Хиляди българи платиха със здравето на децата си за аварията, казва Ангел Александров

Днес се навършват 20 години от аварията в Чернобил. Според учените това е най-голямото нещастие, сполетяло човечеството в резултат на собствената му дейност. В 1 часа, 23 минути и 48 секунди след полунощ се взривява реакторът в Четвърти блок на Чернобилската АЕЦ. Радиоактивни облаци се пренасят на хиляди километри от централата. В първите дни струята е отнасяна на север и северозапад. Най-тежко извън Украйна и Белорусия са засегнати страни на Скандинавския полуостров и отделни области от Централна Европа. През нощта на 30 април вятърът се обръща и след 1 май, в продължение на около една седмица, върху територията на България се утаяват около 1,5-3,5 кг ядрено гориво. Това е около 1/1000 от горивото, изхвърлено извън 20-километровата зона. Комунистическите управници обаче изобщо не предупреждават българския народ за заплахата.

Шефът на Националното следствие Ангел Александров лично е разследвал трагедията. Точно предип една година той разкри пред "Стандарт" ужасяващи факти за бездействието на тогавашните държавници.

- Г-н Александров, кой носи вина, че българският народ не е бил предупреден за радиационния облак от Чернобил?

- Разследването установи, че виновници има. И те са сред висшите служители на комунистическото управление. Зам.-председателят на Държавния съвет Григор Стоичков и главният санитарен инспектор Чавдар Шиндеров бяха пратени в затвора. Аз смятам, че и държавният глава Тодор Живков има вина. Той е човекът, който е вземал последните решения.
Дори от морална гледна точка не може, когато са проверявали дори копъра за таратора на държавните мъже, никой да не предупреди обикновените хора. Те са яли салати на корем и са поглъщали огромни количества радиация. На 4 май, когато докладват на Живков, че положението е много сериозно, той кима с глава и казва: "Ще си мълчим." Необходимо е било само да се каже на хората първите дни да ходят с марли, защото има радиоактивен йод, който се разпада за 7-8 дни. Както и да се дадат елементарни съвети да мият по няколко пъти плодовете и да накисват месото във вода за 72 часа. Дори такива елементарни мерки
щяха да намалят сериозно пораженията от радиацията. Например в армията са взети такива мерки и там последствията са много по-леки.

- Какви са били последствията за обикновените българи от облъчването?

- Спомням си, че направените експертизи са показали 18 пъти над допустимите норми радиация в млякото, което пиеха децата. Това е убийствено. Най-вече са заразявани животните, които при пашата са поглъщали цезий. Той има полуразпад 27-28 години.
Най-честите последици от Чернобил са уврежданията на новородени. Най-често става въпрос за вродени заболявания. Последиците все още се усещат. 15 години след аварията се засилиха и раковите заболявания.

- Можеше ли да се избегне аварията в Чернобил?

- За злощастие на украинския народ една небрежност доведе до тази ужасна авария. Тя е предизвикана от експерименти, които не се били предвидени като технологичен процес. Вследствие на това се повишава и се влошава охлаждането в реактора. Създават се много високи парни обеми. Една хилядатонна плоча на реактора подскача като чайник, пада и срязва съоръженията за охлаждане окончателно. Така реакторът са превръща в бомба и се взривява. На хиляди километри височина излитат радиоактивни частици от ядреното гориво на реактора.

- Вече са в сила поправките в Наказателнопроцесуалния кодекс, с които се ограничават функциите на следователите. Сега кои дела ще се разследват от колегите ви и кои ще се поемат от дознателите?

- В досъдебното производство дознателите ще поемат повечето дела като длъжностното присвояване и документните измами. Не знам дали е най-удачно, защото имам опасения, че колегите от полицията нямат професионална нагласа и подготовка за воденото на такива дела, които са доста сложни от правна страна. Наскоро в Националната следствена служба беше разработена методика за голяма част от видовете стопански престъпления. Тя за сетен път потвърди убеждението ни, че за тях се изискват голяма подготовка и преди всичко практика. Но да се надяваме, че колегите прокурори по места ще се съобразяват със сложността на делата и може би някои от тях ще се образуват направо като следствия, за да не се губи първоначалната инерция по делото.

- Какво ще стане със следователите, които са се занимавали с тези дела?

- Нямам опасения, че те ще останат без работа. Натовареността в някои окръзи е толкова голяма, че в близките 3-4 години ще бъдат затрупани с дела. Службите в София, Пазарджик, Бургас, Благоевград например са свръхнатоварени. Това ни кара да вземаме мерки. Например Висшият съдебен съвет прехвърли някои следователи в по-натоварените градове.
Част от колегите ми биха могли да се преквалифицират в прокурори или съдии.

- Какви дела ще бъдат поверени на следователите?

- Най-тежките. За убийства, наркотици, организирана престъпност. Надявам се парламентът да осъзнае необходимостта трафикът на хора също да се разследва от следователи, каквато е европейската практика.

- В момента се готви нов Наказателнопроцесуален кодекс. Следователите участват ли в писането му?

- Създадохме работна група, в която бяха включени следователи и прокурори. В същото време забелязваме, че
отново всичко се върши зад гърба на тази група. Правилата се пишат някъде по кабинетите. Доколкото ми е известно, в новия НПК няма нищо ново и като философия.

- А какви са вашите предложения за новия НПК?

- Основното е, че за сметка на стеснените функционални правомощия по отношение на отделните престъпления следователите трябва да са натоварени с повече процесуални функции.
Едно от предложенията ни е да се въведе фигурата на съдия-следователя. И дознателят да извършва разпит пред него вместо пред съдията. От съдия-следователя може да се искат разрешения за претърсвания и изземвания, както и за подслушване. По смисъла на конституцията българският следовател осъществява
и съдебни функции Например според чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека ограничителните мерки могат да се вземат от съд или друг съдебен орган. Такива в Европа са съдия-следователите. Така е във Франция, Белгия, Холандия, Италия.

- Как оценявате риска да бъде задействана предпазната клауза в договора с ЕС, ако не изпълним някои от изискванията в областта на съдебната власт?

- Забелязвам, че тези, които имат интерес да не се задействат предпазните клаузи, а това са политиците, действат винаги в ущърб на интересите на страната. Виждате, че магистратите заявяват готовност за реформа на всякакви нива. Според мен обаче трябва да има воля от двете страни, а не да се работи на закрити врати.

- Защо политиците се опитват да спъват съдебната реформа?

- Няма да коментирам, защото някой ще ме упрекне, че правя политически коментар преди изборите.

Таня Красимирова

http://www.standartnews.com