Пред "Нова добруджанска трибуна" - създателят на 17 сорта пшеница, ст. н. с. I ст. д-р Александър Караиванов, "нокаутирал" световния шампион по бокс Мохамед Али с люспа от близо 23-килограмов шаран

- Г-н Караиванов, разкажете накратко за себе си.

- Роден съм в село Хърсово, Разградско, на 14 ноември 1925 година. Тогава, когато съм се родил, то беше чисто българско. Сега всички българи изчезнаха и цялото село е пълно с цигани-копанари, за което ми е жал. Завърших Втора мъжка гимназия в Шумен. След това се ориентирах да уча. Бях мераклия да е в Русе, където откриха един факултет за инженери. Тогава имаше закон, докато не изкараш военна служба, нямаш право да следваш. Както си бях вкъщи, видях в един стар вестник, че Телеграфно-пощенското училище набира кандидати за следващата година и там се завършва полувисше образование и ти признават военната служба. Отидох, кандидатствах, представих се много добре. Като ме приеха, учих две години и ме разпределиха да работя в пощата в Русе като телеграфист. Директорът на пощата беше възрастен човек, който нямаше деца и много ме заобича. Съветвах се с него дали да уча електротехника в Русе, или агрономство в София. Избрах Софийския агрономически факултет. Като завърших, ме назначиха за главен агроном в Исперихска околия, където работих един месец.  Бях си подал документите да бъда научен сътрудник в Образцов чифлик. Там бях 10 години. Както винаги, когато дойде млад човек, му дават най-нежеланата работа. Министър-председателят Червенков отишъл до Китай и видял интересни неща. Като се върнал, решил, че трябва да се разширят площите на памука и в Северна България. Аз се хванах сериозно с тази задача и доказах, че памук не може да се отглежда успешно в Северна България. Още от студент се бях "запалил" да ставам селекционер по пшеницата. Тогава разпоредиха институтите да се специализират. Образцов чифлик остана само за селекция на зърнено-бобовите култури, а институтът в Генерал Тошево - за селекция на пшеницата и слънчогледа. Аз с желание отидох там, но семейството ми не искаше. Дойде 6 септември 1963 година, натоварихме камиона и бащата на жена ми каза, че ще дойде да види този край. Минахме през Стефан Караджа, където на улицата имаше чешма и слязохме да налеем вода. Там една бабка чакаше със стомничка и ме попита "Чедо, къде сте тръгнали? Всички към града отиват, а вие обратно." Съпругата ми тогава отново ме упрекна, но все пак стигнахме, започнах работа и така… 30 години. Нашата селекция беше водеща за Института. Спряхме се на едно направление за сортове с по-висок потенциал. Имам 17 сорта, които са признати от Държавната сортова комисия. От моите материали се получи първият интензивен сорт, признат от Държавната сортова комисия "№19-16". Вторият интензивен сорт е на покойния Рачински - "Русалка". Преди това цялата селекция се е занимавала само със старите форми и бяхме изостанали. Тогава преодоляхме това изоставане. В началото хората не приемаха новите сортове, не им вярваха. Но като изпитаха първите два, разбраха и почнаха да ги купуват. Дойде време, когато произвеждахме в института стотици тонове семена и ги купуваха всичките. Така започнаха първите големи успехи на Института в селекцията на пшеницата. Най-добрия ми сорт "Енола" го създадох преди да се пенсионирам, със съавтор - моя наследник Костадин Костов. Този сорт се проявяваше най-добре във всички опити. Когато от Световно изпитване на сортовете изискват от Държавната селекционна комисия да подаде сорт, те определят той да отиде. Според получените резултати, той застана на първо място от 100 сорта, изпитвани на 150 пункта в целия свят през 1987 година.

  - В продължение на години сте работил заедно с покойния вече Рачински. Какъв човек беше той?

- Той завърши година след мен Агрономическия факултет. Почва като мен да прави селекция на полето. Като стана тази работа - да се специализират институтите, се видяхме в Генерал Тошево.

