Това сподели областният управител на Добрич Динчер Хаджиев в първото си голямо интервю специално за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна"

* Едрото земеделие идва по естествен път, без държавна намеса

* Трябва да развием екологично чист, по-спокоен туризъм

* Ще работя за по-скорошното присъединяване на страната ни към ЕС

- Г-н Хаджиев, очевидно е, че зърнопроизводството в Добричка област ще има значима роля при влизането ни в ЕС. Възможността за нови работни места обаче е в сферата на животновъдството. Ще бъде ли разработена дългосрочна стратегия за възраждане на животновъдството в областта, а оттук и за възстановяване на хранително-вкусовата и преработвателната промишленост?

- В област Добрич основни отрасли са земеделието и, отчасти, туризмът. Когато говорим за зърнопроизводство, говорим реално за доходи, за печалба от земеделието, което се развива и въз основа на това земеделските стопани се прехранват. Забелязва се нарастване на доходите на земеделските производители. Сами виждате новата техника, с която се оборудваха повечето от тях. В момента има възможност чрез подходящи кредити да се закупят животни и техника, необходими за по-ефикасно и по-рентабилно земеделие. В млекопроизводството също става въпрос за сериозни нововъведения, които са утвърдени в ЕС и с тях сме рентабилни на европейския пазар, а точно това е целта. И аз мисля, че тази цел до голяма степен е реализирана в област Добрич.

В сферата на животновъдството има нужда от елитни племенни стада, като най-добрият вариант е те да се внесат от страни-членки на ЕС. В голяма степен се надяваме да помогне млечният борд, който бе основан наскоро, както и Асоциацията на млекопроизводителите.

Що се отнася до възстановяване на хранително-вкусовата и преработвателната промишлености в областта, по програма САПАРД вече има реализирани такива проекти в млекопреработвателната промишленост. За ХВП очакваме сериозни инвестиции от фирми, които се интересуват от преработка. По-конкретно, става въпрос за предприятия, които да осигурят полуфабрикати за по-лесна реализация на европейските пазари в бъдеще.

- Вие сте мениджър в областта на земеделието. Каква е Вашата гледна точка относно процесите в тази област и редица т.нар. конфликти - законният обем земя, който може да обработва един арендатор, цената на зърното, ангажименти на държавата към реализацията му, субсидиране на земеделието, структура на посевите и т.н.?

- В областта на земеделието въпросите са много и отговорите на тях са различни, в зависимост от гледната точка. Проблемите на дребния и едрия земеделец са различни. Като цяло, в област Добрич има тенденция за увеличаване на обработваемата земя от дадени арендатори. От друга страна забелязваме земеделски производители, които обработват от порядъка на 1000 до 5000 декара с помощта на семействата си, създават се семейни ферми. Може би, това е приоритет в ЕС - набляга се на средните земеделски производители. Но реално за Добруджа сами знаете, че става въпрос за едро земеделие - говорим над 15-20 000 декара обработваеми площи. И това е нормално, като се има предвид, че през 1938 г., например, Добруджа също е била известна с едрите си земеделци. Това е доказало, че е подходящ начин за проспериращо земеделие в района. Така че сега по естествен път пак се създадоха такива едри земеделски ферми. В крайна сметка, става въпрос за едро земеделие, което си идва по естествен път, без държавна намеса. Това са естествени пазарни процеси и те търпят промени във всеки етап от развитието на земеделието в страната и респективно област Добрич.

Държавата не може да влияе върху това кой какъв обем земя да обработва. Тя единствено може да помага, съгласно подписаната глава "Земеделие" - над 1 хектар земя за полски култури и над 0.3 хектара земя за овощни градини, зеленчукопроизводители, оранжерии. Това е залегнало като директни плащания от ЕС и това е бъдещето. Директните плащания ще бъдат за тези, които обработват земята, а не за собствениците, които си получават рентата.

В същото време през последните години има увеличение на рентата. Чрез политиката, която води държавата, чрез субсидиите, които се получават от ДФ "Земеделие" се подпомагат реално обработваеми площи и това спомага за по-навременното плащане на рентите от земеделските кооперации или арендаторите. А за собствениците, които сами си обработват земята, това е по-добър начин да се справят с всякакви трудности при реализацията на произведената продукция.

Така че държавата засега единствено чрез субсидии помага за по-доброто развитие на този сектор в област Добрич и се надяваме в бъдеще да има повече и по-добри земеделци.

- Безспорно туризмът е важен отрасъл за Добричка област. Обществеността обаче няма реална представа кой в момента инвестира в тази сфера в нашия регион и какво ще става през следващите десет години. Мисли ли се да бъде направено задълбочено проучване по този въпрос като се започне от природните дадености и се завърши с перспективите за инвестиции, за да може процесът да бъде управляем, а не хаотичен?

