изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2020-03-30 @ 11:32 EEST
ДЕЖУРНИЯТ НА ШАБЛЕНСКИЯ ФАР ЩЕ БЪДЕ ПЪРВИЯТ БЪЛГАРИН-ЕВРОПЕЕЦ    
Новини

В Шабленският фар днес се крие послание, което трябва да се отвори през 2056 година



Дежурният на Шабленския фар ще бъде първият българин, който ще стане член на Европейския съюз на 1 януари 2007 година. Това ще бъде факт, тъй като морското съоръжение се намира на най-източната част на страната. Тук Нова година настъпва 18 минути по-рано и именно затова дежурният на фара в Новогодишната нощ ще е с 18 минути по-рано член на ЕС от мнозинството българи.

В рамките на седмицата на морето в Шабла вчера бе отбелязана 150-годишнината от възстановяването на фара, който е емблематичен символ на най-североизточния български град.

Днес Фарът посреща своите гости с ремонтирана и обновена тъмночервено-бяла осмоъгълна кула. Той е висок 32 метра. 132 стъпала водят до халогенен прожектор, който стои на неизменна вахта и осветява пътя на корабите. Шабленският фар е най-старият, най-високият, най-северният, най-източният, а защо не и най-интересният по българското Черноморие, тъй като за него е писано най-много.

Нос Шабла открай време е бил важен навигационен ориентир по това крайбрежие и повечето учени предполагат, че през елинистичната епоха тук е била поддържана "огнева стража", а в римско време вероятно е имало кула с постоянен огън. Тези догадки обаче още не са потвърдени документално. Забележително е обаче, че в първите италиански портулани от 14 век селището край днешния фар се среща първоначално под името Лаксилутико, което в превод означава "млечна светлина". Необходимостта от фар на нос Шабла се предопределя от няколко причини. Още от древността един от основните мореплавателни пътища в Черно море е от устието на река Дунав до Босфора, а нос Шабла е някъде по средата.

Днешният Фар на нос Шабла официално е открит на 15 юли 1856 година, но с точност никой не може да каже кога е построен. В един пътепис от средата на 18 век френският дипломат и консул в Крим Шарл дьо Пейсонел описва впечатленията си от Приморска България, където пребивава от 1750 до 1756 г. и посещава Ханлар /Шабла/, но не споменава за никакъв фар. Около 100 години по-късно, през 1852 г. друг френски пътешественик и географ - Ксавие Омер дьо ла Ел, вижда на носа "красив, но изоставен фар". Фарът  при Шабла е отбелязан и в лоцията на The Black Sea Pilot от 1885 г. Така става очевидно, че през 1856 година той само е възстановен, а строежът му трябва да отнесем към втората половина на 18 или най-късно в първата половина на 19 век. В подкрепата на тази датировка е описанието на дьо Ел, че в сградата е бил зазидан камък с дата 1804 г. Така, че прочутата тугра /монограмът/ на султан Абдул Меджид, управлявал империята от 1839 до 1861 г., която е вградена в сградата на фара, свидетелства само голямото значение, което Високата порта отдавала на възстановяването на този величествен и до днес фар.

Светлина откога може би датира съоръжението хвърля австрийският офицер Венцел фон Броняр. През 1786 година той описва българското крайбрежие и споменава за високата фарова кула на това място. От тези сведения се разбира, че фарът по-всяка вероятност е бил построен между 1756 и 1786 г. Координатите му са 43 градуса и 32' с.ш. и 28 градуса и 36' и.д. Днешната внушителна каменна кула се издига на 36 м надморска височина. От 1949 година Шабленският фар е поделение на ВМС. 

Бялата светлина на Шабленския фар се вижда от 17 мили. Той ориентира и предпазва морските съдове от сблъсък с близо едномилния подводен риф срещу днешния къмпинг "Добруджа" и плитчините между нос Шабла и село Тюленово. В далечното минало се е знаело, че видят ли светлините на фара, моряците са преполовили разстоянието между устието на Дунав и Босфора.

В момента на фара работят четирима души, които дежурят по 8 часа. Началник е Атанас Атанасов, който е потомствен фараджия. Неговите родители са пристигнали на това място през 1949 година. Навремето майка му е била единствената жена-фараджийка по Северното Черноморие. За съоръжението той се грижи от 1992 година, когато наследява работата на родителите си.

"Нашият фар е уникат. Той е копие на Александрийския фар, но е по-малък. В стените има само камък и хоросан, нищо друго. Конструкцията му е нестандартна", разказа дежурният пазач Нанчо Нанев. Той работи на фара от 1992 година. Преживял е много тежки ситуации, но никога няма да забрави една зима, когато в продължение само на 1 час е трябвало да се изкачи и да слезе по стълбите 10 пъти, за да отстранява аварии. Зимата край Шабла идва късно и предизвиква бури и аномалии, обяснява Нанчо Нанев.

В Шабленският фар днес се крие послание, което трябва да се отвори през 2056 година. Преди десетина години дежурните са написали писмо до бъдещето поколение и са го поставили в стените на съоръжението, които са дебели метър и 20 см. В него те описали, че дължината от Фара до брега през 1948 година е била 29 метра, а през 1996 година е била 13 метра.

За тържествата по случай 150-годишнината от възстановяването на Фара снощи трябваше да пристигнат контраадмирал Минко Кавалджиев – началник щаб на Военоморските сили, началниците на военоморските бази във Варна и Бургас, областният управител Динчер Хаджиев и други официални лица.

 


Сходни връзки

ДЕЖУРНИЯТ НА ШАБЛЕНСКИЯ ФАР ЩЕ БЪДЕ ПЪРВИЯТ БЪЛГАРИН-ЕВРОПЕЕЦ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2020 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.09 секунди