- Д-р Дженев, бихте ли разказали за читателите ни кога започнахте работа в добричката болница, какво заварихте - като условия, специалисти?
- Родом съм от Чирпан. След като завърших медицина, 10 години работих в болницата в Карлово и междувременно взех специалност "Детски болести". Когато дойдох в болницата в Добрич през 1961 г., вече беше оформено Детско отделение, завеждащ бе д-р Цветанов. Заварих новата болница. Посрещнаха ме много добре, тогава нямаше достатъчно педиатри. Беше много трудно, леглата - 40 на брой, не достигаха, защото раждаемостта бе по-висока и имаше повече деца. Работата в Детско отделение беше много тежка - непрекъснати дежурства, повиквания. Тогава в отделението работихме трима лекари със специалност - аз, д-р Цветков и д-р Митев. В болницата работих до 1986 г.
- От кога в добричката болница се обръща внимание на децата със сърдечно-съдови заболявания?
- Когато започнах работа в болницата, нямаше кардиолог-педиатър. Само след две години ме изпратиха на курс за специализация по кардиология. През 1965-1966 г. в болницата бе сформирано детско кардиологично звено. Това беше много важно, защото бе голям броят на децата от Добруджа, страдащи от ревматизъм. Дотогава това заболяване се лекуваше по симптоми. Поставихме началото на диспансеризацията на децата, боледуващи от ревматизъм, особено на тези - с възможности за увреждания на сърдечно-съдовата система. Обърна се особено внимание на децата с вродени сърдечни пороци. Много малко болници в страната правеха това, добричката болница бе един от пионерите. По-късно направихме филиал - здравно звено, в с. Стожер. Открихме и училище за деца до 8 клас с ревматични заболявания в с. Житен. Там те се обучаваха, но бяха и наблюдавани от специалисти. Идваха колеги от други окръзи - да видят какво сме направили. Постепенно този контингент значително намаля, постигнахме рязко снижение на случаите на ревматизъм при децата. Когато започнахме през 1964 г., 1,9 на хиляда деца на възраст от 4 до 14 години страдаха от това заболяване, докато през 1970 година бяха намалени до 0,7 на хиляда. През филиала и в училището от 1964 до 1973 г. преминаха 653 деца.
- Д-р Дженев, кои са най-приятните моменти за един лекар с толкова голям стаж като Вас?
- Педиатрията е трудна специалност, нямаш истински пациенти, с които да разговаряш. Трябва да разчиташ на възможностите си, на опита и знанията си, на родителите на детето. Най-приятните моменти за мен са, когато сега ме срещат тогавашните деца - вече големи хора, и когато се похвалят, че са здрави. Наскоро ме спря една госпожа, която като дете беше със сърдечно-ревматично заболяване, състоянието й бе тревожно. А сега буташе в количка внучето си. Това бе и целта ни - тези деца да водят пълноценен начин на живот.
Разговаря Мариела БОНЧЕВА