1365 – Кръстоносците превземат Александрия

1840 – Английските войски превземат Бейрут

1865 - Патентована е билярдната топка. Изследователят Джон Уесли Хайят открил синтетичен материал, който можел да се отлива във форма. По този начин станала възможна подмяната на използваните до тогава топки от слонова кост.

1932 – В Харковския физико-технически институт за пръв път е осъществена ядрена реакция по разделяне на ядрото на лития

1944 – Командването на американските войски заявило, че немския град Ахен ще бъде напълно унищожен, ако немските войски там не се предадат до 24 часа

1945 – Основана е Трудовата партия на Корея

1958 – В Канада завършва строителството на най-големият в света газопровод

1960 – Ураган унищожава няколко индийски града и причинява смъртта на около 4 хиляди човека

1961 – Завършва електрификазията на Транссибирската магистрала

1964 – В Токио започват осемнадесетите Олимпийски игри

1970 – Сепаратисти похичават министъра на труда на Квебек Пер Лапорте

1980 – От земетресение в Алжир загиват 4,5 хиляди души

1995 – Израел освобождава 900 бойци на ООП

1997– В Билбао /Испания/ е открита най-голямата в света художествена галерия, разположена на площ от 137 метра дължина и 30 метра ширина

2002 - Конгресът разрешава на Буш да атакува Ирак

ПОДРОБНОСТИ

НА 10 ОКТОМВРИ В БЪЛГАРИЯ:

1800
Големи групи кърджалии начело с Кара Фейзи, Халил паша и брата на Осман Пазвантоглу – Ибрахим започват поход към Цариград. Разбойническите отряди обкръжават Сливен, Одрин и Лозенград.
Кърджалиите са разбойнически отряди, образувани главно от турско и албанско население и много рядко от българи. Те действат в Османската империя по време на феодалните размирици от края на XVIII и началото на XIX в. Те са наемани от паши и аяни, които се бунтуват срещу централната власт. Понякога действат и самостоятелно. Кърджалиите предприемат опустошителни действия главно в българските земи, като отвличат и избиват беззащитното население. За да се предпазят от техните нападения, редица селища като Котел и други си организират своя собствена защита. За целта са изграждани укрепени стени и се въвежда постоянно дежурство, което да предизвестява населението за настъпващите банди. Някои от българите, които действат като кърджалийски главатари като Индже войвода и др., се отказват от тях и минават на страната на беззащитното българско население. Кърджалиите са унищожени окончателно след възкачването на престола на султан Махмуд II (1808 г-1839 г).

1867
Най-близките приятели и съратници на Георги Раковски организират погребението му в гробищата Щербан водъ, Букурещ. Присъстват стотици български емигранти, чужди дипломатически представители, румънски журналисти и общественици. Георги Раковски умира след тежко боледуване от туберкулоза.
Георги Стойков Раковски е революционер, пръв идеолог на националното революционно движение, писател, публицист, етнограф. През 1841 г в Браила подготвя масово въоръжено нахлуване в България. На 10 февруари 1842 г бунтът се разкрива от румънската полиция, негови приятели са арестувани, но той успява да се укрие. След като научава за арестите, той се предава на руския консул в Браила, който от своя страна го предава на румънските власти. На 14 юли Раковски е осъден на смърт, но понеже е гръцки поданик, трябва да бъде изпратен през Цариград в Атина, за да бъде изпълнена присъдата. Гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща във Франция – Марсилия, където престоява година и половина. През 1844 г се връща в Котел. През януари 1845 г той и баща му са наклеветени, че готвят бунт, и са отведени в Цариград, където прекарват 3 г в затвора. По време на Кримската война (1853-1856 г) си издейства назначение в турската главна квартира в Шумен като преводач с намерение да предпазва българското население от безчинствата на турските войски, а от друга страна - да изпраща военни сведения на русите. Планът му се разкрива и той е арестуван в Калафат, но по пътя за Цариград успява да избяга. Организира чета от 12 души, с която се отправя към Балкана с намерение да се срещне с настъпващата руска армия. Около Преслав обаче узнава за неблагоприятния за русите обрат във войната и за тяхното изтегляне от България и той разпуска четата и се прибира в Котел. Там се укрива 4 месеца и в навечерието на 1855 г тайно се прехвърля във Влашко. По-късно заминава за Нови Сад, където започва да издава вестник "Българска дневница", книгата "Предвестник Горскаго пътника", първия брой на вестник "Дунавски лебед" и поемата "Горски пътник". През 1858 г се установява в Одеса. Там се занимава със събирателска и научна дейност - събира народни песни, пише исторически и етнографски съчинения. През 1860 г се премества в Белград. Там съставя "План за освобождението на България" и "Статут за едно Привременно българско началство в Белград".

