Пред "Нова добруджанска трибуна", дългогодишният актьор Любен Попов - народен артист

Любен Попов е роден на 30 май 1920 г. в гр. Айтос в семейството на учители. В родния си град завършва девети клас, а гимназия - в Котел през 1940 г. Известно време работи като учител, а след отбиване на военната си служба е назначен в данъчното управление в Айтос. След година е мобилизиран в армейската болница, където посреща 9 септември 1944 г. Започва да следва "Финанси и администрация", но междувременно е създал семейство, има дете и трябва да се грижи за издръжката му, което е причина да прекъсне следването си. Постъпва на работа в околийския съд като секретар и е натоварен да ръководи читалищния самодеен театър, на който посвещава всичкото си свободно време. След известно време щастлива случайност го свързва с Атанас Попов, който по онова време е директор на Драматичния театър в Добрич. На 1 август 1949 г. Любен Попов постъпва на работа там като стажант-асистент. Само след две години големият му талант е оценен и той получава актьорско звание. Следват много награди, сред които ордените "Кирил и Методий" III, II, а през 1970 г. и I степен. През цялото време той е получавал разбиране и подкрепа от съпругата си Стефка Попова, която е била помощник-режисьор в театъра.

Едновременно с многобройните роли, изиграни на добричка сцена, той съумява и активно да участва в обществения живот. През 1966 г. е избран за съветник в Градския народен съвет и за член на Управителния съвет на Съюза на артистите в България. Вече излязъл в заслужена почивка, той бе вписанна 2.6.2006 г. и в почетната книга на Община град Добрич.

- Г-н Попов, преди броени дни бяхте вписан в почетната книга на Община Добрич. Какви емоции провокира у вас това заслужено признание за дългогодишната Ви работа?

- Това признание ме изненада, защото имах такива очаквания около 80-годишния ми юбилей, но се забави. Срещат ме приятели, поздравяват ме и ме питат защо толкова късно се случи.

- Коя е случката от времето на активната Ви дейност, която е интересна за Вас и няма да забравите?

- Интересна случка беше обявяването ми за народен артист. Всички мои колеги спонтанно ме поздравяваха и бях убеден, че са искрени. Това беше за мен най-голямото признание до този момент.

- Често в последните години твърдят, че тези награди са отживелица от тоталитарно време. Трябва ли според Вас подобни отличия да се омаловажават?

- Определено не. Тези звания, тези награди се дават за проявата като творец, като актьор. Защо трябва да ги заличим? Не всички, но хората от нашето поколение ги помнят. Скоро срещам две жени на възраст и едната казва: "Боже, г-н Попов, помня Ви, тогава бях ученичка". От тогава ме помнят и с невероятен възторг седнаха и искаха да поговорим.

- Правейки паралел между времето, в което Вие сте бил на сцена, и настоящия момент, има ли отстъпление в театъра сега?

- Има промени. Въпреки пречките, които имаше преди, театърът завоюва завидно място, не само в България, но и извън страната. Сега някак културните изяви станаха твърде много, но са положителни в различна степен. Въпреки това, театърът има своето място, има интерес от гражданите към него и той ще просъществува.

По едно време, когато излизах да се разхождам и все по рядко хората ме познаваха и ме поздравяваха, се питах дали са късопаметни. Сега съм сигурен, че не е така. Това са само отделни хора. Повечето обичат театъра.

Преди от селата идваха с каруци и пълнеха театъра. С времето почти всички села построиха читалища със собствени салони и хората посещаваха тях. Самодейците в много селища достигнаха нивото на професионалистите. Хората обичат да ходят на театър.

Текст под снимки:

Снимки, запечатали незабравими моменти от превъплащенията му в различни роли на добричка сцена, пази в личния си архив Любен Попов. Голяма част от материалите, свързани с работата му в театъра, се съхраняват и в Държавен архив

Многото награди, получени като признание за таланта и упоритостта, провокират спомените на дългогодишния актьор и го подтикват да разказва за младежкия си ентусиазъм

ВНУЧКАТА МАРИЯ ПОПОВА: НЕВЕРОЯТЕН ГЛАС И ЦАРСТВЕНА ОСАНКА ИМА ТОЗИ ЧОВЕК

С много топли чувства и обич разказва за дядо си Любен Попов внучката му Мария Попова. От най-ранна възраст тя е съхранила спомена за невероятния му талант и запомнящи се актьорски превъплащения. По нейните думи, детството й е преминало в гримьорните и репетиционните зали на театъра.

"Дядо ми е представител на "златните години" на добричкия театър. Аз го помня в края на неговата кариера. Като възрастен актьор той направи много силни роли. Искам да разкажа един много скъп за мен спомен. Като дете аз го слушах, когато репетираше вкъщи. Този човек работеше чрез гласа си и успяваше да предаде чрез него всички сложни нюанси и мисли. Бях свикнала в ежедневните разговори да включва по някоя реплика от пиеса. Водеше ме на разходки в парка и там ставах свидетел на невероятни монолози. Играеше старият елен в "Снежната кралица" и тогава той присъстваше само с гласа си и много хора го помнят. Много малко са тези, които могат да постигнат такова внушение само с гласа си."

Тежко изживял Любен Попов момента, в който се наложило да се премести да живее в ЖК "Дунав". Това го отдалечило от центъра и от останалите актьори, които били там, и той останал изолиран, спомня си Мария Попова. Тя изразява радостта си, че сега дядо й не вижда това, което става по сцените и изразните средства, които се използват, а не винаги са много сполучливи и биха го разстроили. Все пак оценява като положителни опитите на младите хора да поставят нови неща с различни изразни средства. Признава, че има слабост към театъра. Въпреки, че се занимава с изобразително изкуство, твърди, че светът на театъра е "по-близката" за нея действителност.

"Невероятен глас и царствена осанка има този човек. Той е един истински джентълмен, каквито рядко се срещат. Така ще го запомнят хората в Добрич, които са част от неговата младост", сподели на края Мария Попова.

Татяна ИВАНОВА