Николай Генов е роден на 22 юли 1929 година в Румъния. В северната ни съседка учи до четвърто отделение, след което му се налага да се научи да чете и пише на български език. Оборва идеята на баща си да се занимава със земеделие и продължава образованието си, като през 1943 г. се записва в прогимназията в Балчик. След това завършва и Строителния техникум във Варна. През 1956 г. излиза от ВИТИЗ със специалност "Актьорско майсторство". Изиграл е над 100 роли в Драматичен театър "Йордан Йовков". Реализирал е и шест постановки в Кукления театър /"Заешко училище", "Чуче", "Галошите на щастието", "Вълшебникът от Оз", "Фокусникът Ботафого", "Юнакът и златната ябълка"/, който по това време е филиал на драматичния. В периода от 1978 до 1982 година е директор на Драматичния театър в Търговище. 40 години от живота си е посветил на работата с деца.

- Първата си роля изиграх през 1956 г. Само след няколко месеца стават 50 години от тогава. Замествах някакъв актьор в малка роля в "Скакалци" на сцената на Драматичен театър "Йордан Йовков". От тогава там съм изиграл над 100 роли. В "Хан Татар" бях най-младият в състава и ми дадоха да играя най-възрастния - Демироолу. Това е ролята, с която направих впечатление. Калчо Георгиев ми направи скица, докато участвах в нея. Даже на едно честване от неговата кончина показах на публиката скиците, които той ми е правил. В края на същия сезон изиграх Лоренцо от "Венециански нощи". По-нататък имам много роли - в "Хъшове", "Ивайло", в "Албена" два пъти, "По следите на радостта", "Милионерът". Вазов, Йовков и Шекспир са авторите, в чиито пиеси съм играл най-много. Аз съм добруджанец и чувствам Йовков в кръвта си. Чувствам се близък до душевността на неговите герои. Йовковият текст "върви" много леко, прочитам го и го научавам.

- По рождение имах едно такова влечение към литературата и театъра. Имах големия шанс да гледам на сцената в Балчик Кръстьо Сарафов в "Тартюф". Останах много впечатлен от това. Подтик да кандидатствам ми даде Константин Кисимов. Той изпълни едно стихотворение на Христо Смирненски "Руският Прометей". Този слабичък, дребничък човек, като започна да рецитира, стана великан. Тогава ревах и си казах: "Точно това трябва да правя и аз". Бях в архитектурен клас и трябваше да избирам с какво да продължа. Годините бяха много бедни и аз си помислих, че докато уча като актьор, мога да изкарвам и някой лев, както и стана. Искам да направя сравнение с онова време и това, което става днес. Имам смътното усещане, че ние отново тръгваме назад и се приближаваме до онази бедност, която беше тогава. Аз съм човек от друго време. Живял съм в Румъния, при царизъм, при капитализъм, при комунизъм и сега - при демокрация, която за мен е демокрация в кавички. У нас първоначалното натрупване на капитала продължи твърде дълго - от промяната до днес. Струва ми се, че нашите новобогаташи нямат предел в своята алчност. Дълго време вярвахме в светлото бъдеще, а какво стана? Управниците изравняват данъци и цени с европейските, но това не става с доходите. Това е геноцид над народа, над майките и бащите им. Човешката природа не се променя лесно. Психически човек не се променя толкова бързо, колкото средата около него. Може би това е генът, защото иначе човек би се променил прекалено бързо и би изневерил на природата си. Това, че той запазва навиците си, може би, го съхранява за по-сигурни времена. Засягам тези социални и политически въпроси, защото съм актьор и отразявам живота чрез сцената, а тези въпроси се отразяват на хората.

- Децата идват и искат да играят в театъра. Мотивира ме желанието им. Не съм оставал без деца. В Младежкия дом имам два състава - детски и младежки. Почти всички постановки са обработени от мен. Играни са "чисти" пиесите на Стефан Цанев "Най-чудното чудо" и на Радой Ралин "Дядото, бабата и златната рибка" по приказката на Пушкин. Занимавам се с деца повече от 40 години. Всеки сезон сме играли най-малко по две нови постановки. През тях са минали много деца. На Никулден ми се обади мой ученик - Георги Иванов от Мюнхен. Друг един ученик имам, който също е в Германия и ми се обажда. Има страшно много хора, които отидоха да работят и да учат в Германия.

- Малките деца все още вярват. Идват, докосват ми дрехата и ги чувам да си говорят "Това е истинският Дядо Коледа", защото явно, според техните представи, има и лъжлив. Децата имат невероятното усещане да преценяват кога човекът е добър. Преди няколко години посетих един дом и в целия голям мезонет имаше събрани много хора и само едно дете. Стана ми много неудобно. То дойде - стои и ме гледа. Започнах да му говоря, казах му и стихотворение. То постепенно се приближи и се опря на лявото ми коляно. В един момент ме погледна и ми каза: "Дядо Коледа, много хубаво миришеш". Всички в къщата избухнаха в смях, а цялата работа бе в ароматизирания грим. Зависи как предразполагаш детето. То винаги разбира дали се отнасяш с любов към него.