Всичките са с един и същ запис - на Толбухинския камерен оркестър, когато е бил в апогея си. Музикални специалисти недоумяват как е възможно подобно отношение към културното ни наследство
През миналата седмица добричлията Стефан Стефанов е намерил над 80 еднакви грамофонни плочи, захвърлени до кофа за боклук по ул. "Руен" /зад драматичния театър/. Плочите са с един и същ запис - изпълнения на Толбухинския камерен оркестър от времето, когато е бил в апогея си. Записът е правен през януари 1983 г. в зала "България". Оркестърът изпълнява произведения от Джовани Перголези, Антонио Калдара, Франческо Провенцале, Клаудио Монтеверди, Доменико Габриели, Джакомо Карисими, Леонардо Лео и от анонимен автор. Участват Реса Колева /мецосопрано/, Теодор Мусев /орган/, а диригент на Толбухинския камерен оркестър е Йордан Дафов. "Това е стереозвук и качеството е високо" - обясни в редакцията на НДТ Ст. Стефанов. Според него, плочите са чисто нови. Само няколко от тях са леко повредени от влагата, докато са били навън. И добре, че все пак е проявена някаква "милост" и не са хвърлени в контейнера, където никой нямаше да ги открие. "Плочите вероятно са съхранявани в някое ведомство. Частно лице едва ли е имало толкова много еднакви грамофонни плочи" - смята Стефан Стефанов и посочи, че плочите имат почти антикварна стойност. "Такъв камерен състав с такова звучене вече няма да има" - каза още той, удивен от факта, че са възможни подобна немарливост и подобно отношение. В днешно време подобен запис в зала "България" би струвал много пари. "По административен път трябва да се намери коя институция е притежавала тези плочи" - подчерта от своя страна музиковедът Ахил Карамузов и добави, че това показва кой в каква степен уважава културното ни наследство. Според него, престъпление е да се изхвърлят тези плочи. Който ги е притежавал, е можело да ги подари на млади хора, които се занимават с музика. "Тъжно е - особено, ако става въпрос за институция. Това показва пълно безхаберие. Тези хора получават заплати не за да изхвърлят готова художествена продукция, а за да създават такава" - добави още Ахил Карамузов. Стефан Стефанов е подал сигнал в общината и се надява оттам да установят кой е притежавал плочите. Още не е решил какво точно ще прави с тях, но вече е подарил няколко - в редакцията на вестника ни, на читалището, на кафенето на Мино в "Старият Добрич" и т.н. НДТ не възнамерява да разсъждава върху това кой и по какви причини може да е решил, че грамофонните плочи са по-подходящи за боклука. Питаме се обаче как е възможно - хем непрекъснато да говорим, че днес нямало култура, хем в същото време да унищожаваме културата. Надяваме се, че въпросните грамофонни плочи ще попаднат в ръцете на хора, които са наясно, че това е духовно наследство, което не може да бъде оценено в пари /макар и на обложките да пише цена от 2.30 лв./. И да се замислим върху това, че така дискутираната ни в последно време духовност би трябвало на първо място да се корени в уважението и отношението към това, което са оставили хората преди нас. А то със сигурност не заслужава да отиде на сметището...