2012 Г.

Феликс Баумгартнер скача от границата между Земята и Космоса. 43-годишният австриец измина 39 километра за 4 минути и 22 секунди. Така Феликс счупи 3 от 4-те световни рекорда, които си бе поставил за цел. Той стана първият човек, който преодолява свръхзвуковата бариера без помощта на механични средства и който подобрява най-добрите до този момент постижения за достигната височина с балон и за най-високо свободно падане. "Виждам цялата Земя. Пожелавам ви и вие да видите тази гледка!", каза Феликс, козирува и скочи от капсулата. След 4 минути и 22 секунди той се приземи по удивително лек начин.

2002 г. В София започва четвъртият инвестиционен форум за Югоизточна Европа в рамките на Пакта за стабилност, на който се обсъждат перспективите за финансиране на страните от региона и влиянието на еврото.

1994 г. Палестинският лидер Ясер Арафат, израелският министър-председател Исак Рабин и израелският министър на външните работи Шимон Перес получават Нобеловата награда за мир.

1994 г. В САЩ на екран излиза филмът на Куентин Тарантино “Криминале”. Куентин Тарантино е американски режисьор продуцент, сценарист и актьор. Роден е през 1963 г. в САЩ. Дебютира през 1992 г. на Фестивала на независимото кино “Сънданс” с филма “Глутница кучета”; следва “Криминале” (1994 г.), спечелил “Златна палма” в Кан, и “Оскар за най-добър оригинален сценарий”. Филмография: “Истински романс” (1993 г.), “Четири стаи” (1995 г.), “От здрач до зори” (1996 г.), “Джаки Браун” (1997 г.), “Kill Bill” (2003 г.).

1990 г. Умира композиторът и диригент Леонард Бърнстейн. Той е роден на 25 август 1918 г. в Лаурънс, Масачузетц. Посещава уроци по пиано в латинското училище в Бостън. По късно следва в Харвард. През 1940 г. е поканен в Бостънския симфоничен оркестър. Талантът му не остава незабелязан в музикалните среди. Бил е Музикален директор на нюйоркската филхармония в периода 1945-1947 г. и 1958 – 1969 г., с която има над 400 реализирани записа. През 1951 г. се жени за чилийската пианистка Фелисия Монтеалегре. Бърнстейн е първият американски диригент гастролирал на прочутата “Ла Скала” в Милано (1953 г.). Сред най-известните му произведения е прочутият мюзикъл “Уестсайдска история” (1957 г.), "Jeremiah." (1943 г.) – посветено на жертвите на Холокост, "Kaddish,"– написано в памет на убитият президент на САЩ – Джон Кенеди и др. Леонард Бърнстей е автор е на филмова музика. Пише и две опери - "Trouble in Tahiti," (1952 г.) и "A Quiet Place" (1983 г.). Умира от белодробно заболяване в Ню Йорк, където е и погребан.

1981 г. “Амнести Интернешънъл” обвинява американското правителство в нарушаване на човешките права по време на воденото разследване и съдебния процес срещу задържания по политически съображения Ричард Маршал от Американското индианско движение.

1977 г. Умира Бинг Крозби (с истинско име Хари Лилис Кросби) - американски певец и киноактьор. Дебютира през 20-те години на ХХ век във вокалното трио “Ритъм бойс”; по-късно започва солова кариера като вокалист в оркестъра на Пол Уаймън. По времето на суинга сътрудничи с К. Бейзи, Д. Елингтън, Т. Дорси, Луис Армстронг, У. Хърмън, Л. Хемптън и техните оркестри. През 51-годишната си кариера си кариера записва повече от 1 600 песни и участва в около 50 филма (“Висше общество”, “Холидей ин” и др.). Негови албуми са “The Chronological Bing Crosby”, “The Bing Crosby Story”, “Louis Armstrong and Bing Crosby on Stage”, “High Society” и “Bing’N’Basie”.

1971 г. Висшият педагогически институт във Велико Търново става Великотърновски университет "Кирил и Методий"(първият извънстоличен университет).