1876
Джузепе Гар***ди изпраща писмо до Българското централно благотворително общество в Букурещ. "Италианският народ - пише Гар***ди, храни към вашия народ заслужени симпатии поради неговите злощастия и поради неговия героизъм. Скърбя, че не мога лично да участвам във вашите борби. Пожелавам ви постоянство във вашата света мисия и съм ваш: Джузепе Гар***ди."
Гар***ди е италиански национален герой, един от водачите на революционното крило на движението за национално освобождение и обединение. От 1834 г се сражава за независимостта на южноамериканските републики. По време на Революциите в Европа (1848-1849 г) е един от ръководителите на Римската република (1849 г). Начело на доброволци участва в освободителните войни против Австрия (1848 г, 1859 г, 1860 г). Оглавява похода на "Хилядата" (1860 г), осигурява победата на Италианската революция (1859-1860 г). Във Френско-пруската война (1870-1871 г) начело на доброволци се сражава на страната на Франция. Съпругата му Анита Гар***ди участва с него в боевете в Латинска Америка и в Италия; умира по време на отбраната на Римската република.

1886
Провеждат се избори за 3. Велико народно събрание, спечелени от националистите русофоби, подкрепящи регентството и правителството.

1923
При "опит за бягство" от конвой е застрелян бившият земеделски министър Спас Дупаринов.
Спас Дупаринов е политически и държавен деец. Роден e в село Чамшадиново, Ихтиманско. Завършва право с докторат в Брюксел. Член е на БЗНС от 1908 г. Той е един от близките съратници на Ал. Стамболийски. Български пълномощен министър в Чехословакия (1922–1923 г), министър на правосъдието (14 март – 9 юни 1923 г). След държавния преврат на 9 юни прави опит да организира съпротивата в Асеновградско, но без успех. При опит да се прехвърли вън от България е задържан и след жестоко малтретиране хвърлен в затвора в Пловдив.

1930
В София се основава групата на троцкистите - Лява марксическа опозиция с орган сп. "Освобождение" като секция на Международната лява марксическа опозиция - болшевики ленинци.
Лев Троцки е политически и държавен деец, един от видните дейци на руското социалдемократическо и комунистическо движение. След Октомврийската революция той е един от създателите и ръководителите на Червената армия в Русия. Привърженик е на идеята за перманентната революция. След смъртта на В. И. Ленин Троцки става най-популярната личност в СССР, но скоро си спечелва омразата на Й. В. Сталин и в края на 20-те г се принуждава да емигрира. Установява се в Мексико, където продължава активната си политическа дейност. Ползва се с голямо влияние и в България. Сред най-видните му привърженици са Ст. Манов, С. Тодоров и др., които учредяват своя Работническа марксическа група "Освобождение" и издават сп. "Освобождение" (1931 г) и в. "Освобождение" (1931 г–1932 г). По-малки троцкистки групи възникват в редица селища на страната, които подкрепят създадения през 1938 г IV Интернационал, след което се групират в самостоятелна политическа формация – Българска комунистическа партия (интернационалисти). След убийството на Троцки влиянието му в България постепенно намалява, но се запазва и след края на Втората световна война (1939 г–1945 г). Неговите привърженици стават противници отляво на отечественофронтовската власт. Те са против тясното политическо и икономическо обвързване на България със СССР.

1938
В София са застреляни началник-щабът на войската генерал Йордан Пеев и майор Димитър Стоянов.

1945
Възстановяват се дипломатическите отношения с Чехословакия.

1951
С указ на Президиума на Народното събрание се създава Държавен архивен фонд (ДАФ) на България.

