Най-тежкият пожар е този, при който загубихме колега, категоричен е комисар Димчо Симеонов - директор на Областна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"

Ако не се вземат мерки, т.нар. Високо тяло може да осъмне затворено, а театърът да стане втора дискотека "Индиго"

Шефът на пожарникарите в областта няма свободно време. Обича да свири на акордеон. Продължава да тренира

Димчо Симеонов е роден на 4 август 1952 г. в с. Жегларци, Тервелско. Основното си образование завършил там. Учил в Техникума по механотехника "М. Ломоносов" в Добрич, който по онова време е най-престижен за града, особено за момчетата. След това отбил задължителния войнски дълг във ВВС. Когато се уволнил, от казармата му предложили да остане на служба във ВВС. Първоначално се съгласил, но поставил условие да учи във военно училище. Трябвало обаче да изчака 2-3 години, защото се налагало да учи задочно. Затова постъпил във факултета "Пожарна и аварийна безопасност" към Академията на МВР. Постъпва на работа в системата на МВР - противопожарна охрана. Първоначално бил разпределен в Девня, но впоследствие решението на факултета било да го изпрати да работи в Тервел. Там работил до 1984 г. След това е в отдел "Противопожарна охрана" към РДВР, който оглавява временно за половин година през 1985 г. През 1989 и 1990 г. е началник на противопожарната служба в Добрич и от края на 1995 г. ръководи огнеборците в Добричка област. В момента длъжността на комисар Симеонов е директор на Областна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Женен е. Съпругата му Йорданка Еленкова работи в цветарски магазин. Дъщеря му Снежина /26/ работи като преподавател по английски език в Хуманитарната гимназия. Синът му /20/ е второкурсник в СУ "Св. Кл. Охридски". Двете му деца са родени на една и съща дата, в един и същи час.

- Комисар Симеонов, откъде дойде желанието Ви да работите като пожарникар? Детска мечта ли беше?

- Още когато завършвах техникума, исках да кандидатствам във военно училище. Желанието ми беше да бъда униформен - военен или към МВР. Тъй като това са службите, където има определен ред. Където всичко е определено от закона и трябва да се изпълнява.

- Има ли други военни в рода Ви?

- Вуйчо ми беше пожарникар. Пенсионира се в служба "Пожарна и аварийна безопасност" във Варна.

- Искал сте да станете военен, може би, пилот. Пожарникарството компромис ли е?

- Категорично не. Първоначално нямах информация, че има такъв институт. Когато разбрах, се насочих към него. Не е компромис, защото при нас в службата се работи в екип и всички действия трябва да са разчетени. Не може всеки да прави каквото си иска. Има опасност не само за живота на служителите, но и за това пожарът да се изпусне и последствията от него да са много сериозни. Освен това човек трябва да има и сериозна физическа подготовка. Който иска да е истински пожарникар, трябва да поддържа добра физическа форма.

- Каква е формулата за добрия пожарникар?

- Първо трябва да му е ясно за какво става въпрос при работата но пожарникара. При нас идват много кандидати. Води ги безработицата и недостатъчната информация. Когато минат край нашите служби, виждат как служителите играят футбол и волейбол. Смятат, че друго не се прави. Истината е, че физическата подготовка е много важна за нашата работа. Има моменти, когато човек се натоварва с над 50 кг - въздушни апарати, оборудване, които трябва да се пренесат. Случва се кандидатите, които минат през нивото на изследвания, да отпадат. Освен документите им, се гледа покриването на нормативи за физическа подготовка. През последните 2-3 години се провежда и тест за езикова култура, на който мнозина отпадат. След това се преминава през психолог. Последната инстанция е психолаборатория. Кандидатите минават през много нива на изпити. Когато видят каква е реалността, някои сами се отказват. Има хора, които не могат дълго да стоят на едно място. А при нас се налага да се дават и 24-часови дежурства. По време на пожар служителите ни могат да попаднат в различни ситуации - има трупове, непредвидени експлозии, стресови състояния. Така някои сами преценяват, че не са на мястото си. Най-характерното за професията е, че отиваме да гасим пожара, без да мислим за последствията за себе си. Както знаете, за най-голямо съжаление, има и случаи със загинали пожарникари.

- Какъв беше първият пожар, в гасенето на който участвахте?