1964 г. От поста първи секретар на ЦК на КПСС и всички заемани партийни и държавни постове е свален Никита Хрушчов. Той е заменен от Леонид Брежнев.

1958 г. Умира Дъглъс Моусън - австралийски геолог и изследовател на Антарктика. Участва в 3 големи антарктически експедиции.В Антарктика Моусън открива и нанася на картата повече от 200 географски обекта, между които Земя Кралица Мери, Земя Мак Робъртсън, Земя Принцеса Елизабет и др. Неговото име носят полярна станция, полуостров, бряг, море и други географски обекти в Антарктика..

1947 г. Американският летец Чарлз Чък Йегър преминава пръв звуковата бариера на борда на самолета Х-1, конструиран от компанията “Bell Aircraft” за изследователски цели. Йегър е военен пилот участвал във Втората световна война. След края й става началник на тренировъчна програма за експериментален самолет и на 14 октомври 1947 г. става първият човек, преминал звуковата бариера. Йегър също така участва в тренировъчните програми на едни от първите американски астронавти.

1944 г. Провежда се национална конференция на БЗНС. За главен секретар се избира Д-р Георги М. Димитров.

1944 г. Светият синод изпраща писмо до министър-председателя Кимон Георгиев, в което го уверява в благосклонното отношение на Българската православна църква към политиката на ОФ.

1944 г. Умира Ервин Ромел - германски генерал-фелдмаршал. Служи в армията от 1910 г. и участва в Първата световна война. От 1919 г. е в райхсвера, а по-късно - във вермахта. През 30-те години на ХХ век е преподавател и началник на Военната академия. През 1939 г. влиза в най-близкото обкръжение на А. Хитлер. От февруари 1940 г. е командир на 7. танкова дивизия, с която навлиза във Франция. От 1941 до март 1943 г. командва Германския експедиционен корпус в Северна Африка. През периода юли-ноември 1943 г. командва групата армии "Б" в Северна Италия. През декември 1943 г. изпълнява функциите на военен инспектор във върховното командване на Дания, след което е командващ на групата армии "Б" във Франция. На 17 юли участва в заговора срещу Хитлер. Самоубива се поглъщайки цианкалий.

1940 г. В послание до цар Борис III (на снимката) английският крал Джордж VI предупреждава България да не влиза в съюз с Германия по време на Втората световна война. В периода от 1939 до 1940 г. България е подложена на силен политически натиск от страна на Антантата и оста Рим-Берлин-Токио. Натискът се увеличава с провеждането на успешни военни кампании на Германия през средата на 1940 г. В съобщението на Джордж VІ се отправя директно предупреждение за започване на открити военни действия на територията на страната, в случай, че България се присъедини към Тристранния пакт.

1940 г. Роден е Клиф Ричард - английски рок-китарист и певец, киноактьор. До края на 50-те години на ХХ век свири в различни скифъл-групи, а през 1958 г. основава състава "Дрифтърс", който изпълнява едни от първите рокендрол-песни във Великобритания. Клиф Ричард сменя името на групата с "Шедоуз", понеже вокална група с името "Дрифтърс" съществува в САЩ от 1953 г. С новия състав работи до 1968 г. От началото на 60-те години на ХХ в., Ричард се изявява и като филмов актьор, като взема участие във продукците - "Експресо Бонго", "Младите", "Лятна ваканция" и някои други, както и в ТВ шоу-програми и мюзикъли ("Време", 1986 г.). Албуми: "Cliff", "Cliff Sings" (1959 г.), "Me and Shadows" (1960 г.), "Listen to Cliff" (1961 г.), "Hit Album", "Summer Holiday" (1963 г.), "The Best of Cliff Richard" (1969 г.), "Help it Along" (1974 г.), "I’m Nearly Famous" (1976 г.), "Every Face Tell a Story" (1977 г.), "My Kind of Life" (1977 г.), "Small Corners", "Green Light" (1978 г.), "Rock’n’Roll Juvenile", "Thank You Very Much" (1979 г.), "Wired for Sound" (1981 г.), "Dressed for the Occasion", "Silver" (1983 г.), "The Rock Connection" (1984 г.), "Now You See Me, Now You Don’t", "Walking in the Light" (1985 г.), "Always Guaranteed" (1987 г.), "Wanted" (2001 г.).