1952
В София се създава Главно архивно управление при МВР с два централни архива - Централен държавен исторически архив и Централен държавен архив на Народна Република България.

1964
По време на 18. олимпийски игри в Токио, провели се В периода 10 - 24 октомври България участва с 63-ма спортисти, които спечелват три златни, пет сребърни и два бронзови медала. България е на 15. място в крайното класиране.

1966
В периода 10 - 15 октомври се провежда официално посещение на министър-председателя Тодор Живков във Франция. Подписват се спогодби за културно и за научно-техническо сътрудничество. Културната конвенция влиза в сила на 27 декември същата година и е първата от този род, подписана със западна държава.
Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г в с. Правец (днес град), Софийска област. Има две деца – син Владимир и дъщеря Людмила (починала през 1981 г). През 1928 г е приет за член на БКМС. През 1932 г постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. По същото време се включва се в нелегалната дейност на Българската комунистическа партия. През 1934 г е уволнен след провали в Държавната печатница и в две акции на Софийската окръжна партийна организация, но скоро е възстановен на работа. От 10 май до 19 октомври 1935 г отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. От юли 1938 г до ноември 1942 г пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци. През юни 1943 г като член на Софийския окръжен комитет на БКП организира партизанското движение в Ботевградско. През 1944 г е изпратен в партизанския отряд "Чавдар" като пълномощник на ОК на БКП. Партизанското му име е Янко. В началото на май 1944 г заминава за София. През юли 1944 г става заместник-командир на Първа въстаническа оперативна зона. На 6 септември 1944 г оглавява оперативно бюро за охрана на главния удар на шестващите демонстрации. На 8 и 9 септември 1944 г командва сборния отряд за щурмуване на Военното министерство в София. От септември до ноември 1944 г е политически ръководител на щаба на Народната милиция. През 1945 г е кандидат-член на Централния комитет на БКП. От 1948 г до декември 1989 г - член на ЦК на БКП. От 1948 до 1990 г е народен представител. От 1948 г до 1949 г е първи секретар на Градския комитет на БКП-София, председател на Градския комитет на Отечествения фронт. От 27 май до 28 октомври 1949 г е председател на Столичния градски народен съвет. През 1950 г става секретар на ЦК на БКП. От 1951 г до ноември 1989 г е член на Политбюро на ЦК на БКП. От март 1954 г до април 1981 г е първи секретар на ЦК на БКП. От 19 ноември 1962 г до юли 1971 г е председател на Министерския съвет. От юли 1971 г до ноември 1989 г - председател на Държавния съвет на Народна република България. От 4 април 1981 г до 10 ноември 1989 г е Генерален секретар на ЦК на БКП. На пленум на ЦК на БКП (11-13 декември 1989 г) е изключен от БКП. След 1990 г Главна прокуратура започва срещу него 5 дела. През 1990 г е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г до 1989 г. До 1998 г Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военна прокуратура. През 1990 г е обвинен за превишаване на правата в качеството си на държавен глава на НРБ за периода от 1962 г до 1989 г Арестуван е на 18 януари 1990 г. През юли 1990 г мярката за неотклонение е заменена с домашен арест. На 25 февруари 1991 г започва процес заради незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 години лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му. На 8 юни 1993 г е образувано делото за т. нар. “Лагери на смъртта”. Привлечен като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетил държавния бюджет. Обвинен и по т. нар. дело “Фонд Москва” за подпомагане на международното комунистическо движение. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат. Тодор Живков умира на 5 август 1998 г.

1977
В София се открива Национална гимназия за древни езици и култури (Класическата гимназия).

1979
В периода 10 - 13 октомври се провежда посещение в България на престолонаследника на Япония Акихито и съпругата му принцеса Мичико.

1981
В пантеон в Котел се полагат костите на Георги С. Раковски.
Пантеонът в град Котел се открива на 10 октомври 1981 г в чест на 1300-годишнината от създаването на Българската държава. В основната експозиционна зала се намира саркофагът на Георги Раковски. Върху него са поставени бронзово знаме с думите "Свобода или смърт" и сабята на Раковски.

1995
В периода 10 - 16 октомври българският патриарх Максим е на посещение в Белград и Босилеград.

