Станка Динева

Почти няма финансово престъпление, за което да не е обвинен бившият директор на "Топлофикация" - София Валентин Димитров. Като се започне от пране на пари и се стигне до злоупотреби със средства на дружеството, което е ръководел. Димитров е обвинен и за заобикаляне на Закона за обществените поръчки. А също за фиктивни сделки с други дружества и консултантски услуги. Но нещото, което ще го закопае окончателно, е, че на негово име са открити 1,6 млн. евро в австрийска банка. Все още не е ясно колко е общият размер на щетите, които Димитров е нанесъл на собствениците на "Топлофикация" - София - енергийното министерство и столичната община. На този етап изплуват нарушения и престъпления за около 22 млн. лв., без да броим онези 1,6 млн. евро, за които няма информация дали са преведени от сметки на столичния ТЕЦ. Очакванията са разследването да покаже суми, които са с пъти по-големи от обявените до момента.
Министърът на икономиката и енергетиката Румен

Овчаров направи зле прикрит опит да спаси своето протеже

още от 1996 г. Поне това е мнението на кмета на столицата Бойко Борисов. Проверката "през пръсти", направена по поръчка на Овчаров, не удовлетвори Борисов. И тъй като всеки собственик може да поиска вътрешна ревизия на общата фирма, столичният кмет поръча такава на своя инспекторат.
Арестуването на Валентин Димитров не е новина - то се очакваше отдавна. Знаеше се за престъпленията, бяха показани епизоди от охолния живот на директора на топлофикацията. Изплуваха снимки със скъпи компаньонки на онзи прословут джет, който всички потребители на парно в София дружно са платили. Оказа се, че са документирани крайно неизгодни бизнес отношения на столичния ТЕЦ с фирми, за които всеки знае, че са на силови групировки и на лица, които имат откровено мутренска биография. Въртени са далавери с горива от Държавния резерв, фирми-посредници и топлофикацията. Въртяна е благотворителност за деца за милиони, похарчени за дъвки и бонбони вместо за дрехи и храна.
Това, за което все още не са предоставени данни, е, че "Топлофикация" - София е ползвана от няколко правителства като партийна касичка - публичната тайна сред политическия елит на България. Според наблюдатели, аферата "Топлофикация" може да извади наяве факти, които окончателно да сринат вече пропукващата се тройна коалиция. А също така да се окажат въвлечени в тази грозна финансова далавера и други партии и коалиции.
На 23 март 1993 г. столичната топлофикация е регистрирана по новия Търговски закон. Тогава тя е 100% държавна фирма, както всички други по онова време у нас. Капиталът на дружеството е близо 4,2 млрд. лв. Няма грешка, милиарди са. Курсът на долара тогава е 26,60 лв. Тоест "Топлофикация"  София е била свръхкапитализирана, защото е имала 156,8 млн. долара собствени пари. Крупна сума за онова време. Днес капиталът на ТЕЦ  София е 107,6 млн. лв. При днешния курс от 1,52 лв. за долар това прави 70,4 млн. долара. Тоест, той в момента представлява по-малко от 45% от онзи, с който фирмата навлиза в пазарната икономика.
Тези дни дружеството подписа договор с основния си доставчик на гориво - "Булгаргаз", за разсрочено плащане на борч от над 100 млн. лв. След падането кабинета на Жан Виденов няма правителство, което да не е склонявало ТЕЦ София редовно и по много да си вдига цените. Съвсем закономерно това доведе до масови загуби на клиенти. От години столичани изключват парното си, независимо, че панелките трудно се отопляват с ток. А всекидневното пренасяне на дърва и въглища от мазетата до високите етажи си е направо изпитание. Така се стигна до реалната опасност "Топлофикация" да пусне кепенци, защото хората с възможности да плащат високите сметки все повече намаляват.
Какво се случва в "Топлофикация" - София? Източва се. При това години наред.