1933 г. Международната конференция по разоръжаване в Женева се прекъсва, след като Германия обявява, че се оттегля от преговорите и напуска Лигата на нациите.

1929 г. Внушителна английска ескадра под флага на командващия Средиземноморския флот адмирал Фредерик Фийлд за първи път след Световната война посещава Истанбул. Адмирал Фийлд е приет в Анкара лично от Мустафа Кемал Ататюрк (на снимката).

1927 г. Умира генерал Пантелей Киселов, герой от превземането на Тутракан (1916 г.)

1926 г. В Лондон за първи път излиза от печат Книгата на Алън Милн – “Мечо Пух”.

1922 г. Родена е Розалия Николова Ликова - български литературен историк, теоретик и критик. Завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1949 г. Дисертацията й е на тема"Сатирата в българската литература през 30-те години". Редовен асистент е от 1949 г., доцент от 1963 г., професор по нова българска литература от 1967 г. в СУ “Св.Климент Охридски”. Печата литературна критика от 1949 г. в списание "Септември". Научните й интереси са съсредоточени върху проблемите на българската литература между двете войни и след 9 септември 1944 г. По-значителните й изследвания са събрани в книгите "Г. Караславов" (1958 г.), "Младен Исаев" (1960 г.), "За някои особености на българската поезия. 1923-1944” (1961 г.), "Българската белетристика между двете войни. 1918-1944” (1965 г.), "Писатели и време" (1968 г.), "Съвременни автори и проблеми" (1968 г.), "Разказвачът в съвременната българска белетристика" (1978 г.), "Естетически прелом в поезията на 20-те години" (1978 г.), "История на българската литература. Поети на 20-те години" (1979 г.), "Литература и художествени търсения" (избрано, 1982 г.), "Проблеми на европейския символизъм" (1984 г.), "Портрети на български символисти" (1987 г.), "Художествени насоки на българския символизъм" (1988 г.) и други.

1922 г. Започва масирано нападение от страна на чети на ВМРО начело с Алеко Василев и Георги Атанасов, които само за няколко дни (до 17 с.м.), успяват да окупират Неврокоп и да прогонят федералистите на Тодор Паница (на снимката). През есента на 1919 г. под ръководството на Т. Александров, П. Чаулев и ген. Ал. Протогеров, ВМРО възстановява дейността си като национално-революционна организация на македонските българи. Ръководителите й са привърженици на идеята за присъединяване на Вардарска и Беломорска Македония към България, но поради нейното поражение в Първата световна война (1914-1918 г.) приемат идеята на ВМОРО за автономия на Македония. Убийство на Тодор Александров на 31 август 1924 г. временно разклаща позициите на организацията. На конгрес проведен в Пиринска Македония през февруари 1925 г. е избран нов ЦК на ВМРО, в който влиза младия и енергичен Иван Михайлов. След тази организационна промяна, тактиката на ВМРО еволюира и от масови четнически акции се пристъпя към изграждането на терористични групи в т.нар. "тройки" и "петорки". Този подход се оказва по-ефективен, тъй като борбата с чети изисквала все по-голям човешки и финансов ресурс, за разлика от възприетата тактика на терор. След 1928 г. ВМРО се разцепва на две отделни организации. Започва вътрешна борба между двете, която продължава няколко години и отслабва тяхната роля като националнореволюционни организации. След държавния преврат на 19 май 1934 г. са забранени, както и всички други политически, професионални и националнореволюционни организации в страната.