1998
Консултативния съвет по национална сигурност при президента взема решение България да не участва нито пряко, нито косвено в евентуалните въздушни удари срещу Югославия, но едновременно с това да се предостави при необходимост въздушен коридор за силите на НАТО. Същият ден късно вечерта правителството потвърждава предоставянето на коридор, в отговор на спешно запитване от ръководството на Пакта.

НА 10 ОКТОМВРИ В СВЕТА:

1911
Започва революцията в Китай. Tя се разпространява бързо в западната и южна част на страната и довежда до абдикирането на последния китайски император и провъзгласяването на страната за република.
Китайската народна република е държава в Централна и Източна Азия. Площта й е 9 600 000 кв. км., населението - 1 206 000 000 жители (към 1996 г.). Официален език в страната е китайски. Столицата е Пекин. Паричната единица на Китай е юан. Административно държавата се разделя на 23 провинции, 5 автономни района и 3 гранични – окръзи. Територията включва много острови, най-големите от които са Тайван и Хайнан. Климатът е умерен и континентален. Големите реки в Китай са: Яндзъ, Хуанхъ, Сидзян, големите езера са: Кукунор, Дунтинху, Поянху. Главните градове в Китай са: Шанхай, Пекин, Шенян, Ченду, Сиан, Нанкин, Далян, Харбин, Ухав, Тяндзин. Промишлеността е съсредоточена главно в приморските райони и в североизточните части. Развити са електротехника, машиностроене, текстилна, химическа, металообработваща и др. промишлености. Развито е производство на селскостопански продукти - боб, царевица, чай, тютюн, захарна тръстика. Важно търговско значение имат риболовът и добивът на диворастящи плодове и лекарствени треви. Изнасят се селскостопански продукти, коприна и промишлени товари. Историческият период на Китай започва с династията Чу (122-221 г преди Христа), 3-та от 22-те династии. Това е ерата на великите китайски философи, на конфуцианството, таоизма и легализма. Династията Чин (221-209 г. пр. Хр.) създава империя, основана на легалистки принципи. Династията Хан (206 г. пр. Хр. - 220) слага край на изолацията на Китай и се опитва да контролира варварските съседни племена. През I в. като водеща религия се налага будизмът и продължава да бъде такава през периода на Трите кралства (220-589 г). При династията Суи (590-618 г) империята се обединява отново и значително се разширява. След още един период на разединение (907-960 г) мирът се възстановява при династията Сунг (960-1279 г). През 1210 г започва монголската инвазия начело с Чингиз хан – държавата е окупирана; на власт идва марионетната династия Юан (1279-1368 г). От 1360 г започва всенародно движение за освобождаване от монголската окупация. През 1368 г на власт идва династията Минг, чиято власт отслабва от корупция и чужди влияния. Династията Чинг (1644-1912 г) възстановява китайската империя. Към 1900 г Китай се разделя на сфери на влияние, като европейските сили изискват да им се предоставят специални права. След много опити за реформи династията Чинг е свалена и Сун Ят-Сен става президент на републиката. През 1912 г за президент е назначен Юан Ши-Кай, но промонархическата му политика води до анархия след смъртта му (1916 г). През 1926 г се сформира националистично правителство начело с Чан Кай Ши, което възстановява реда. През 1931 Япония окупира Манджурия. Втората Японско-китайска война (1931-1945 г) временно прекратява конфликта между комунистите начело с Мао Дзе Дун и националистите, който след II световна война прераства в гражданска война. През 1949 г Чан Кай Ши е изтласкан в Тайван и на 21 септември 1949 г Китай е обявен за народна република. През 1966 г Мао започва т. нар. Културна революция. Постепенно Китай се самоизолира от света. След смъртта на Мао (1976 г) властта се поема от Дън Сяо Пин, който провежда умерена политика. Възстановяват се дипломатическите отношения със САЩ, намалява напрежението в отношенията със СССР и през 1984 г се постига споразумение за Хонконг с Великобритания. Извращенията на “културната революция” са официално заклеймени и започва курс на реформи. През 1988 г министър-председател е Ли Пън, чието управление се съпровожда от репресии в Пекин през юни 1989 г срещу демонстрантите, които искат либерализиране на управлението. През 1995 г - президент става Дзян Дзъмин. От 1998 г министър-председател е Чжу Жундзи. Китай е член на ООН от 1971 г.

