Според народния календар, празникът е посветен на лозите и лозарите, а св. Трифон се смята за покровител на лозарството и винарството. На днешния ден отрано мъжете се събират в лозята, за да извършат ритуалното им зарязване. Всеки носи бъклица с вино, погача, варена кокошка или наденица. Всеки стопанин отрязва по три пръчки от три корена и ги полива с вино, за да дадат обилен плод. После се събират на обща трапеза и избират цар на лозята - обикновено някой по-заможен стопанин, но и добър лозар. Накичват го с корона от лозови пръчки, качват го на колесар и тържествено го съпровождат до вкъщи. Там той ги кани на двора, отварят бъчва с вино и продължават веселбата до късно. Царят трябва да се напие, за да има берекет. Днешният ден, заедно със следващите два дни от февруари, се наричат също и Вълчи празници, Трифунци. Посветени са на вълка и затова се спазват ред забрани. В първите три дни на Малък Сечко жените да не плетат, да не предат, не тъкат, не перат. В някои краища не пипат ножици и игли, за да не пипа вълкът стоката. В първия ден се меси колач, раздава се по къщите, слага се и в хранилката на добитъка, за да не го напада вълкът. В някои краища Трифоновден се смята за начало на пролетната оран, затова стопаните закичват впрегатния добитък със здравец и го прекаждат с тамян. Другаде пък заплашват дърветата, че ще ги отсекат, за да родят богато. На днешния ден се гадае каква ще бъде реколтата - ако вали сняг, ще бъде обилна.