1921 г. Създава се комитет Народен сговор с председател Александър Греков (на снимката) и подпредседател професор Александър Цанков. В него влизат дейци на опозиционните партии (без комунисти), запасни военни и безпартийни интелектуалци. Целта е обединение на опозицията за сваляне на кабинета. В края на 1921 и началото на 1922 г. са учредени местни групи и в редица други градове на страната, в които има военни гарнизони. Официалното оповестяване на организацията става на 15 март 1922 г., а на 10 април с. г. започва да излиза и печатният й орган – вестник "Слово". След убийството на Ал. Греков, през май 1922 г. на негово място е издигнат професор Ал. Цанков. Заедно с Военния съюз Народният сговор участва в подготовката и извършването на държавния преврат на 9 юни 1923 г. и поема управлението на страната до 21 юни 1931 г. През това време излъчва два кабинета - на професор Ал. Цанков (от 9 юни 1923 г. до 4 януари 1926 г.) и на А. Ляпчев (от 4 януари 1926 г. до 29 юни 1931 г.). Организацията е в основата на Демократическия сговор, учреден на 10 август 1923 г. До правителствената промяна на 4 януари 1926 г. негови дейци имат доминиращо влияние в управлението на страната, след което са изтикани на по-заден план от другите два лагера в Демократическия сговор, групирани около А. Ляпчев и Ат. Буров. До юни 1931 г. дейците на бившата организация не остават вън от управлението на страната. След разцеплението на Демократическия сговор през май 1932 г преминават към крилото на професор Ал. Цанков, което малко по-късно се преобразува в нова политическа формация под името Народно социално движение.

1920 г. В Каховка Червената армия разгромява войските на ген. Врангел.

1919 г. Отрядите на Нестор Иванович Махно превземат Мариупол.

1912 г. По време на кампания в Милуоки, Уисконсин, бившият американски президент Теодор Рузвелт е прострелян от Уилям Шранк. Макар и леко ранен Рузвелт изнася заплануваната си реч. Спасява го дебела пачка ръкописна хартия във вътрешния му джоб, която спира смъртоносния куршум.

1898 г. Английският пътнически параход “Mohegan” се удря в рифовете Монакълс поради навигационна грешка. Загиват 170 човека.

1896 г. По инициатива на министър Константин Величков в София се открива Държавно рисувално училище. За негов директор е назначен Иван Мърквичка. Рисувалното училище е замислено като смесен тип учебно заведение - по образец на класическите европейски художествени академии и на вече функциониращите в Западна и Средна Европа художествено-индустриални училища. През 1909 от Държавно рисувално, учебното заведение е трансформирано в Художествено-индустриално училище, а от 1921 г. прераства в Художествена академия. През 1951 г. академията е преобразувана във Висш институт за изобразително изкуство „Н. Павлович", а от 1995 г. - в Национална художествена академия.

1894 г. Роден е Хенрих Любке - германски политик, президент на ФРГ от 1959 г. до 1969 г. В периода на Ваймарската република е активен член на католическата партия "Център". По време на Втората световна война работи във военната промишленост. От 1945 г. Любке е член на Християндемократическия съюз (ХДС). От 1947 г. до 1952 г. е министър на продоволствието, селското и горското стопанство на провинция Северен Рейн-Вестфалия. Депутат е в Бундестага през 1949-1950 г. и 1953-1959 г.; през периода 1953-1959 г. е министър на продоволствието, селското и горско стопанство на ФРГ. Любке се обявява срещу признаването на следвоенните граници в Европа. Хенрих Любке умира през 1972 година в Бон.

1890 г. Роден е Дуайт Дейвид Айзенхауер - американски генерал и държавник; 34-ти президент на САЩ (на поста е в периода 1953-1961 г.), армейски генерал от 1944 г. Айзенхауър завършва Военна академия в Уест Пойнт през 1915 г. Служи на различни мисии в САЩ и в чужбина. По време на Втората световна война (от 1942 г.) командва американските войски в Европа; върховен главнокомандващ е на съюзните експедиционни сили в Северна Африка и Средиземноморието и на съюзническите експедиционни сили в Западна Европа от декември 1943 г. Командва операцията "Овърлорд" и окупационните сили на САЩ в Германия през 1945 г. Айзенхауер е началник-щаб на американската армия от ноември 1945 г. Той е върховен главнокомандващ въоръжените сили на НАТО от 1950 г. до 1952 г. Дуайт Дейвид Айзенхауер умира през 1969 година.