1975
Актьорите Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън сключват брак за втори път.
Елизабет Тейлър е американска драматична киноактриса, англичанка по произход. Елизабет Тейлър е родена през 1932 година. В киното дебютира през 1943 г Играе във филмите - “Бащата на булката” (1950 г), “Място под слънцето” (1951 г), “Айвънхоу” (1952 г), “Рапсодия” (1954 г), “Гигантът” (1956 г), “Котка върху горещ ламаринен покрив” (1958 г), “Внезапно преминалото лято” (1959 г), “Бътърфилд, 8” (1960 г), “Сладкопойна птица на младостта” (1962 г), “Клеопатра” (1963 г), “Кой се страхува от Вирджиния Уулф?” (1966 г), “Укротяване на опърничавата” (1967 г), “Отражение в едно златно око” (1967 г), “Фауст” (1967 г), “Комедиантите” (1967 г), “Бум” (1968 г), “Тайната церемония” (1969 г), “Хамърсмит е тук” (1972 г), “Денят на Великия петък” (1974 г), “Синята птица” (1976 г), “Огледалото се счупи” (1980 г), “Главната болница” (ТВ, 1983 г), “Младият Тосканини” (1988 г), “Семейство Флинтстоун” (1994 г), “Посещението” (1999 г). Получила е две награди “Оскар”.

1979
Уейн Грецки изиграва своя първи мач в Националната Хокейна Лига. Кариерата му на хокеист продължава 20 години.
Уейн Грецки е канадски състезател по хокей на лед. Роден е на 26 януари 1961 г. Играч е на "Едмънтън", с който става петкратен носител на купа "Стенли" (1984 г, 1985 г, 1987 г, 1988 г, 1990 г). По-късно преминава в "Лос Анджелес Кингс". Обявяван е за хокеист № 1 (1985 г, 1988 г).

1998
В периода 10 - 11 октомври в турския курорт Анталия се провежда среща на ръководители на държавите от Югоизточна Европа, на която за първи път се приема общо становище за Косовския конфликт, подписано от всички участници в конференцията. От българска страна участва премиерът Иван Костов.

НА 10 ОКТОМВРИ СА РОДЕНИ:

1731
Хенри Кавендиш - английски физик и химик, член на Лондонското кралско дружество от 1760 г Завършва Кеймбриджкия университет (1753 г). Основните му трудове са по химия на газовете и експериментална физика. Разработва методика за събиране, пречистване и изучаване на газове, с помощта на която получава чист водород и въглероден двуокис (1766 г) и определя свойствата и относителното им тегло. Установява състава на въздуха (1781 г). Като изгаря водород, определя състава на водата (1784 г). С помощта на електрическа искра получава азотни окиси и изследва свойствата им (1785 г). Хенри Кавендиш умира през 1810 година.

1813
Джузепе Верди - италиански оперен композитор. Музикалните му способности са открити от селски органист, когато е на 7 години. Учи в Бусето, където продължава музикалните си занимания. Подпомогнат от Баредзи (на когото става зет), прави несполучлив опит да постъпи в Миланската консерватория. Учи при Винченцо Лавиня - композитор и диригент в Миланския оперен театър "Ла Скала". На 24 години пише първата си опера "Оберто граф Бонифачо" (1839 г) и неуспешната опера "Мнимият Станислав" или "Крал за един ден". Следват: "Навуходоносор" (1842 г) и 12 нови опери, между които "Ломбардци" (1843 г), "Ернани" (1844 г), "Двамата Фоскари" (1844 г), "Жана д’Арк" (1845 г), "Алзира" (1845 г), "Атила" (1846 г), "Макбет" (1847 г), "Разбойници" (1847 г), "Корсарят" (1848 г), "Аролдо" (1850 г) и др. Новият период в творчеството му започва след 1851 г, когато създава оперите "Риголето", "Трубадур", "Травиата", "Симоне Боканегра", "Сицилианска вечерня", "Бал с маски", "Силата на съдбата", "Дон Карлос". Последният от творчеството на В. обхваща оперите "Аида", "Отело" и "Фалстаф" - връх в реалистичното оперно изкуство. Джузепе Верди умира през 1901 година.

