех. Това довежда до Одринската битка от 1205 г., в резултат на която те са разгромени напълно.

1608 г.
Ханс Липершай от Миделбург монтира първият телескоп.

1836 г.
Чарлз Дарвин се завръща във Фолмаут, Англия, след 5-годишно изследователско пътешествие в южните океани на борда на кораба "Бигъл".
Чарлс Роберт Дарвин е английски естественик и физиолог. Той участва в научна експедиция по южноамериканските крайбрежия с кораба "Бигъл". Там събира първите материали за прочутото си съчинение "За произхода на видовете чрез естествен подбор" (1859 г.). В книгата "Произход на човека и половия отбор" (1871 г,) Дарвин обосновава спорната хипотеза за произхода на човека от приматите.

1924 г.
На среща в Женева членовете на Лигата на нациите приемат протокол, целящ решаването на всички международни спорове чрез арбитраж.

1931 г.
Американците Клайд Пенкбърн и Хю Хърндън обявяват намерението си да прелетят за първи път над Тихия океан. Три дни по-късно те извършват първия успешен полет над Тихия океан, изминавайки разстоянието от Япония до Америка за 41 часа и 31 минути като прелитат над 8000 км.

1941 г.
В хода на Втората световна война започва германската операция “Тайфун” планът за превземането на Москва, завършил с неуспех. Два месеца по-късно Съветската армия започва контранастъпление.
Във Втората световна война участват 61 държави, което е 80% от населението на Земята. Военни действия се водят на териториите на 40 от държавите, на морски и океански театри. Воюващи страни са Германия, Италия, Япония, Унгария, Финландия, Румъния, България, Хърватско и Испания срещу Англия, Франция, СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и др. В навечерието на войната в Москва се водят преговори между Великобритания, Франция и СССР за сключване на военен пакт срещу Германия и нейните съюзници. Неясната и недостатъчно твърда и искрена позиция на съветската делегация проваля преговорите. На 23 август 1939 г. в Москва е сключен пактът за ненападение между Германия и СССР, наречен пакт Молотов - Рибентроп. На 26 август се оформят тайните клаузи на пакта. Двете тоталитарни държави си поделят Европа и се договарят за съвместни действия при постигане на интересите. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и до 15 септември я завладява. На 3 септември Великобритания и Франция обявяват война на Германия, но не предприемат решителни действия до май 1940 г. Това е периодът на т.нар “Странна война”. На 17 септември СССР напада Полша от изток и за кратко време окупира останалата част от страната, като между Вермахта и Червената армия се установява демаркационна линия. В Брест се провежда съвместен парад на Вермахта и Червената армия. В края на септември и началото на октомври СССР заставя Естония, Латвия и Литва да подпишат договори за взаимопомощ, по силата на които през август 1940 г. Съветския съюз анексира трите независими държави. Финландия отказва да подпише такъв договор и след последвалата Съветско-финландска война загубва някои територии, но запазва независимостта си. През април и май 1940 г. Германия завладява Норвегия и Дания, окупира Белгия, Холандия и Люксембург и до 22 юни 1940 г. завзема Франция. На 10 юни 1940 г. във войната се намесва Италия. Италианските войски завладяват Британска Сомалия, Кения, Судан и в средата на септември нападат Египет. Настъплението на италианците срещу Албания и Гърция се оказва неуспешно и италианската армия е спряна. През периода януари - май 1941 г. британската армия успява да изгони италианците от Британска Сомалия, Кения, Судан, Етиопия, Италианска Сомалия и Еритрея. След като България се присъединява към държавите от Оста и става техен съюзник; германските войски преминават през страната и окупират Гърция и Югославия. На 22 юни 1941 г. Германия започва война със СССР. За няколко месеца германската армия завладява Белорусия, Молдавия, Украйна и голяма част от европейската част на Русия. С цената на много жертви Червената армия успява да спре германското настъпление и да разбие германците в битката за Москва водена през периода 30 септември 1941 г. – 20 април 1942 г. След неуспешното съветско контранастъпление при Харков през май 1942 г. германците стигат на изток до Волга и на юг до Кавказ. След японското нападение на американската база Пърл Харбър от 7 декември 1941 г. във войната се намесват САЩ. Създава се военен съюз на държавите, борещи се против фашизма, оформен на 1 януари 1942 г. чрез Декларацията на 26 държави. След като разгромява главните сили на американския Тихоокеански флот, Япония окупира Тайланд, Хонг-Конг, Бирма, Малая, Сингапур, Филипините и по-голямата част от Индонезия. Японският флот завладява част от Нова Гвинея и голяма част от тихоокеанските острови. На 2 февруари 1943 г. завършва Сталинградската битка, която изменя хода на войната на Източния фронт. В края на юни 1942 г. при Ел Аламейн е разбита обединената италиано-германска армия, командвана от фелдмаршал Ервин Ромел. Тези 2 загуби на германците изменят коренно хода на Втората световна война. След 1943 г. силите на Оста започват да отстъпват. На 8 ноември 1942 г. в Северна Африка е стоварен десант на англо-американските войски. В края на март британските войски завладяват цяла Северна Африка. През юли 1943 г. съюзниците правят десант на остров Сицилия и от септември започват освобождаването на Италия. След Курската битка от юли – август 1943 г. Червената армия започва постепенно да изтласква германската армия от територията на СССР и през лятото са възстановени съветските граници. През август 1944 г. Червената армия окупира Румъния и спира на българо-румънската граница. На 6 септември 1944 г. съюзниците извършват десант в Северна Франция и откриват Втория фронт срещу Германия. През втората половина на 1944 г. и началото на 1945 г. съюзниците на Германия са извадени от войната и капитулират, както следва Румъния на 23 август 1944 г., България на 9 септември 1944 г., Финландия през септември 1944 г. и Унгария през декември 1944 г. След капитулацията на Германия на 6 и 8 август американската авиация извършва атомни бомбардировки на японските градове Хирошима и Нагасаки. През август 1945 г. Червената армия разгромява японските войски в Манджурия, Корея и на остров Сахалин. На 2 септември 1945 г. Япония безусловно капитулира. От 17 юни до 2 август 1945 г. се провежда Потсдамската конференция на ръководителите на САЩ - Хари Труман, на СССР - Й. В. Сталин, и на Великобритания - Уинстън Чърчил. Конференцията приема решения за пълно разоръжаване на Германия, ликвидиране на нацизма и за следвоенното устройство на света.

1944 г.
Нацистите смазват Варшавското въстание, избухнало на 1 август 1944 г. в окупираната от германските войски Варшава. Въстанието е вдъхновено от полското емигрантско правителство в Лондон и се ръководи от Армия Крайова (полска национална военна организация, която в периода от 1942 г. до 1945 г. с около 250 000 – 300 000 души воюва срещу германските окупатори. Тя е подчинена на полското емигрантско правителство в Лондон. След Втората световна война (до 1947 г.) нейни части се съпротивляват срещу установения в Полша режим). То има масов характер, но не е съгласувано със съветското командване и Политическия комитет за национално освобождение. Поради това Й. В. Сталин отказва да го подкрепи. Съветските войски изчакват в близост до града. На 2 октомври ръководството на Армия Крайова подписва продиктувани от нацистите условия за капитулация. Във Варшавското въстание загиват около 200 000 души.

1946 г.
На екран се появява първият “сапунен” сериал американският “Далечен хълм”.

1972 г.
Дания гласува с мнозинство от 63.4% срещу 36.6% в подкрепа на присъединяването си към Европейския съюз.
http://www.focus-news.net

Сходни връзки
http://www.focus-news.net Още от Календар

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats