Пред НДТ - диригентът на Духовия оркестър Стоян Монов, според когото музикант къща не храни, а с "най-интелектуалната" машина - трабанта, може да се стигне само до лозето, стига да ви привлича земеделието

Стоян Монов е роден на 12 април 1959 година в Добрич. Основното си образование завършва в ОУ "Отец Паисий", а след това продължава обучението си в Средното музикално училище "Добри Христов" във Варна. Завършва инструменталния факултет на Държавна музикална академия "Панчо Владигеров" със специалност "Кларинет" през 1986 г. при проф. Сава Димитров. Още като студент работи във Варненска филхармония. От 25 октомври 1985 г. е в Духовия оркестър, а от 29 юни 1993 г. е негов диригент. Семеен, с двама сина - Симеон и Георги.

- Г-н Монов, ръководеният от Вас Духов оркестър е носител на колективна награда на Общината за активно участие в музикалния и обществения живот на Добрич през сезон 2004/2005 г. и за постижения в международни фестивали. Как приемате това отличие?

- Наградата е много отговорна и задължаваща. Благодаря за оценката, която ни дава комисията. Наградата е следствие от един тежък и плодотворен сезон. Участвахме в международен фестивал в град Колин, Чехия, с мажоретен състав от СОУ "П. Р. Славейков" с ръководител Атанаска Мантарова. След завръщането ни направихме концерт в рамките на фестивала "Фолклор без граници" с двама солисти - Свилен Симеонов /кларинет/ и Росица Бояджиева /флейта/. Солисти бяха Галя Дурмушлийска и Валентин Боев. Непосредствено след концерта тръгнахме за Турция. В Истанбул се състоя Първият международен фестивал на духовите оркестри. През това време сме съчетавали много участия с деца, концерти в Албена, много лектории в детските градини, както и общоградски концерти. От 1 до 4 септември взехме участие и в Първи международен фестивал в Албена. Колкото и нескромно да звучи, струва ми се, че наградата дойде  следствие на усилената работа на всички музиканти, за което искам да им благодаря. Трудностите в подготовката идват в много разнообразния репертоар, който трябва да изсвирим. В Чехия свирихме едно, в Младежкия дом - всичко бе на фолклорна основа, а в Албена свирихме забавна музика и евъргрийни. По един начин се свирят хората на Дико Илиев, по друг - полките, по съвсем различен - класическа музика, която за съжаление трудно се изпълнява от нашия оркестър, поради липсата на цели групи инструменти. Също представихме много успешно новото произведение на добруджанския композитор Петър Крумов, написано за Духовия оркестър - "Концертна ръченица". Искам да кажа, че произведението пасна на оркестъра, колегите го приеха много добре и сега го свирим навсякъде. Представихме го и в Добрич, и в Чехия, и в Турция, и в Албена.

- Преди години имахте желание да работите с Оркестър за сватби и погребения. Какво развитие получи идеята и каква е съдбата на тази формация?

- Съдбата на оркестъра е много "траурна", защото двама от колегите се отказаха и той вече не съществува. Има нужда в нашия град от такъв оркестър, но хората нямат пари, няма и традиции, както е в Плевенско, Врачанско, Монтана и другаде.

- Музикант къща храни ли?

- Трудно храни. Дори и децата ми, които са много музикални, се пренасочват в друга област. Големият ми син завърши втори курс джаз и поп изкуство в Държавната музикална академия, специалност "Пиано", но прекъсна поради излизане в Сеул, Южна Корея, където свири в пиано-бар с две певици. Сега трябва да продължи образованието си, но нещо се разколеба. Малкият учи последна година в СОУ "П. Р. Славейков", английска паралелка, и няма намерение да се занимава с музика.

- Съпругата Ви как приема Вашите не особено доходоносни занимания?

- Съпругата ви Мариана е фризьор. Работи в собствен салон. Нейната работа също е творческа и тя в много по-голяма степен помага на семейния бюджет. И двете професии, независимо, че едната е по-творческа, а другата - по-прозаична, са основани на създаването на нещо красиво.

- С трабанта си Паси стигна до външно министерство, а къде ще е последната спирка на Вашия?

- Имах навремето трабант и го продадох. И до къде стигнах? Взех трабанта на баща ми. Това е интелектуална машина. На времето интелигенцията вземаше трабанти, а хората от село - запорожци.  Последните вече отпаднаха, но трабантите все още се движат. Но до къде ще ни закара - най-много до лозето, но нещо не ни привлича земеделието. Стои трабанта в една локва пред нас и не е мърдал отдавна.

- Подобно на него виждате ли и културата ни да стои в същата локва?

- Мисля, че за размерите на нашия град културата е на добро ниво, като се имат предвид фестивалите, които Общината успява да поддържа, концертите, които се изнасят, има къде добруджанци да задоволят културните си потребности.

- Дълго се обсъжда темата за възстановяване на филхармонията. Липсва ли тя в Добрич?

- Хубаво е да имаме филхармония и опера, но темата на този етап е изчерпана, тъй като е много дискутирана, а и вече трудно могат да се привлекат музиканти. Камерният оркестър също има проблеми, откъм музиканти, както и ние. Отново идваме на въпроса "Музикант къща храни ли?" и в тази връзка наблюдавам голям отлив на младите хора от музиката и от училищата по изкуствата изобщо. Младите хора свирят за обща култура и за удоволствие, но не искат това да им е професия. За удоволствие никой няма да свири на туба, например. При нас кадровият проблем е налице. Обоист не сме имали от 20 години. Инструменти като баритон, тенор, туба, валдхорна и тромбон са изключително дефицитни. Откакто се закри Детската музикална школа по духови инструменти, в нашия град обучението е само по кларинет и флейта. И въпреки добрите намерения, откакто съм на тази длъжност, да възстановим обучението на подрастващите кадри, желанието ни остава без успех, защото инструментите са скъпи и при нас също не достигат. Въпреки това, благодаря на кмета и на ръководения от него екип, че успяват в тези тежки години да поддържат музикалните институти и да им пожелая да са живи и здрави, а на колегите си желая търпение при репетициите. На всички почитатели на Духовия оркестър желая да бъдат верни привърженици на нашето изкуство.

Разговаря Татяна ИВАНОВА