Стартът на голямото
разграбване на
столичния ТЕЦ

е даден на 24 септември 1996 г. Тогава със заповед на назначения 3 месеца по-рано министър на енергетиката и енергийните ресурси Румен Овчаров за шеф на софийската фирма за парно отопление е издигнат Валентин Димитров. Сменят се управляващите политически сили, идват нови правителства, но Димитров остава несменяем. На пук на всякаква политическа логика и кабинетът на СДС, и този на НДСВ, и правителството на тройната коалиция не сменят шефа на "Топлофикация" София, независимо от очевидно лошото управление на дружеството.
Мръсничката тайна на всички правителства е, че използват държавните и общинските дружества за партийни и лични каси. Фирми, десетилетия работили само на печалба, започват главоломно да губят. Ту финансовата криза през 1996-1997 г. и крахът на българския лев са причината, ту международното положение и цените на горивата са виновни. Оправдание винаги може да се намери, но да докараш топлофикация на загуба, която от септември 2001 г. произвежда и продава на НЕК и ток, се иска майсторлък. Такъв очевидно притежава Валентин Димитров, защото ТЕЦ  София тръгва стремглаво надолу от момента, в който той поема кормилото на фирмата.
Първа помощ на Димитров за съсипването на дружеството още с встъпването му в длъжност дава не кой да е, а самият министър. По онова време беше решено с размера на загубите на държавните фирми да се увеличава капитала.
В "Топлофикация" - София схемата се прилага с известно закъснение и то от правителството на СДС. За минус време капиталът на дружеството достига астрономически цифри. След като собствените средства на дружеството са намалени през ноември 1996 г., както си е редно, с размера на загубите, от 4,2 млрд. лв. на 3,7 млрд. лв., през май 1998 г. скача направо тройно - до 12,3 млрд. лв. Два месеца по-късно капиталът достига бомбастичните 129,5 млрд. лв. Година по-късно собствените средства на "Топлофикация" - София се увеличават на 161,1 млрд. лв. С въвеждането на валутен борд и деноминирането на българския лев капиталът на ТЕЦ София става 161, 1 млн. лв.
Под натиска на МВФ и международните финансови институции държавата е принудена да се оттегли, ако не изцяло, то поне в голяма степен от дружеството. Постигнато е споразумение хазната да спре да налива под формата на субсидии пари. Теглени са заеми от Световната и европейските инвестиционни банки, модернизирано е производството на фирмата. Бавно и полека "Топлофикация" София започва да работи на пазарен принцип. В едно от споразуменията ни с фонда дори е записано условието държавата да подели собствеността си с общината, защото столичната топлофикация не е предприятие от национално, а от регионално значение. Така през юли 2003 г. държавата притежава 41,80% от капитала на фирмата, а общината - 58,19%. Два месеца по-рано се разиграва странно движение на капитала на предприятието. От 161,1 млн. лв. той е свален на 61,9 млн. Обезсилени са малко над 99 млн. акции. Със същото вписване в съда капиталът е вдигнат от 61,9 млн. лв. на 106,9 млн. лв. с издаването 45 млн. поименни акции на Столична община, пише в регистъра "Апис".
През годините софийската "Топлофикация" е

използвана и за
касичка за създаване
на общински фирми.

Това се случва по времето на мандатите на бившия кмет на столицата Стефан Софиянски. С пари от парното е създадена Общинска банка, където топлинната фирма все още има дял. От ТЕЦ София са дръпнати пари и за регистрирането на "Енергийният консорциум София", създаден със споразумение по Закона за задълженията и договорите през лятото на 1999 г. В него с по 50% играят германската LES GBP и фирмата, осигуряваща парното на София. Той беше създаден, когато на синьото правителство и Софиянски им хрумна безумната идея за разделяне на отчитането на ползваното парно и производството и доставката му. Така на бял свят се появиха фирмите за топлинно счетоводство.
Пари от ТЕЦ София са извадени и за "Общинската застрахователна компания". Създаден е и консорциум "ПРО-ТОП" с предприятието "Профилактика, рехабилитация и отдих", която се стопанисва и управлява от Националния осигурителен институт. Колко е изтекло към тези предприятия тепърва ще се установява.

http://www.vestnikataka.com/