казва Николай Камов, депутат от Коалиция за България, председател на ПД “Социалдемократи” , водач на листата на коалицията в Добричка област

Интервю на Боряна Йотова

Г-н Камов, комисията по външна политика в парламента отхвърли категорично предложението на коалиция “Атака” в България да няма американски бази. Това означава ли, че всички парламентарни сили, без “Атака”, подкрепят изграждането на тези бази?

Комисията с много голямо мнозинство отхвърли това предложение. То нямаше и предмет, тъй като у нас няма да се изграждат точно американски бази, а съвместни военно-технически съоръжения. Но се оказа, че през 2005 г. у нас е възможно да се води този спор.

Аз не отричам правото на различно мнение на всеки – слава Богу, ние сме демокрация и всеки има право на мнение. Но тъй като съм участвал през 90-те години в спора за НАТО – в левицата ние тогава се брояхме на пръсти хората, които подкрепяхме НАТО. Участвал съм и в дискусията “за” или “против” изпращането на българския контингент в Ирак. Във връзка с това искам да изразя своята принципна позиция “за” такива съоръжения.

Създаде се впечатление за забавяне на преговорите със САЩ по този въпрос.

Детайлите, които са предмет на това споразумение, ще бъдат уточнени – за мен това е технически въпрос. От външнополитическа, от принципна гледна точка, за мен въпросът дали да има такова споразумение не стои.

Категорично трябва да има. Защото изборът, който България е направила като член на НАТО и с кандидатурата си за ЕС, е принципен избор.

Аз нямам никакво съмнение, че изграждането на тези съоръжения е много съществен принос в българо-американските отношения. Макар да не става точно дума за отношения България -НАТО, в контекста на НАТО това също има определено значение – както има и всяко едно предприятие, всяка една инвестиция от тези държави, с които България е съюзник.

Според Атака обаче излиза, че отношенията със съюзниците не са защита на националния интерес, а всяко едно противопоставяне е “защита”. Така излиза и според част от общественото мнение.

Като изключим крайната позиция на Атака, съществуват много детайли, които, огласени и чрез политици, създават притеснения в обществото.

Има един стандарт – SOFA. Това е натовски стандарт за присъствие на чужди войски, който се прилага в подобни случаи в рамките на Алианса. Доколкото съм информиран, българската страна се придържа към този стандарт. Ако има някакви отклонения, те ще бъдат договорени изрично и ще бъдат обосновани. Също така, доколкото съм информиран, Румъния е приключила процедурата по преговорите и прецедентът, който е създаден от Румъния, също може да повлияе на продължаващите преговори с България.

Да, но се твърди, че не бил защитен българският национален интерес.

Всичко, което съм чул до момента като позиции на българската страна – и докладите в парламентарната комисия по външна политика, и материалите за подготовката на годишната асамблея на Парламентарната асамблея на НАТО, са в посока на защита на българския национален интерес. Стратегически ние сме защитили българския национален интерес като сме станали член на НАТО и като поддържаме партньорски отношения със САЩ и другите държави от Алианса. Конкретно в преговорите с американската страна също защитаваме българския национален интерес.

Става дума за съоръжения, които ще се ползват и от българската, и от американската армия, изграждат се със средства на САЩ и евентуално, ако се споразумеем, могат да се ползват и от трети страни. И става дума за не повече от хиляда-две хиляди души персонал.

Аз не съм наясно какви ще бъдат измеренията от икономическа гледна точка, но само като погледнем, от две учения през лятото на миналата година, 1.5 млн. долара са влезли в българската икономика.

Какво може да направи по-специално левицата и въобще политиците по отношение на общественото мнение?

Изправени сме в нова ситуация, досега България не е била член на НАТО и тук е моят призив за повече активност на просветените хора, а да не се оставя пространство само за атаките на “Атака”.

Развитието на отношенията със САЩ – казвам го и по повод посещението на президента Първанов във Вашингтон – не са алтернатива на развитието на отношенията с ЕС и с Русия, да речем. Те са част от българската външна политика. Не може да ръкопляскаш, когато Първанов се среща с Путин и да се мръщиш, когато се среща с Буш. В тази смисъл, всички, които уважават и подкрепят действията на българския държавен глава, би следвало да се отнасят и комплексно към усилията му да развива отношенията ни и на Запад, и на Изток. http://mediapool.bg