- Нямаше ли ревност и съревнование между вас?

- Съревнованието беше благородно, нямаше завист. Напротив, виждахме се в полето и умувахме. Бяхме в добри другарски отношения. Ден преди фаталния 26 декември 1979 г. той бе поканен във Варна да изнесе лекция пред техните агрономи. Помоли мен да го заместя. Изнесох я, връщам се и ми казват, че е катастрофирал и се е убил. Стана едно голямо погребение. Дойдоха хора от всички институти. На мен се падна да отида да го взема от болницата. Като отидох при лекаря, който му е правил аутопсия, той каза, че всички органи са му били здрави и можел да живее 80 години. За тази катастрофа вина има само неговият шофьор. След неговата смърт, за да се назначи някой за директор на института, той трябваше да се води на отчет на ЦК на БКП. Тогава ми казаха, че са решили аз да бъда директор. В началото на февруари 1980 г. събраха колектива и обявиха, че съм назначен за директор. Когато ми дадоха заповедта, ми казаха, че сега трябва да направя така, че да преодолеем и изоставането при слънчогледа, както направихме с пшеницата. Към 700 хиляди долара плащаше държавата ни на Югославия, за да ползва техните хибриди. Затова трябваше да създадем наши хибриди. Доларът тогава беше голяма работа. Водеше се на строг отчет. Събрах секцията на обсъждане. Завеждащ секцията беше ст.н.с. д-р Йорданка Стоянова. Първият признат хибрид на Института се казваше "Старт". Бяхме създали майчина и бащина линия и преди да засеем участъците, отидохме при зам.-министъра на растениевъдството Тонев. Той каза: "Намалете малко площите, защото не познавате хибрида и може да се провалите". Съгласих се да останем на 15 000 дка, а не на 30 000 дка. Засяха се. Дойде време на цъфтеж. Майчината линия беше замърсена и пропадна всичко. Извикаха ме в София, на заседание на Изпълкома на НАПС. Седнах и взех да слушам. Първа точка бе провала на семепроизводството на слънчогледа. Тогавашният председател на НАПС Петков го описа с най-черни краски и завърши с предложение Стоянова и аз да бъдем дадени под съд и да бъдат намерени млади, кадърни хора, които да продължат работата. Като се върнах тук, ги наказах, но не ги уволних, защото иначе трябваше да внасям селекционери. Викат ме в ЦК по селско стопанство. Секретар тогава беше Васил Цанов. Той ни беше намразил, защото се опита да внесе метод за хидрофобизация на семената на царевицата. Правихме опити и видяхме, че е загубена работа. Аз излязох публично и го отрекох. Върнах се, отидох при първия секретар на партията Димитър Димитров и му казах, че се отказвам да бъда директор. Той ми каза да си отивам и, че вярва, че ще излезем от тази криза. Наказах ги с глоби, а при първия успех ги наградих със същата сума. Васил Цанов дойде в института и каза да извикам селекционерите в кабинета си. Дойдоха и като започна да говори, ни направи всички на "бъзи и коприва". Тогава заявих категорично, че няма да уволня хората. Той се обиди. Взе си шапката и замина. След упорита работа стана голямата работа. Стоянова бе направила майчина линия "2706", която стана най-добрата в света. От Унгария тя бе доставила 5-6 бащини линии. С линия "V 530" се получи хибрид №788. Новият хибрид се прояви много добре в предварителните опити и превишаваше югославските. В мен се роди надеждата, че ще се отървем от тях. Създадохме 30 декара оранжерии за отглеждане на родителските линии. Успяхме с много големи усилия да произведем семена от родителските линии за един хибриден участък от 200 дка. Решихме да го заложим в землището на с. Оброчище. Като взе да цъфти, председателят вдига телефона и ми казва, че са правили апробация и е открито, че има нападение от склеротиния по стъблото и 30-40% мокро гниене по питите. Тези две болести са на границата - да се бракува, или не, посевът. Директорът на семеконтролната инспекция вижда, че не е спазена пространствената изолация. Предстоеше втори голям провал. Ако човек има слаби нерви, може да получи удар при такава ситуация. Решават временно да замразят този хибрид. Точно в този момент, когато беше най-тежко положението, от Франция дойде при мен Джордж Бешелие - да му дам нашите хибриди. Тогава във Франция имаше течение богатите да подпомагат селското стопанство. Дадох му три хибрида, а той поиска още един. Тогава му дадох от тази замразен хибрид. В склада имаше само една торбичка от 850 грама и аз му я дадох. Той я засява и включва хибрида в опитите с още 26 хибрида. Обажда се през октомври, че нашият замразен хибрид е "смачкал" всички останали. След като дойде тук, замина за Аржентина, където един фермер произвежда много семена от майчина и бащина линия. На следващата година пак се появи мокро гниене. Предложих  да отидем в един институт във Франция. След два месеца получихме резултат, че питата има два пъти повече захари, което при висока температура довежда до ферментация. На следващата година признаха хибрида във Франция, а по-късно го регистрираха и в България. Продаваха се годишно 2-3 хиляди тона "Албена" във Франция. Плащаха ни ги по 32 франка килограм. Един франк тогава беше 4 лева. Годишно в института по банков път пристигаха по 25-30 млн. франка. 120 184 235 франка са постъпленията за периода от 1988 до 2001 година. Институтът стана много богат, световно известен. Това е много голямо постижение за българската селскостопанска наука.

