Стефан Данаилов, Меглена Кунева, Георги Пирински, Ивайло Калфин, Сергей Станишев, Румен Петков, Емилия Масларова и Даниел Вълчев. Това показват данни от национално представително проучване на НЦИОМ сред пълнолетните българи, изпратено до Агенция "Фокус".
Специфичното при оценките за работата на кмета на столицата е ръстът на одобрението сред традиционно най-пестеливите в оценките си за него групи – на столичаните и на висшистите. Борисов буди известни антипатии единствено сред симпатизантите на ДСБ и на “Атака”. По около една трета от привържениците на тези партии не го одобряват.

В началото на май леко расте одобрението към работата на полицията, което възлиза на 43%. Това е оценка предимно за усилията на полицията, а не толкова за резултатността от нейните действия. Това показват данни от национално представително проучване на НЦИОМ сред пълнолетните българи, изпратено до Агенция "Фокус".
С по пет процента повече за последния месец са недоволните от работата на кабинета и на армията. Така неодобряващите правителството възлизат на две трети от българите. Най-изразително е недоволството към кабинета сред симпатизантите на “Атака”, ГЕРБ и десните партии. Столичаните и бедните също по-често от останалите изразяват неодобрение към работата на правителството.
Повече от половината българи - 51% са на мнение, че правителството ще изкара четиригодишния си мандат. За последните месеци с 9% нараства делът на преценяващите, че този кабинет може и да не успее да завърши мандата си.
Оценките за работата на силовите институции - армията и полицията са значително по-добри от тези за работата на правителството, съда и парламента.
Изследването е проведено в периода 30 април – 8 май 2006 година в 86 населени места, по метода на полустандартизираното интервю. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни български граждани.

. Шест месеца преди президентските избори интригата остава. За момента в представите на хората има двама фаворити – сегашният президент Първанов и столичният кмет Борисов. Кандидатурата на Борисов, разбира се, остава хипотетична до момента, в който не бъде ясно дали той ще участва в надпреварата. Това показват данни от национално представително проучване на НЦИОМ сред пълнолетните българи, изпратено до Агенция "Фокус".
Бойко Борисов стои добре и изглежда е „на гребена на вълната”, доколкото успява да разшири влиянието си сред групи и прослойки, които никога не са го одобрявали масово, като столичаните и висшистите. Президентът Първанов за момента не успява да прекъсне негативния тренд в своя рейтинг и започва да губи позиции сред традиционни и лоялни свои привърженици.
В масовите представи като кандидати за президент има още няколко личности, които от началото на 2006 хората неизменно сами сочат като възможни кандидатури за президент - Волен Сидеров, Петър Стоянов, Симеон Сакскобургготски и Иван Костов. Тези имена продължават да отстоят на голямо разстояние от хипотетичния кандидат Борисов и в същото време не представляват сериозна опасност за президента Първанов. В началото на май Волен Сидеров е два пъти по-рядко предлаган за президент, отколкото в началото на годината.
Най-голямо предизвикателство за социолозите би било да изчислят шансовете на кандидатура, подкрепена от ГЕРБ (или както и да се казва бъдещата партия на Борисов), която да не е на генерала.
В президентските избори има интрига и защото в момента регистрираме равни дялове на българите, които искат сегашният президент да бъде преизбран и на онези, които искат след ноември България да има нов президент - по 40%. С 5 пункта за последния месец намалява делът на посочващите, че сегашният президент трябва да бъде преизбран.

 Негативна като цяло е обществената преценка за работата на кабинета по преодоляване на щетите от наводнението. Това показват данни от национално представително проучване на НЦИОМ сред пълнолетните българи, изпратено до Агенция "Фокус".
Според 57% правителството не е направило необходимото, за да се справи със ситуацията. Най-много негативи понасят министрите, чиято дейност хората свързват с преодоляване на щетите от наводненията по поречието на р. Дунав.
Сравнително устойчиви въпреки това остават стойностите на одобрение към работата на кабинета в началото на месец май. Сериозен ръст обаче бележи неодобрението към работата на повечето министри. С минимум 4% и максимум 13% нараства неодобрението за работата на повечето членове на кабинета. Ръстът на негативните преценки е за сметка на хората, които твърдяха досега, че не познават достатъчно работата на отделните министри.
Стефан Данаилов, Меглена Кунева и Ивайло Калфин са най-одобряваните министри към началото на месец май.
Петър Стоянов продължава да бъде най-одобряваният лидер на парламентарна група, въпреки че разединението в дясно и липсата на общ десен кандидат за президентските избори ерозират рейтинга на всички десни лидери.

