В тия прохладни летни вечери си мисля за времето, прекарано в Дома за стари хора. Пак ще вали, първо ще дъхне на дъжд, после вятърът ще огъне дърветата на една страна, капки ще зачукат в листата им.
От пет години съм в дома за стари хора и искам да изкажа моята голяма благодарност на хората, които денонощно се грижат за мен. На директора Антоанета Пантелеева, която ми е като майка, защото с моята старческа склероза ставам като дете. На старшата сестра Виолета Русенова, която е съпричастна с моята болка и радост, която ми предлага добро и разнообразно меню, винаги топло и вкусно благодарение на добрите готвачи. Какво да кажа за социалния работник Комна Ковачева - с една дума - благороден човек, който никога не забравя рождения ми ден, както и на останалите домуващи. Изказвам благодарност и на администрация, рехабилитатори, медицински персонал и санитари. Не ми липсва нищо в дома, защото съм обгрижена от добър, усмихнат персонал, който се отзовава винаги, когато имам нужда. Лятото ще си отиде, ново лято ще дойде, дано го дочакаме заедно, както сме сега, защото не съм сама на този свят. Йорданка Николова