1861
Фритьоф Нансен - норвежки естественик, полярен изследовател, общественик и политически деец, професор. На 27-годишна възраст преминава Гренландия от изток към запад на ски (1888 г). През 1893-1896 г ръководи експедиция - с кораба "Фрам", посещава Новосибирския архипелаг, достига до 86°14' с. ш. (8.04.1896 г), завръща се по плаващите ледове през архипелага Франц Йосиф в Хамерфест. От 1900 г до 1902 г продължава своите океанографски наблюдения. В Норвегия учредява "Нансенов фонд" за подпомагане на научните експедиции по море. От 1914 г до 1918 г е върховен комисар на Лигата на нациите по военнопленническите дела, един от дейните организатори за събиране на помощи за гладуващите в Поволжието. На Нансен са наречени множество географски обекти. Носител на Нобелова награда за мир (1922 г). Фритьоф Нансен умира през 1930 година.

1873
Артър Лавджой - американски философ, представител на критическия реализъм; професор от 1901 г Преподавател е във Вашингтонския (1901 г-1908 г), Мисурийския (1908 г-1910 г) университет и в университета "Джон Хопкинс" в Балтимор (1910 г-1938 г). Президент е на Американската философска асоциация (1916 г-1917 г). Лавджой е основател и редактор на сп. "Journal of the History of Ideas" (1940 г). Артър Лавджой умира 1962 година.

1944
Петър Жеков - български футболист, носител на “Златната обувка” за 1969 г като най- успешен играч в националния шампионат.

1950
Сашо Младенов - български композитор, аранжор, китарист и певец. Завършва ВМГИ в София през 1974 г. Работи като главен диригент на Ансамбъла на войските при Министерството на транспорта (1983 г-1986 г). Със забавна музика се занима от ученическите и студентските си години, когато свири в различни самодейни групи (“Бисери”, “Цветята”) и професионални оркестри. Дебютира като автор през 1974 г с песента “И пак те търся”. Работи съвместно с поета Г. Константинов и изпълнители като Й. Христова, М. Николова, Стефка Оникян, Р. Ганева, М. Йончев, “Трик”, “Турбо”. Като главен диригент на Ансамбъла на войските при Министерството на транспорта създава рокгрупа “Трафик” и вокална група “Магистрали”.
Албум: “Албумът трепач” (1998 г); мюзикъл “Колко е важно да бъдеш сериозен” от Оскар Уайлд (1992-1993 г); музика за ТВ филми (1980-1992 г).

1961
Антонио Кръстев - български тежкоатлет, състезател на “ЦСКА”. Кръстев е световен шампион (1985 г, 1986 г), европейски първенец (1986 г, 1987 г). Сребърен медалист от световното първенство (1982 г) и европейски първенства (1982 г, 1983 г, 1984 г). Световен и европейски първенец за юноши (1981 г), Антонио Кръстев е обявен за “най-силния човек на планетата” през 1986 г.

НА 10 ОКТОМВРИ УМИРАТ:

1927
Аугуст Кицберг - естонски писател и драматург. Кицберг е един от основоположниците на естонската драматургия. Автор е на драмите във “Вихъра на ветровете” (1906 г), “Червеният петел” (1919 г) и др.; комедията “Проклетото село” (1923 г).

1930
Адолф Хенрих Густав Енглер - германски ботаник, един от създателите на еволюционната география на растенията, чуждестранен член-кореспондент на Петербургската Академия на Науките (от 1888 г), член е на Академията на Науките на СССР (1927 г) и на други научни дружества в Европа. Автор е на подробна филогенетична система на растенията. Организира издаването на фундаментални справочни издания по ботаника.

1973
Лудвиг Едлер фон Майсес - един от водещите виенски икономисти, известен със семинарите, които води като професор във Виенския университет от 1913 г до 1936 г, Преподава в Института за международни науки в Женева от 1934 г до 1940 г и е професор по икономика в университета в Ню Йорк от 1945 г до 1969 г. В книгата си “The Theory of Money and Credit” (1912 г), Майсес се насочва към все още непопулярното сред икономистите проучване на връзката между микроикономиката и макроикономиката, като основава своята теория за парите и кредита върху конкретния период в австрийската микроикономика. Използва също така паричния баланс и прогнозния подход към парите.

