Строил къщата абсолютно сам, с двете си ръце. От основите до върха. Десет години му били необходими, за да я завърши напълно. Падал е три пъти, последния път дори се наложило да бъде приет в реанимация. На четвъртата година дворецът бил построен, след което започнал да майстори вътрешния интериор. "Всичко, което виждаш тук, е изцяло мое. Вкъщи няма нито една готова вещ" - обяснява ми стопанинът и признава, че може да е военен, но по душа е художник. Дори е член на групата на художниците в Добрич.

Къщата - дворец в Стожер е на една пресечка, недалеч от центъра. Още портата й впечатлява с нестандартния си вид. Изглежда като стъклопис в катедрала. Сглобена е от нарязани парчета тръбни отпадъци и цветни тапи. Тръбите са от военното дело на Йордан Петров. Тогава имало цели камиони с отпадъци. Впечатляваща фигура на войник с копие стои в началото на пътеката. Тялото му се състои от шамандури, сглобено е с тръби от парно, а копието е от водопроводна тръба. "Това ми е първата творба, обаче съм объркал копието, трябва да е обратно" - обяснява ми собственикът на двореца.

В стаите и из коридорите на двата етажа стилно са наредени красиви пластики. Всички са направени от... корени от акация. "Природните форми винаги са ме вдъхновявали. Още през 1967-1968 година разбрах, че от корените на акацията стават невероятни неща" - казва творецът. Досега е сътворил над 80 пластики от акациеви корени. За себе си е оставил вкъщи над десетина, които изобразяват различни животни. Йордан Петров прави чудеса с акациевите корени с помощта на копанарски лъжици. Формите се получават, като се отстрани излишното, трябва обаче да знаеш какво искаш да се получи.

В една от стаите разглеждам особени цветарници със саксии. Едната саксия е от предната част на авиобомба и е поставена върху част от шевна машина. Друга саксия пък е морска мина от руско-турската война. "Сферата е най-съвършената пластика" - пояснява бай Данчо и уточнява, че тази мина бил открил в пункт за скраб. Виждам, че красив цветарник става и от бригадирска количка, от крачна зъболекарска машина, а саксии се получават и от тапа от сондажна тръба, както и от задната част на бомба.

Продължавам да разглеждам артистичния дом и попадам на Дон Кихот. Направен е от дърво и е изправен до камината. Зимната градина пък представлява кът на Тарзан. Тук е любимото място на внуците на бай Данчо. И на него, признава той. Качва се по стълбите да си полива цветята и да гледа небето.

"Имам слабост към скъпоценните камъни" - казва Йордан Петров. Ходил е в Родопите да търси мъхов ахат. С двете си ръце е майсторил уникални накити от слонова кост, ясписи, тюркоаз. За да се получи нещо много специално, се слагат и части от клавиши на пиано, както и топчета седеф от броеници.

Не по-малко чудесии той е сътворил и в двора си. Последната му страст е езерце с водни линии и водоскок. Езерцето е обградено с причудливи камъни. Има донесени чак от Южна Африка. Основно обаче ги е събирал от нивите. Забелязвам един огромен вкаменен охлюв. Намерил го край Карапелит и го докарал с колелото си. Има и вкаменели яйца от остров Родос. Находка е кост от динозавър, открит край морето. На двора Йордан Петров и съпругата му пият кафето си на пейки от вкаменели дървета. Едното е особено впечатляващо с огромните си размери. Него бай Данчо намерил в околностите на Вълчи дол. Като го видял една сутрин, то блестяло като диамант. Тежи стотици килограми и за да го докара до Стожер, наел кола с ремарке и лебедка.

Основното транспортно средство на Йордан Петров е велосипедът. С него обикаля навсякъде из Добричко и Варненско, за да търси материали за ръцете и фантазията си. Всяка сутрин върти педалите до Албена и всяка вечер се връща обратно с колелото до Стожер. На ден му се събират по 80 километра на педали. Оказва се, че това за него е нищо. Преди години отишъл за един ден от Стожер до Тулча, като навъртял 225 километра. Върнал се на следващия ден по същия начин. "Изпих за един ден шест манерки с вода" - спомня си бай Данчо. 

Експериментира и в градината си в двора. Засята е с екзотични растения. Виждам аспержи, броколи, пепино /южноамерикански пъпеш/, лешник, брюкселско зеле, бодливо цариградско грозде.  

Йордан Петров е бивш военен инженер, сега известен пенсионер в Стожер. Първо е бил в ракетните войски, после е преминал на работа във военната промишленост. Смята, че ще иде в ада, защото правел бомби за Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи. Десетки хиляди бомби е правил за тях, но въпреки всичко е спокоен, защото те не са хвърлили нито една от нашите бомби.

"Малкият принц" вече е завещана на най-малката му внучка Симона, която е едва на 5 години, но е извор на последните вдъхновения на дядо си. НДТ