Това е неподвижен църковно-славянски празник в чест на св. Атанасий Велики (ок. 295-373). На 23 г. той участва във Вселенския събор в Никея, а по-късно става архиепископ на Александрия. По негово време се появява ереста на Арий, който проповядвал, че Христос не е равнозначен с Отца, а само е подобен на него и има начало и край във времето. Свети Атанасий помага за разгромяването на арианството. Автор е на редица творби: "Слово против езичниците", "Четири слова против арианите", "Слово за въплощението на Словото", "Книга за Светата Троица и Светия Дух", "Житие за Свети Антоний". Наречен е "баща на православието".
      Според народната вяра, празникът бележи средата на зимния сезон. Светецът, на когото при подялбата на света се паднали зимните снегове и ледове, на този ден си съблича кожуха, облича копринена риза и качвайки се на висока планина, се провиква, за да прогони зимата. В този граничен ден се ражда и чумата. За да бъде омилостивена болестта, се коли черна кокошка и се пекат пресни питки, намазани с мед и набодени със стрък босилек. Те се раздават на домашни и съседи. Перата се запазват, защото се вярва, че носят лечебна сила. Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, ножари и налбанти. НДТ