1884 г. В САЩ Джордж Йистман патентова фотографския филм и своята фото плака.

1882 г. Роден е Еймън де Валера - ирландски политик, общественик, борец за независимостта на Ирландия, първи президент на Ирландската република. Де Валера е активист на националистическата партия "Шин Фейн", бореща се за независимост на Ирландия; като след 1917 г., става неин ръководител. Работи като учител по математика. Той е един от командирите на Ирландската национална освободителна армия и е сред създателите на независимата Ирландска република (16 април 1916 г.). Де Валера е първият президент на Република Ирландия (Ейре) (от 1919 до 1922 г.). По време на Гражданската война 1922-1923 г. командва републиканската армия срещу привържениците на англо-ирландския договор от 1921 г., според който Северна Ирландия остава под английска власт, а останалата част на страната е обявена за британски доминион. През 1926 г.той организира партията Фиана Файл (Войници на съдбата). Министър-председател е и министър на външните работи на Ирландия в периода от 1932 до 1959 г. По време на Втората световна война правителството му води политика на неутралитет. Де Валера е президент на Ирландия от 1959 г. до 1973 г. По време на неговото управление ирландската икономика се модернизира, утвърдена е независимостта на Ирландия и тя е приета за член на ЕИО през 1970 г.

1864 г. Роден е Стефан Жеромски - полски романист и драматург. Първият му роман е "Гарвани ще ви разкъсат". Основната му творба е "Пепелища" (1902-1903 г.) - история на Наполеоновите войни. Автор е на романите "История на греха" (1908 г.), "Красотата на живота" (1912 г.), "Вярната река" (1912 г.), "Борбата срещу Сатаната" (трилогия; 1916-1919 г.), "В началото на пролетта" (1924 г.) и други, както и на повестите"Доктор Пьотр" (1894 г.), "Сизифов труд" (1897 г.), "Лъч" (1897г.), разкази, драмите "Роза" (1909 г.), "Сулковски" (1910 г.) и други, художествена публицистика, дневници.

1859 г. Роден е генерал-майор Христо Николов Петрунов - български офицер. Завършва Военното училище в София с първия випуск през 1879 г. и служи като кавалерист. Командирован е в 38. драгунски полк в Русия през 1882 г. Завършва Офицерската кавалерийска школа в Санкт Петербург през 1884 г. След завръщането си е командир на ескадрон в 1. конен полк от 1885 г. По време на Сръбско-българската война от 1885 г. командва конния полк в сраженията при Цариброд и Пирот. След войната е първият инспектор на конницата в българската войска в периода от 1890 до 1900 г. Получава званието почетен флигел-адютант. Началник е на кавалерийска дивизия от 1892 г. и заместник-инспектор на кавалерията от 1912 г. През Балканската война (1912-1913 г.) като заместник-инспектор на кавалерията организира формирането на 10 конни и 20 пеши ескадрона в Западна Тракия. По време на Междусъюзническата война е назначен за началник на Македонската полева подвижна конница и воюва срещу сърбите при Пирот и Ниш. През Първата световна война ( от 1915 до 1918 г.) е началник на 3. дивизионна област от 1916 г.

1852 г. Роден е Павел Бобеков – български революционер, учител и журналист, ръководител на революционния комитет в Панагюрище. Определен е за хилядник на панагюрските въстаници, а след обявяване на Априлското въстание оглавява Привременното правителство на IV-ти революционен окръг, което осъществява новосъздадената българска власт в Панагюрище. Емигрира в Румъния след разгрома на въстанието, където издава първия български всекидневник "Секидневний новинар" през 1877 г. През Руско-турската освободителна война е преводач. Павел Бобеков умира в Търново на 17 октомври 1877 г.

1851 г. В Англия е основана информационната агенция Ройтерс.

