Антични театър и амфитеатър “две в едно” откриха археолози при разкопки в центъра на София
2006-07-14 @ 16:28 EEST
София. Като “най-сензационното откритие за сезона” определи докторът по археология и председател на постоянната комисия по устройство на територията Борислав Бориславов откритите преди седмица уникални за света разкопки на античен театър под тези на амфитеатъра на Сердика, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Откритието е направено от археолога Жарин Величков и се определя като “сензационно”.
Миналата седмица археологът открива под арената на амфитеатъра по-ранен античен театър. Подобно откритие е прецедент, заяви Величков. Театърът е построен в средата на II в., като се предполага, че това е станало по времето на император Марк Аврелий Каркала. Все още не е известно дали става дума за театър или за одеон (малък театър). Жарин Величков за втори сезон разкрива руините на най-големия амфитеатър на Балканския полуостров, който се е намирал в главния град на провинция Вътрешна Дакия Сердика. Амфитеатърът е построен в края на III в. по времето на императорите Диоклециан и Константин Велики. Арената му е с размери 43 на 60.5 метра и е с 10 метра по-малка от тази на римския Колизеум. Има още само 9 амфитеатъра в света с архитектура като на този в Сердика, чиято седалкова част обгражда само половината арена. Амфитеатърът престава да функционира в края на IV в., когато император Теодосий I издава едикт, забраняващ зрелищата, показвани на неговата арена. Разкопките на амфитеатъра и театъра са разположени на ул. “Букурещ”, където при строежа на хотел “Арена Сердика” е открита източната част на съоръженията, и от бул. “Княз Ал. Дондуков” до Младежкия театър. Борис Бориславов определи откритието като “подарък от съдбата” и заяви, че е грижа на всички то да бъде запазено, а не “превърнато в поредната офис-сграда”. За целта ще бъде потърсено финансиране от Министерството на културата и ще бъде поискано да бъде предоставен друг имот на държавното дружество НЕК, на чийто терен се намират значителна част от разкопките. Мина КАШЕРОВА