Закон за комасациятаобслужва едрите земеделски стопани. По-добре е да се остави тя да се извърши по естествен път,смятат производителите от Добричка област. Те подкрепят идеята за поземлен данък
Концепция за управление на поземлените отношения и комасация обсъдиха на среща в петък представители на държавната администрация и земеделски производители от областта. Присъстваха зам.-областният управител Сияна Фудулова и Десислава Иванова - началник на отдел регионална политика в дирекция “Земеделие и гори” в Добрич.
Концепцията е разработена от експертна група с участието на представители на земеделското министерство, Института по почвознание "Н. Пушкаров" и Националното сдружение на общините у нас. В нея е залегнала тезата, че е необходима втора вълна на поземлената реформа, която да подкрепи рационалното използване на земеделските територии. Сочи се, че в Западна Европа комасацията вече не се счита като единствен метод за подобряване на териториалната структура на земеделските стопанства, а като елемент от подход на управление на поземлените отношения, който включва прилагане на различни средства, включително и поземлено банкиране.
Посочва се, че у нас около 70 на сто от стопанствата са дребни и средни, а крупните производители са около 30 процента, но пък обработват 70 на сто от земята. Аналогична е картината и в Добричка област, посочи Десислава Иванова. Според съвременните европейски изследвания обаче, раздробеността не се счита еднозначно за недостатък. От друга страна комасацията или уедряването на земеделските територии е свързана с ред проблеми. Това показва и реализираният пилотен проект в землището на добруджанското село Абрит. Поземленият фонд там е бил много раздробен. Част от собствениците са отказали да се включат. Така ефектът на комасацията е бил постигнат в няколко масива от землището. Проблем се оказало издаването на новите документи за собственост, това, че земята е от различни категории. Така се приложил принципът на равноплощието, но при него част от собствениците получават по-скъпа от собствената си земя, а други - обратното. Друга трудност е да се съберат всички наследници на един имот, обясни още Д. Иванова.
Тя посочи, че концепцията предвижда да се използва поземлена банка или банка за земеделски земи. Най-удачно е в нея да се включат земи от държавния и общински поземлен фонд. За Добричка област сериозен проблем е, че държавните земи са отдадени под наем, част от тях - дори със заповед на земеделския министър. Отчита се, че към комасацията интересът не е толкова голям, затова държавата не предвижда да осигури особено голяма инвестиция за реализацията й. Една от идеите е средства да се събират от въвеждане на поземлен данък, с който да се стимулира обработването на земята, а при недобросъвестни собственици тя дори да се отнема.
Комасацията е в интерес само на едрите собственици на земя и те - чрез лобитата си, прокарват идеите за такъв закон. По-добре е комасацията да става по естествен път, заявиха добруджанските производители. И попитаха къде ще бъдат дянати собствениците на земя, които не искат техните ниви да се местят. А също и как ще се организира поземлена банка в Добричка област, щом тук държавната земя силно намаля, след като бяха изкупени евтини ниви в Монтана и Враца, а след това - заменени със земи в Добруджа. Първата вълна в земеделието изхвърли помията, а втората вълна ще я помете, казаха още добруджанци. И предупредиха, че комасацията ще се превърне в горещ картоф, който правителствата ще си подхвърлят години наред.
Присъстващите на обсъждането собственици на земя и производители подкрепиха идеята за въвеждане на минимален поземлен данък, с който да се ограничи нестопанисването на земята, а тези, които са изкупили хиляди декари, да плащат на държавата и общините за това.