1846 г. Роден е Жан Пиер Русло - френски лингвист, абат. Русло е един от основоположниците на експерименталната фонетика. До 1887 г. е кюре и викарий. Професор-асистент е по френска филология в Католическия институт в Париж от 1910 г., професор е в Колеж дьо Франс от 1923 г. През 1897 г. създава и ръководи лаборатория по експериментална фонетика, изобретява редица фонетични прибори, разработва методи за развитие на речта на глухонемите и за отстраняване на речеви дефекти. Русло е един от създателите на лингвистичната география. Основава диалектоложкото дружество "Société des parlers de France" през 1893 г., списанията "Revue de phonétique" (заедно с Ю. Перно през 1911 г.) и "Revue des patois gallo-romans" (заедно с Ж. Жилерон, през 1887 г., от 1893 г. - "Bulletin dela Societé des parlers de France").

1822 г. Виктор Юго сключва брак със Адел Фуше.

1814 г. Роден е Арист Аристович Куник - руски историк, филолог, академик на Петербургската Академия на Науките от 1850 г. Автор е на трудове по история на руско-скандинавските, руско-византийските и други отношения, работи в областта на сравнителното езикознание. Защитник е на норманската теория (“Die Berufung der schwedischen Rodsen durch die Finnen und Slawen. Eine Vorarbeit zur Entsehungsgeschichte des Russichen Staates”, 1844-1845 г.).

1806 г. Наполеон побеждава пруската армия в битката при Йена-Ауерщадт. През 1806 г. Фредерик Вилхелм ІІІ подписва таен договор с Русия и се включва в Третата коалиция срещу Наполеон. Двойната битка при Йена-Ауерщадт се води на територията на днешна Германия между силите на Наполеон І от Франция и Фредерик Вилхелм ІІІ от Прусия. Решителната победа над пруската армия довежда до елиминирането на Прусия от антифренската коалиция до освободителната война от 1813 г. Войската на Наполеон наброява около 143 000 души, докато в армията на Прусия влизат около 108 000. След успеха на битката Наполеон завладява Прусия за 6 седмици.

1793 г. Френската кралица Мария Антоанета е изправена пред Революционния трибунал във Франция. Два дни по-късно тя е осъдена на смърт и изпратена на гилотината. Мария Антоанета е кралица на Франция, съпруга на Луи ХVІ и дъщеря на австрийската ерцхерцогиня Мария Тереза и императора на Свещената римска империя Францис І. Омъжва се за престолонаследника през 1770 г., който се възкачва на престола през 1774 г. Бракът цели да укрепи съюза са отколешния враг на Франция – Австрия. След щурма на двореца Тюйлери от август 1792 г. Мария Антоанета и съпругът й са изведени и обвинени в измяна. Кралят е екзекутиран през януари 1793 г. Мария Антоанета е изправена пред Революционния трибунал на 14 октомври 1793 г., ден по-късно е произнесена смъртна й присъда, а на 16 октомври тя е гилотинирана.

1529 г. Османските войски под предводителството на Сюлейман Великолепни прекратяват обсадата на Виена и минават в отстъпление.

1322 г. Робърт Брус Шотландски побеждава английския крал Едуард ІІ при Байленд, като го принуждава да признае шотландската независимост.

1066 г. Английският крал Харолд II е убит в битката при Хейстингс от нормандската армия, начело с Вилхелм (Уилям Нормандски), който заема английския престол. Конфликтът е вследствие на това, че Едуард Изповедник дава трона на Харолд ІІ, вместо на Велхилм, както е обещал. Вилхелм навлиза в Англия от Нормандия с 4000-7000-на армия, като дебаркира в Пивънси, Съсекс. Вилхелм се движи на изток по крайбрежието до Хейстингс. Харолд посреща нормандските нашественици със 7000-на войска, изтощена от победата в битката при моста при Стамфърд. Англичаните са победени след еднодневни сражения, в които загива Харолд. След битката Вилхелм влиза с армията си в Лондон и е коронован като Уилям І на 25 декември 1066 г.