1939
Никола Тихов Обретенов - автор на "Спомени за българските въстания". Той е един от основателите на революционния комитет (1871 г) в Русе. Никола Обретенов участва на заседанията на БРЦК в Букурещ (1872 г, 1874 г) и в Старозагорското въстание; помощник-апостол e в III (Врачански) революционен окръг при подготовката на Априлското въстание. Обретенов е син на Тонка и Тихо Обретенови. След разбиването на Ботевата чета (в която е член на щаба) е заловен и заточен. Освободен е през 1878 г. Участва в Кресненско-Разложкото въстание. През 1907 г е избран за народен представител и помощник-кмет на Русе. Никола Обретенов оставя ценен архив.

1985
Орсън Уелс - американски актьор, режисьор, сценарист и продуцент. От 1931 г работи в театъра, а от 1934 г в радиото. Популярност му носят новаторските Шекспирови спектакли “Макбет” (1936 г) и “Юлий Цезар” (1937 г), както и предизвикалата паника и психоза радиопостановка “Война на световете” (1938 г). В Холивуд е привлечен през 1939 г и поставя “Гражданинът Кейн” (1941 г, “Оскар”), в който изпълнява и главната роля. “Гражданинът Кейн” се смята за един от най-хубавите филми на всички времена и народи. През 40-70-те години на ХХ в. снима трилъри и екранизации на класическите произведения - “Чужденецът” (1946 г), “Дамата от Шанхай” (1947 г), “Макбет” (1948 г), “Отело” (1952 г), “Мистър Аркадин” (1955 г), “Докосване до злото” (1958 г), “Процесът” (1962 г), “Камбани в полунощ” (1966 г), “Дон Кихот” (1967 г), “Безсмъртна история” (1967 г), “Дълбочината” (1970 г), “Ф като фалшификация” (1973 г). През 1977 г Уелс заснема документалния филм “Снимайки “Отело”. През 1980 г той продуцира “Никога не вярвайте на крадец”.
Участва във филмите: “Гражданинът Кейн” (1941 г), “Пътешествие в страх” (1943 г), “Утре значи винаги” (1945 г), “Чужденецът” (1946 г), “Дамата от Шанхай” (1947 г), “Макбет” (1948 г), “Третият човек” (1949 г), “Черната роза” (1950 г), “Островът на съкровищата” (1950 г), “Отело” (1952 г), “Ако ми бяха разказали за Версай” (1954 г), “Наполеон” (1954 г), “Мистър Аркадин” (1955 г), “Моби Дик” (1956 г), “Платете на дявола” (1957 г), “Докосване до злото” (1958 г), “Дълго горещо лято” (1958 г), “Давид и Голиат” (1959 г), “Пътуване до Хонконг” (1959 г), “Пукнатина в огледалото” (1960 г), “Аустерлиц” (1960 г), “Лафайет” (1961 г), “Процесът” (1962 г), “Рогопаг” (1962 г), “Хотел “Интернационал” (1963 г), “Приключенията на Марко Поло” (1964 г), “Гори ли Париж?” (1965 г), “Човек на всички времена” (1966 г), “Камбани в полунощ” (1966 г), “Безкрайна история” (1967 г), “Казино Роял” (1967 г), “Едип цар” (1967 г), “Южната звезда” (1968 г), “Битката за Рим” (1968 г), “Битката при Неретва” (1969 г), “12 + 1” (1969 г), “Кремълски писма” (1970 г), “Михай Храбрия” (1970 г), “Ватерло” (1970 г), “Параграф 22”, (1970 г), “Кентърбърийски разкази” (1971 г), “Дяволската дванадесеторка” (1971 г), “Да убиеш непознат” (1971 г), “Петата офанзива” (1972 г), “Безопасно място” (1972 г), “Малпертюиз” (1972 г), “Ф като фалшификация” (1973 г), “Пътуването на обречените” (1976 г), “Тайната на Никола Тесла” (1980 г), “Куклено кино” (1980 г), “Бътерфлай - русата пеперуда” (1981 г).
http://www.focus-news.net/