- Г-н Парапанов, бихте ли представили ръководената от Вас организация пред читателите на в. "Нова добруджанска трибуна"?
- Преди две години ние отбелязахме 10 години от появата на движението на слепо-глухите в България. През 1993 г. създадохме една група на слепо-глухите в рамките на Съюза на слепите в България с цел да заострим вниманието на ръководството към нашите проблеми, които са по-специфични от тези на слепия човек. По-късно групата прерасна в комисия. Ръководството на ССБ остана глухо към проблемите на слепо-глухите. В началото на 1997 г. тази комисия прерасна в Инициативен комитет за създаване на сдружение. През тези години ние обхождахме страна и издирвахме слепо-глухи. В Добруджа сме идвали няколко пъти. Радваме се, че попаднахме на Калинка Ковачева /председател на Районната организация на слепо-глухите в Добрич, б.а./, която прегърна присърце идеята ни. На 15 август 1997 г. поканихме слепо-глухи от страната - 71 души с техните придружители, и в Деня на Богородица се проведе учредителното събрание. Присъстваха и представители от Добрич. През октомври регистрирахме организацията в Пловдивския окръжен съд. През май се създаде и районното дружество в Добрич, то е четвъртото поред в страната. Сега имаме 28 районни организации с 675 членуващи. От тях са много малко здравите, хора, които ни помагат.
- Какви са основните задачи на асоциацията?
- Освен издирването на нови членове една от основните ни задачи е подпомагането им. Още през 1998 г. с много усилия успяхме да бъдем признати като национално представена организация с възможност да получаваме субсидия от държавата. През 1999 г. получихме първата държавна субсидия в размер на 10 000 лева и така се завъртя колелото и започнахме да развиваме дейността си. През тази година субсидията вече е от 108 000 лева. Още на четвъртата година започнахме да издаваме наше списание - "Звук и светлина". Имаме силно изразена социална дейност. Ние подпомагаме нашите членове най-вече с помощни средства, които облекчават комуникациите им - телефон с усилвател, безжични радиослушалки, както и специфични средства за най-тежко чуващите. Ние може да сме хора с увреждания, различни от другите, но искаме да живеем и да правим това, което правят всички членове на нашето общество. Ние провокираме държавата с дейността си - че нас ни има, че съществуваме със своите проблеми и търсим възможност обществото да ни оказва помощ. Чрез държавните първенства, които организираме, ние ангажираме вниманието на различните институции, на общините. Общини като Пловдив, Добрич, Варна, които ни съдействаха за организирането на проявите, са за пример.
- В какво са насочени усилията на ръководството на асоциацията?
- Имаме членове, които са тотално слупо-глухи. До 2003 г. ние не знаехме за тези хора. Те са били десетина човека, изолирани между четири стени. По време на издирването попаднахме на тях и от 2005 г. насочихме усилията си именно към тотално слепо-глухите. Това са хора, които общуват само с ръцете си, т. нар. дактил. С тях започнахме сериозна работа. Създадохме национален център за слепо-глухи "Хелън Келър" в Пловдив. 
- Каква оценка ще дадете за дейността на Районната организация на слепо-глухите в Добрич?
- Искам да отбележа, че организацията в Добрич е една от най-активните, една от водещите в страната. Слепо-глухите от Добрич и Добруджа имат шанса да ги ръководи такъв председател като Калинка Ковачева - емоционален, дисциплиниран, организиран. Но явно и самите добруджанци са такива - притежават чувството да живеят заедно, колективно, да си помагат. Тук не чакат от никой да им даде пари, организират си сами проявите.
Разговаря Мариела БОНЧЕВА