- Всичко това е постигнато с не малък финансов ресурс. Какво е в момента отношението на държавата към Института в Генерал Тошево?

- В момента не съществува отношение на държавата към селскостопанската наука. Институтите затънаха. Най-добрите селекционери напуснаха. Измислиха, че щом е държавен институтът /а най-силни в света са държавните институти/, парите, които са получи от собствена дейност, трябва да ги пращат в Центъра по аграрни науки в София. Като пратим там парите, решават на кого колко да дадат. Някои институти фалираха. Нашият също е пред фалит.

Селското стопанство в България беше едно от добрите и оставаше много малко да се изравни с европейското. След промяната Филип Димитров и Жельо Желев го разгромиха за две години. Нещо подобно стана и със селскостопанската наука.  Аз мисля, че възстановяването на селското стопанство може да стане, като се направят две министерства - на селското стопанство с министър Жельо Добрев и на горите - с Нихат Кабил, а селскостопанската наука -  като се възстанови Академията по селско стопанство.

- Във връзка с работата си сте пътувал навсякъде по света и сте осъществил много интересни срещи. Разкажете за неочакваното си запознанство със световния шампион Мохамед Али.

- Имаше много добри отношения между институтите в нашия лагер. Отидох за една седмица в института в Краснодарск, Русия. По това време в Москва пристигна световно известният боксьор Касиос Клей /Мохамед Али/. Не можах да пътувам вечерта и останах да спя по пейките на летището. Сутринта си взех кафе и седнах на една маса. Като си вдигнах главата, на съседната видях Мохамед Али. Нареди се опашка от младежи - да искат автографи. Викам, ще отида и аз. Тогава си носех в портфейла една голяма люспа от шаран с тегло 22,800 кг и няколко снимки. Отивам при него и му казвам, че той е световен шампион по бокс, а аз - по риболов. А той бил болен на тази тема и прояви интерес. Показах му снимките и му казах, че това са най-дребните риби, които съм хващал. Показах му и люспата, а той не повярва, че е естествена, а помисли, че е от пластмаса. Казах му да я вдигне срещу светлината, за да провери, а той ми отговори, че рибата била на 12 години. Това научих от него - за всяка година по люспата се появява по кръг. Искаше да дойде да лови риба с мен, но така и не дойде. Това ни бе срещата с него. Беше прогресивен човек.

Разговаря Татяна ИВАНОВА