Преди 12 години - през 1994 г., в България по програма ФАР бяха създадени Центровете за спешна медицинска помощ. Така бе направено разделение между спешната и неотложната медицинска помощ. Научиха ли се гражданите при какви случаи да се обръщат към ЦСМП, или по инерция търсят там лекарска помощ - се опитахме да разберем от директора на центъра в Добрич д-р Огнян Господинов. Конкретният повод за разговора ни бе оплакване от добричлийка, че е отишла вечерта в ЦСМП с висока температура и повръщане, но е била върната от медиците и пратена да потърси личния си лекар. Д-р Господинов отказа да коментира конкретната жалба с обяснението, че не е присъствал, но обясни за читателите на НДТ в какви случаи гражданите могат да потърсят помощ в ЦСМП.
Всеки, който се чувства спешно болен, има право да се обърне към нас, обясни д-р Господинов. Дежурният лекар или фелдшер преценява дали пациентът е спешен случай, дали е за хоспитализация, или за състоянието си трябва да се обърне към джипито си. Дейността и задълженията на центровете в страната са регламентирани в Правилника за устройството и дейността на ЦСМП и в Наредба №25 за оказване на спешна медицинска помощ. В наредбата е записано, че "спешната медицинска помощ включва всички медицински дейности, насочени към възстановяване на остро настъпили животозастрашаващи нарушения и поддържане виталните функции на организма". В документа е посочено още, че "обект на спешна медицинска помощ са всички болни и пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им, болни и пострадали, потърсили сами помощ в спешните отделения или сектори на ЦСМП, лица с данни за психично разстройство, които представляват опасност за себе си или околните, жени със започващо раждане или аборт, деца до една година, за които е потърсена медицинска помощ, болни и пострадали, при които не може да се прецени характерът и тежестта на заболяването".
Гражданите продължават да идват при нас дори за мерене на кръвно налягане. Търсят ни и за вадене на кърлеж, сподели директорът на ЦСМП. Той обясни, че това са задължения на личния лекар. Д-р Господинов посочи, че в Националния рамков договор е записано, че джипитата осъществяват не само амбулаторните прегледи, но и имат грижата за домашните посещения и за неотложната помощ. Много често обаче, защото така им е по-лесно, изпращали пациентите си в ЦСМП. И да искаме, ние не можем да поемем всички пациенти, в града има 60 джипита, а при нас - един дежурен лекар, коментира д-р Господинов. В противен случай имало опасност да не се обърне достатъчно внимание на пациентите, които са наистина в тежко състояние, като пострадали при катастрофи например, както и на сериозните случаи от всички общини в областта. Ние не можем да изземем функциите на личните лекари, категоричен бе д-р Господинов.
 В последните месеци спешната помощ е една от дискутираните теми на здравеопазването у нас. Едно от решенията, които предлага Министерството на здравеопазването, е разкриването на т.нар. "спешен портал" към многопрофилните и специализирани болници. Седемнадесет лечебни заведения в София вече имали готовност за това. "Искаме да облекчим хората при получаването на необходимата им помощ в случаите, когато те оценяват състоянието си като спешно" - заяви зам.-министър д-р Матеев на пресконференция преди около два месеца. Той допълни, че отчитайки необходимостта от подобряване на спешната и неотложна помощ, както и многобройните сигнали и оплаквания на граждани в МЗ и НЗОК за затруднения при намирането на личния си лекар през нощта и в събота и неделя, министерството е започнало обществена дискусия за отговорността на джипитата към осъществяването на неотложната помощ, като целта е да се намери решение в полза на хората. НДТ