Волен Сидеров е големият губещ сред лидерите на парламентарни групи през последния месец. Одобрението му пада с 9%, а неодобрението за него се покачва с цели 15%. Това показват данни от национално представително проучване на НЦИОМ сред пълнолетните българи, изпратено до Агенция "Фокус".
Най-високо е неодобрението към лидера на “Атака” сред висшистите, сред столичаните, както и сред представителите на десните политически сили. Симпатизантите на “Атака” подкрепят своя лидер и не са се повлияли особено от инцидента на магистрала "Тракия". Не така стои въпросът с Павел Чернев, който е одобряван едва от 18% от симпатизантите на “Атака”. Петър Берон е публично най-приемливото лице в сравнение с останалите политици от кръга на ПГ на “Атака”. 24% от интервюираните го одобряват.
Половината от симпатизантите на партия “Атака” също одобряват заместник-председателя на парламента.
Събитийният контекст на изследването бе доминиран от срещата на върха на НАТО в София, както и от няколко последователни прояви на Волен Сидеров и на партия "Атака", уточняват от НЦИОМ.
72% от българите твърдят, че през последния месец няма събитие, което да им е направило положително впечатление.
Неформалната среща на външните министри на страните членки на НАТО, посещението на Кондолиза Райс и подписването на договора за американските бази у нас се посочват като събития с положителен знак от 8% от населението на страната и най-вече от привържениците на НДСВ и на десните партии.
Най-много негативи за изминалия месец събира инцидентът на магистрала "Тракия" с Волен Сидеров, посочен от 17%. Шумният скандал успява да отвлече общественото внимание дори от сериозен проблем като наводненията в крайдунавските градове, посочени като негативно събитие от 8%.
На трето място сред събитията с отрицателен знак се нарежда пак изява на “Атака” - митингът срещу американските бази у нас. Организираните от “Атака” протестни действия срещу разполагането на американски бази в страната са предизвикали по-скоро негативни обществени реакции. 62% от българите не подкрепят протестите, организирани от тази политическа сила. Против протестните действия на “Атака” се обявяват най-често висшистите, жителите на столицата и на градовете-областни центрове, заможните и симпатизантите на всички политически сили, с изключение на тези на “Атака”.
Внесеният и гласуван през април вот на недоверие към кабинета на Станишев не намира място сред значимите събития от месеца - нито сред положителните, нито сред отрицателните.

Главният прокурор печели обществена подкрепа, расте неодобрението за работата на останалите ръководители на основни държавни институции. Това показват данни от национално представително проучване на НЦИОМ сред пълнолетните българи, изпратено до Агенция "Фокус".
С бързи темпове расте одобрението за работата на главния прокурор, като само за последния месец той прибавя 12% одобрение. В момента Борис Велчев е одобряван от една трета от българите и с подобен резултат намира място в класацията на най-популярните държавни мъже у нас.
Президентът Първанов губи 6 процента от одобрението за работата си и добавя нови 6% неодобрение. Така и през този месец остава в сила тенденцията за спад на неговия рейтинг. Освен сред опозицията, президентът започва да губи позиции и сред прослойки, които традиционно се числят към неговите лоялни привърженици - възрастни и бедни хора, жители на малките градове.
С 2% намалява одобрението за работата на премиера Станишев през последния месец и със 7% расте неодобрението. Неодобрението му идва главно от хората в активна трудова възраст, от столичаните, от високообразованите и от заможните българи.
С 5 пункта расте неодобрението и за председателя на Народното събрание. Одобрението, с което се ползва председателят Георги Пирински обаче го нарежда в групата на петимата най-уважавани политици у нас.

Отдръпването от политическите партии е трайна тенденция, която дори набира скорост - през февруари 2006 г. 53% от българите заявяваха, че няма политическа формация, която да отстоява интересите на хора като тях, а през май 2006г. на това мнение са 63%. Това показват данни от национално представително проучване на НЦИОМ сред пълнолетните българи, изпратено до Агенция "Фокус".
Формацията, която се свързва с името на Бойко Борисов - ГЕРБ, е разглеждана от българите като най-перспективна. 57 % от респондентите смятат, че влиянието на ГЕРБ в обществото расте. По-често от останалите този извод споделят представителите на елитните обществени прослойки, които формират мненията - висшистите, столичаните и младите, хората със стандарт около и над средния.
Регистриран е лек спад в предпочитанията към БСП, която в момента е предпочитана от 18-20% от пълнолетните българи.
Политическите предпочитания към ГЕРБ са в интервала между 12-13%.
Делът на предпочитащите “Атака” варира между 8 и 9%;
5-6% предпочитат ДПС;
4-5 % предпочитат ДСБ;
по 3-4 % предпочитат НДСВ и СДС.
За всички партии без ГЕРБ е в сила твърдението, че влиянието им по-скоро намалява.
От началото на годината двойно намалява делът на интервюираните, според които расте влиянието на “Атака”.
И през този месец НЦИОМ използва блок от индикатори, с които мери политическите предпочитания на респондентите. Регистрираме, че българите започват да гледат на ГЕРБ като на сериозна политическа конкуренция на БСП и, въпреки че по регистрация ГЕРБ не е политическа партия, в момента това е реално втората политическа сила в България, която е във възход и би могла да поднесе изненади ако в момента имаше изборна ситуация, съобщават още от НЦИОМ.
ГЕРБ привлича привърженици от целия политически спектър, но най-много от средите на бившите симпатизанти на НДСВ, СДС, “Атака” и от политически апатичните. Регистрирано е припокриване на профила на предпочитащите ГЕРБ с одобряващите Бойко Борисов.
Симпатизантите на “Атака” намаляват с около една трета и така тази партия се връща към стойностите на подкрепа, които имаше в началото на годината. Засега не изглеждат особено реалистични прогнозите на отделни политици и анализатори за драматичното свиване на влиянието на “Атака”. Изследванията на НЦИОМ показват, че “Атака” е все още предпочитаният говорител на хората настроени “анти” към елита.
НЦИОМ прави уговорката, че така калкулираните предпочитания са в резултат от няколко въпроса и следва да се приемат като ориентир за намерения, а не като опит да се предвиди електорално поведение, тъй като реалната изборна ситуация все още е достатъчно отдалечена във времето.

http://www.focus-news.net