- Да, безспорно туризмът е един изключително важен отрасъл за област Добрич поради факта, че имаме три черноморски общини и към тях има интереси отстрана на инвеститори. Чрез създаването на подходяща инфраструктура се надяваме държавата да спомогне за по-сериозни инвестиции в туризма. Има наистина много красиви места в нашето Северно Черноморие, които са екологично чисти. Като район Северното Черноморие се запази за разлика от южното.

Но по-красиво за туристите ще бъде, ако се развие ниското строителство. Почивните бази да се възстановят и да се развият почивно дело и морски туризъм в такива размери, че туристите наистина да почиват, а не да се създава впечатление, че сме в един крайморски град. Моите виждания са за екологично чист, по-спокоен туризъм, близък до селския туризъм. А той също е приоритетен за областта, като се има предвид, че голяма част от селата в крайморските ни общини имат възможност да се реализират в тази насока. А други общини, като Добричка, Тервел, Крушари имат достатъчно предпоставки за развитие на селски туризъм.

Това са все идеи, които чрез проекти би било добре да се реализират. Аз бих съдействал за такива проекти.

- Още в началото на Вашия мандат се сблъскахте с проблемите в общините Шабла и Каварна вследствие на проливните дъждове. От Ваша гледна точка, имаше ли единство сред добруджанци по време на бедствието?

- Да, аз нямах много време да се адаптирам бързо с новия си пост, поради голямата отговорност, с която съм го поел, винаги бях близо до проблемите и съм запознат с тях. Мисля, че държавата не остана настрана от проблемите на бедстващите общини. Навреме реагираха Гражданска защита, полиция и пожарна. Спасени бяха хора, не се допуснаха жертви. До голяма степен и кметът на община Шабла спомогна за навременната организация и за недопускане на трагични инциденти. Също и кметът на Каварна, защото знаем, че и там имаше села, които пострадаха и останаха дълго време без вода поради наводнените помпени станции. Мисля, че тръгнахме със сериозни проблеми и се надявам да приключим с по-малко проблеми този мандат.

- В Деня на Добрич забелязахме изключителна активност на министри и депутати като реакция на бедствието. Това рекламна кампания ли бе или тези хора се ангажираха и изпълняват ангажиментите си да помогнат на пострадалите?

- Аз благодаря за съпричастността, която показаха гостите на празника на Добрич. С посещението си в община Шабла те реално помогнаха за по-бързото  преодоляване на проблемите. Това показа ангажираност не само с празниците и веселите моменти, но и с проблемите. Мисля, че това за нас е знак, че в бъдеще тяхното присъствие ще бъде осезателно.

- По традиция, и сега депутатите тръгват за създаване на добруджанско лоби в парламента. Смятате ли, това ще бъде постигнато?

- Аз мисля, че това вече е постигнато.

- Назначаването Ви за областен управител на Добрич бе в известна степен изненада за обществеността. Колко бързо се увеличиха приятелите Ви в сравнение с предишната Ви - донякъде незабележима длъжност, в качеството Ви на директор на областната дирекция на ДФ "Земеделие"?

- Преди да бъда назначен като областен управител аз бях директор на фонд "Земеделие" и приятели ми бяха всички земеделци. Отсега нататък приятели ще ми бъдат всички жители на област Добрич.

- Наближава зимата. Обикновено този сезон е свързан с възникването на доста проблеми за Добричка област. Готови ли сте да се справите с тях и има ли набелязани конкретни мерки в тази насока?

- По принцип, имаме готовност и вече разисквахме този въпрос. Най-вероятно, следващата седмица ще заседава постоянната областна комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи. Ще се съберем да обсъдим предстоящата зима и съответно изненадите, които ни готви тя. Мисля, че е необходимо да се вземат превантивни мерки, за да бъдат минимални всякакви щети. Знаем, че миналата зима бе тежка и трябва да се готвим за най-лошото, а дано тя да е по-лека.

- Като имаме предвид, че България се кани да влезе в ЕС в началото на 2007 г., логично е Вие да бъдете и областният управител, с който добруджанци ще се наредят сред останалите членове на европейската общност. Как си представяте деня на присъединяването ни? Според Вас, този ден ще бъде ли 1 януари 2007 г., или ще бъде един все още неясен ден?

- Аз ще работя за по-скорошното присъединяване. Но, знаете, че наистина изискванията, поставени от ЕС, са ясни, точни и конкретни. Задачите, които трябва да изпълним, са в срокове, с които трябва да се съобразяваме задължително. Мисля, че ако спазим, всички тези изисквания, през януари 2007 г. ще бъдем пълноправни членове на ЕС. Ще работим за това и се надявам през януари 2007 г. да отпразнуваме новата година и присъединяването ни към Европейския съюз.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА