- Г-н Минев, бихте ли представили за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна" издателството, което оглавявате?
- Издателство "Вион" е вече 17 години на пазара. Книги издаваме от 1998 г. Тогава спечелихме конкурса на Министерството на културата за албум "България", тъй като България беше фокусна страна на Международния Лайпцигски панаир на книгата. Направихме албум "България", след това и второ негово издание за роженските празници. След това - за президента Стоянов, албум "Колю Фичето", "Долината на розата", "Тракийските владетели" и още 14 албума. С нещата, които правим, стремежът ни основно е да защитим българското, да направим така, че да се гордеем, че сме българи и да покажем всички останали, извън България, че сме и в Европа преди тях и има какво да дадем на света.
- Как възникна идеята да издадете Патриотичния буквар?
- Идеята за Патриотичния буквар е на младежката организация на ВМРО в Пловдив. Ние направихме едно издание "Азбука на мъдростта" и те са го видели. И един голям колектив започна да изследва всички буквари, които са правени от 1855-1860 г. насам. Те подбираха темите, допълвахме ги заедно и започнахме да работим под ръководството на кмета на район Тракия - Пловдив Славчо Атанасов. Той бе двигателят на инициативата. Когато материалите бяха подготвени, се наложи да се коригират и да станат за деца. Екипът ни - Георги Шопов, Таня Теохарова, Пламен Начев, Петко Георгиев, е от млади хора, около 30-годишни, живели почти половината от живота си във времето преди 1989 г. и другата половина - в годините на демокрацията. Те искат да покажат на младите хора, бъдещи граждани на България, които ще творят съдбините й, какво е България, с какво могат да се гордеят. Да представят личности, исторически и литературни дадености, неща, които са свързани с нашето житие-битие през годините...
- Какви са впечатленията Ви като издател - чете ли достатъчно българинът и търси ли се българската литература?
- Нашите издания са в две направления. Албумите ни, които са представителни, са на български и на английски език и се ползват от държавни институции - местни и национални. Другата част е насочена към училищата. Ние правим издания, свързани с празника на мама, с празника на буквите и със завършването на четвърти клас. Правим издания и за бележити българи - с кратки, смислени материали, с малко текст и с повече илюстрации. Намалява четенето на българина. Особено - младото поколение, свикнало вече с компютрите. Българинът гледа на нещата повече визуално и ако те го привлекат по някакъв начин, прочита текста под тях. И ми се струва, че с този Патриотичен буквар това сме го направили максимално точно. Той е адресиран не само към първокласниците, ние го правим основно за тях, но той е за децата от начален курс. И за родителите на тези деца, които също имат немалко празници. Да си припомнят и бабите, и дядовците - какво и по какъв начин е било.
- Какъв призив ще отправите в Деня на народните будители към  малките деца, към които е насочен Патриотичният буквар?
- Аз ще използвам думите на проф. Божидар Димитров, който каза на първото представяне на буквара на 4 септември в Музея на съединението в Пловдив, че това е един буквар, който е Рибният буквар на 21 век.
- Явно има интерес към Патриотичния буквар? 
- Първият тираж, който беше 5 000, свърши за четири дни. В Пловдив се подариха 2 928 бройки - за първокласници в първия учебен ден. Останалите до 5000 се подариха в борчески общини - Перущица, Батак, Белово, Левски. За втория тираж допълнихме, поправихме не малко неща. На срещи и разговори бяха направени предложения и ние се съобразихме с тях. От втория тираж най-голямата ни заявка е на Добрич, след това са на Дупница, Гоце Делчев, Благоевград, Стамболийски, Кричим, Козлодуй, Карнобат, Несебър, Поморие... Следващата задача, която имаме, е Патриотичният буквар да бъде предаден в МОН - за одобрение, като учебно помагало и следващата година да търсим възможност поне 30 процента от децата, които са в първи клас, да го имат.
Разговаря Мариела БОНЧЕВА