- Бях инспектор по жътва. От автомобил се запали поле с пшеница. Изгоря само машината. Тогава самата организация по прибиране на реколтата бе по-друга. Земята се обработваше от ТКЗС-та, имаше по-малко стопански единици, повече техника, на полето имаше уреди за противогасене. Така нашите служители по-добре можеха да организират гасенето. Сега е много по-различно - има много кооперации, арендатори, частни стопани. Всеки пожар - малък или голям, минава през мен, анализирам го. Питам се дали е можел да се предотврати. Имало е и произшествия, когато нищо не може да се направи.

- Кое е най-тежкото произшествие за Вас?

- За мен най-тежък беше пожарът, при който наскоро загина наш колега. По-тежко от това аз не зная. Такава загуба е най-тежка, разбира се, за близките, семейството. Но и за другите служители, колегите, е изключително тежко. Досега, в моя 28-годишен стаж, не съм се сблъсквал със загуба на колега. Изключително трудно е. Все още се изясняват обстоятелствата около инцидента, но очевидно колегата е  видял нещо, което не е наред, въпреки че пожарът е бил изгасен, и тогава е попаднал под напрежение /токов удар/. При истинските пожарникари е така - не могат да търпят, ако нещо не е наред, макар и пожарът да е загасен. Явно и сега се е случило нещо такова.

- Загубата на колегата Ви отразява ли се на  работата на другите служители от РЗ "ПАБ"?

- Правим всичко възможно служителите ни да преодолеят психическата травма от загубата на колегата. Проведохме срещи с психолози.

- Кога пожарникарът изпитва удовлетворение?

- За нас добре свършената работа е въобще да няма пожари. Навремето бивш ръководител минавал край една служба и видял, че млади хора играят футбол. Попитал кои са тези, които не са ангажирани с работа. Било жътвено време. Когато му отговорили, че са пожарникари, той отвърнал, че те могат да играят - щом пожарникарите играят мач, значи ситуацията е спокойна. А пожари е имало и ще има.

- Кои са пожарите, които са най-проблемни?

- Опалванията на стърнища, които от 1999 г. със закон са забранени. Въпреки това стопаните продължават да палят. И това се прави от хора, които са преминали инструктажи, връчени са им протоколи, включително и от РИОСВ, чиито санкции са много по-сериозни от нашите. Въпреки всичко това, опалването на стърнищата продължава.

- Какви трябва да са санкциите, за да бъде решен този проблем, според Вас?

- Миналата седмица в Горичане имаше такава ситуация. Тракторист опалваше стърнище. Беше направил ивица от 5-6 метра, която не е никаква преграда за разпространение на огъня. Председателката на кооперацията ми обяснява, че те не са нанесли щети. В същото време орехите край пътя бяха останали без зелени листа.  Няколко дни по-рано там беше унищожена акациева горичка, пак след опалване на стърнище. Оказва се, че след толкова разяснения и съвещания, никой не изпълнява изискванията за забрана на опалването на стърнища. А ние нямаме толкова служители, че да сложим по един на всеки земеделски производител в областта.

До някаква степен и земеделските стопани имат своето оправдание. Защото никой не иска да им изкупува сламата, а те трябва да почистят полето, преди да разорат. Вярно е, че вече има начини с модерна  техника сламата да се раздробява още с прибирането на реколтата. Но не всички производители могат да си я позволят.

- В какво състояние е техниката, с която се гасят пожари в областта?

- От 1986 г. не е постъпвал нов пожарен автомобил. Всички налични автомобили са амортизирани. Не във всички служби има по два автомобила, а понякога има едновременни пожари. В Шабла от два автомобила се наложи да сглобим един. Например, в Крушари има само един и той най-често аварира. Случва се при повикване за пожар някой от автомобилите ни тръгва, но по пътя аварира. И се налага да тръгне друг. Най-лошото е, че всички знаят за този проблем, но няма никакви проблясъци скоро ситуацията да се оправи. Тя е такава за цялата страна. Сега започва преоборудване на служби в Южна България, но ако се работи с това темпо, има опасност скоро нашите пожарни автомобили да не могат да тръгнат за произшествие. Оставени сме да си търсим автомобили втора ръка от страни от Европейския съюз. Там те се подменят след петгодишна експлоатация.  При нас има такива, които са по-възрастни от младите ни служители. Когато там излязат от употреба, идват при нас и ние им се радваме. Затова търсим всевъзможни варианти - чрез областни управители, кметове, да осъществяваме контакти. Преди време получихме няколко лекотоварни и товарни автомобили от Швейцария. Едното автомобилче, високопроходимо, е в службата в Албена. Оборудвано с цистерна и помпа, ще можем да го ползваме за пожарогасене. От "Албена" АД осигуриха средства за оборудването му. Ние сме много благодарни и на фирмите и частните лица, които ни помагат. Защото средствата, които министерството ни предоставя, са много ограничени. Затова се налага много неща да се правят със спонсорство. Сега търсим средства и за ремонт на сградата ни в Добрич. Частта от нея, където дежурните смени почиват, протече миналата зима. За ремонта са ни нужни поне 20 000 лева. Аз съм към края на службата си и бих бил доволен, ако мога да подобря малко условията за служителите на дирекцията.

