- Д-р Николов, в началото на годината се навършиха 15 години от създаването на Отделението по неврохирургия. Какво сочи статистиката - увеличават ли се пациентите Ви?
- През последните няколко години, а и от създаването на отделението, броят на преминалите през отделението пациенти непрекъснато нараства - средно с около 10 процента на година. Докато през 2003 г. са били 287, през 2004 - 555, през 2005 г. са 575. Увеличават се основно случаите с черепно-мозъчни травми и тези, които са приети по спешност. Това е т.нар. травматична заболеваемост, чиято превенция е изключително сложна и не подлежи на някаква профилактика. За жалост се увеличава процентът на тежките черепно-мозъчни травми, които завършват фатално.
- Достатъчна ли е обезпечеността на отделението по отношение на специалисти?
- В началото Отделението по неврохирургия разполагаше с петима лекари. Постепенно - поради преминаването им на друга работа и насочване към други специалности, в отделението останахме трима лекари, което не е достатъчно. Лекарският труд в Неврохирургично отделение е изключително напрегнат, денонощен и високо отговорен в медицински, хуманен и съдебен аспект. Това обяснява защо някои от колегите потърсиха реализация в други области. През годините на съществуването на отделението седем лекари са отишли да работят във Варна, София, в чужбина или са придобили друга специалност. Явявайки са на конкурси в по-големи болници обаче, се вижда, че имат добра подготовка и опит, натрупани в нашето отделение.
- Ваши колеги от цялата страна изразяват несъгласието си с новия Национален рамков договор по отношение на недостатъчното финансиране на клиничните пътеки. Стои ли такъв проблем пред отделението по Неврохирургия?
- Ние работим по повечето неврохирургични клинични пътеки от Националния рамков договор. За да отговоря на въпроса Ви, ще дам един пример. Преди дни изписахме 19-годишно момче, което пострада тежко при катастрофа. То престоя в болница около месец, първоначално постъпи в ОАИЛ в кома, където бе лекувано повече от две седмици. След това бе преведено при нас. По клинична пътека № 212 от Националния рамков договор - за консервативно лечение на тежки черепно-мозъчни травми, болницата получи 600 лева. А реално лечението му е десетки пъти по-скъпо. Същото е положението и с леките черепно-мозъчни травми - за тях по клинична пътека получаваме по 300 лева. Те в никакъв случай не остойностяват труда и вложените средства за лечение. Въпреки всичко, нито един болен не е бил върнат и не е лекуван с презумпцията да струва по-евтино на Неврохирургично отделение и на болницата.
- Д-р Николов, през годините, откакто работите в отделението, сте се сблъскали с много и различни случаи. Бихте ли разказали за читателите на вестника ни за някои от по-интересните, които - благодарение на труда и професионализма Ви, са завършили с благоприятен изход?
- Действително, постъпващите при нас пациенти са с най-различни травми. Миналата година в отделението бе приет 20-годишен мъж, чийто баща бе забил в слепоочието му дръжка на чушкопек. След проведеното оперативно лечение мъжът бе изписан и води самостоятелен пълноценен живот. Преди да пристъпим към операцията обаче, мина през скенер, който показа, че предният край е извит, което направи самата операция много по-сложна. Преди около пет години лекувахме 7-годишно момиче с травма на главата. Както си вървяло, върху главата му падат клещи, изтървани от шестия етаж. Детето беше в кома, оперирахме го, после му бе направена пластика. Всяка година идва на преглед и в момента е отлична ученичка.
Разговаря Мариела БОНЧЕВА