Разбира се, започваме със стремежа на държавата ни да влезе в ЕС и пригаждането на обстановката към европейските изисквания. Обществото се опитва да реши огромните проблеми - корупция, престъпност, бедност, но как ли ще стане, когато не се полагат хуманни грижи за децата? И най-вече за учението и свободното им време. А двете се пресичат точно на училищните спортни площадки, където децата играят, каляват се, отдъхват.

Обаче, едва ли има добрички гражданин, който да е доволен от отчайващото положение, в което се намират игрищата в училищата. Вярно, повечето площадки имат нови и наскоро поставени футболни врати и баскетболни кошове. Което е похвално. Поне външно. Но самите игрища представляват едно голямо циментово поле, пълно с дупки, с разбит бетон и тук-там по някоя локва. Има и училища, чиито площадки са пооправени, но си личи, че това е съвсем за малко и може би не добре направенo.

Отчайващо е положението в някои училища, където вместо футболни врати са поставени поръждясали простори, а таблата на кошовете са избелени и съвсем нелицеприятни. Казаха ни, че те имат  модерни и нови съоръжения за спортуване, но си ги пазят за началото на новата учебната година. Надяваме се, че ще можем да проверим това след два месеца.

Заключението е едно - нека държавниците се справят с големите си проблеми. Полезно е. Обаче, вперени в тях, да не забравят уж дребните, но важни за младите хора, за бъдещите граждани на Европейския съюз.