- Т.нар. високо тяло в центъра на Добрич все още ли е затворен обект за пожарната?

- Проблемът там е много сериозен и търпението ни вече се изчерпва. Там има трима собственици, които от няколко години се събират и нищо не правят. Те са Областна управа, Проектантска организация и бившият Изчислителен център. Проблемът с липсата на аварийно стълбище там е още от започването на строителството на сградата. Обектът продължава да се води затворен за нас, но това не ни удовлетворява. Там всички помещения са предоставени под наем. Консуматорите се увеличиха - почти във всяка стая има компютър, климатик, а елинсталацията не е разчетена за такива натоварвания. Затова, ако собствениците продължават да не правят нищо, предупреждаваме обитателите, че някоя сутрин обектът ще осъмне запечатан. Проблемен остава и театърът. Там нашите служители бяха съкратени, пожароизвестителната инсталация не работи, не се поддържат уредите за пожарогасене, няма разпоредители, изходите за евакуация не са осветени. Опасенията ми са, че при евентуален инцидент, там може да се получи струпване на хора на изходите и да се повтори нещастието от дискотека "Индиго".

- Високите сгради в Добрич също са притеснителни за огнеборците. Защо?

- Да, т.нар. Кубинки, Югоизтоците, сградите с над 8 етажа, са сериозен проблем. Причината е, че живеещите там продължават да складират на стълбищата непотребни мебели и други вещи. При евентуален пожар се получава сериозно задимяване и това ще доведе до сериозни проблеми при гасенето. Другият ни проблем е, че нашата стълба стига до 7-8-ия етаж. Тя е много стара и често аварира. Периодично й правим изпитания. Опасенията ни са, че при тежка пожарна ситуация, може да стане най-лошото и да има жертви. Жилищните блокове бяха оборудвани с вътрешни пожарни кранове, имаха и т.нар. димни люкове, но всичко е занемарено.

- Газификацията предполага ли пожарна опасност?

- Газификацията при нас сега започва. Много хора нямат необходимите навици. Особено опасно е това за монтажните групи. Всеки си върши ремонта, без да се съобразява, че има газопреносна мрежа. Природният газ се използва основно в закрити помещения. Ако се усети изпускане на газ, трябва да се отвори, да се проветрят помещенията. Разбрах, че са предприети мерки за ароматизиране на газа, за да се усеща при евентуално изпускане.

- При толкова много пожарни проблеми, остава ли Ви свободно време и какво правите тогава?

- Не ми е оставало време да се занимавам с друго. От четвърти клас все имам някакви допълнителни задължения - бил съм отряден, дружинен председател, ходех на лагер-школи. Много време не ми е оставало. Особено през последните десет години животът ми преминава в службата. Много неща харесвам, но нямам време.

- Какво е отношението Ви към музиката?

- Обичам разнородна музика - народна, естрадна, класическа. Имам един инструмент, на който свиря, - акордеон. Напоследък малко бях занемарил свиренето, но смятат отново да се заема. Не пея. Така и не се научих.

- Какъв е приносът Ви към домашните ангажименти?

- Обикновено не ми остава време. Но, когато се наложи, и гладя,  и готвя. Баща ми беше шивач. Правеше опити да ме научи да шия, но аз предпочитах да ритам топка. За съжаление, така и не се научих да шия, но поне се научих да гладя. Що се отнася до готвенето, мога да се справям, особено ако ми напишат рецептата. Най-обичам да приготвям печени пилета.

- Спортувате ли?

- Като курсант играех футбол в "Левски" /Елин Пелин/. Обичам футбола, играл съм и на други места. Сега често слизам в залата за тренировки, която успяхме със спонсорства добре да оборудваме - има тежести, гири, скрипец. Често тренирам, защото при нас няма възраст - щом си на служба, трябва да изпълняваш нормативи. Не може да лежиш на гърба на другите. Щом си ръководител, когато ситуацията е сериозна, се налага първи ти да влезеш в огъня.

Разговаря Станислава КРЪСТЕВА