Богомил Бонев, бивш министър на вътрешните работи, в интервю за предаването на Нова телевизия “Коритаров Live"

Водещ: Започва “Коритаров Live”. Темата, която сме обявили е “С какви договорки беше създадено служебното правителство през 1997 г.", тъй като днес е 8 февруари, а на 8 февруари 1997 г. заедно със създаването на служебното правителство или по-точно с назначаването му с президентски указ на Петър Стоянов навремето, бяха насрочени и парламентарните избори, извънредни парламентарни избори за 38-мо Народно събрание. Те се проведоха на 17 април. Богомил Бонев е тук при нас. Той бе министър на вътрешните работи както в служебния кабинет на Стефан Софиянски, така и след това близо половината мандат от правителството на Иван Костов. Преди да стане министър той бе секретар по националната сигурност на президента Петър Стоянов. И така, Добро утро, добре дошли.
Богомил Бонев: Добро утро.
Водещ: Възможностите обаче, които предлагат живите предавания обикновено са много повече, отколкото фиксират предварително обявените теми. Ето една от тези допълнително възникнали възможности - за поставяне на въпроси. В. “Труд” е един от всекидневниците, които днес съобщават, чета ви заглавието “Атанасов подслушвал американците”. Национална служба сигурност е подслушвала американското посолство у нас, мисии на други държави, членки на НАТО, и на някои страни от ЕС в периода от 1996 г. до 2000 г. Това е съобщил вчера МВР-шефът Румен Петков, макар и пред депутати пред парламентарната вътрешна комисия, но тази информация е изтекла до медиите. Може да е изтекла и целенасочено. От лятото на 1997 г. шеф на НСС беше настоящият депутат от ДСБ Атанас Атанасов. Вътрешен министър обаче по онова време беше Богомил Бонев. И така подслушвани ли са американското посолство, както и мисии на други държави, членки на НАТО и на ЕС в периода, за който се говори, и в частност докато вие бяхте министър?
Богомил Бонев: Аз не мисля, че подобна информация трябва да се разпространява по медиите. Не бих могъл да как и къде точно кой е бил подслушван, но се събираше информация, която е необходима за вземане на решения от правителството. Нека припомня, че тогава се въведе валутният борд и преговорите за това не бяха никак леки. Тогава ние все още не бяхме член на НАТО, а се задаваше Косово и преживяхме една много сериозна криза, надявам се с минимизиране на щетите за България и то политическите щети. Така че с подобно нещо се занимава всяка друга държава, която защитава националните си интереси. Това не е враждебен акт към който и да било от нашите приятели. Пак казвам, аз не мога да кажа технически било ли е възможно или е станало, но по принцип информация се събираше. Тя става и с подслушвателни средства, но става и с много други начини, най-често с преки разговори, приятелски разговори със самите дипломати.
Водещ: Да. Но факт е, че е събирана информация и всъщност това, което Румен Петков не е трябвало да съобщи, е истина. А че не е трябвало, е достатъчно да се подчертае, че това е класифицирана информация.
Богомил Бонев: Да. По-скоро тука е използвано, според мен Румен Петков използва един подход, известен в специалните служби, умишлено изтичане на поверителна информация, винаги има някаква цел за това. Целта тук май е, чисто политическа, така че...
Водещ: Да бъдат дискредитирани негови противници.
Богомил Бонев: Които не са ми големи приятели, но..
Водещ: Да.
Богомил Бонев: Но в случая интересите на страната са по-важни.
Водещ: Но фактът е, че това, което се е извършвало, не е враждебен акт, защото това е нормално за събиране на информация със специални средства, за да бъде обезпечена българската държава във възможността да прави политика.
Богомил Бонев: Така е, вече не говорим конкретно за американското посолство, а за всяка чужда държава, с която по принцип се водят преговори и в тези преговори всяка една от страните защитава своите интереси, и колкото по-добре си подготвен за проговорите, с повече информация разполагаш, толкова повече аргументи ще имаш после.
Водещ: Да.
Богомил Бонев: Елементарно.
Водещ: Все едно някой да попита сега Румен Петков България подслушва ли посолството на Република Турция или на Република Румъния. Да видим какъв отговор ще даде и дали ще го даде. Може би някой ден би бил даден, ако трябва да бъде дискредитиран политически противник, както е тръгнало.
Богомил Бонев: Ако някой друг министър реши срещу Румен Петков да извади нещо такова.
Водещ: Добре, връщаме се рязко назад, 10 години назад. Вие сте сега секретар по националната сигурност на президента Петър Стоянов. Месецът е януари 1997 г.
Богомил Бонев: Не би могло януари да бъде.
Водещ: Кога той стана?
Богомил Бонев: На 2 февруари.
Водещ: Той беше избран, но...
Богомил Бонев: Но не беше встъпил...
Водещ: Той беше избран, но не беше встъпил в длъжност. Точно така. 2 февруари встъпи в длъжност, но Вие така или иначе имахте впечатления.
Богомил Бонев: Бяхме заедно.
Водещ: Бяхте заедно. Имаше ли СДС и избраният президент Стоянов, имаха ли те концепция и планомерно ли контролираха събитията на протестите, така че да са наясно, че ще вземат властта?
Богомил Бонев: Бих казал, не съвсем. Защото ако трябва да припомним част от събитията, подготовката за тази инфлация, която в крайна сметка породи протестите, започна още средата на пролетта предната година 1996 г. и главно действащо лице беше, Бог да го прости, Андрей Луканов. СДС нямаше силата, нито международните контакти тогава да наложи буквално икономическа изолация на правителството на Жан Виденов.
Водещ: Луканов ли правеше това?
Богомил Бонев: Луканов го можеше това и го правеше много ефективно.
Водещ: Всъщност Луканов направи икономическата изолация?
Богомил Бонев: Практически, да. Сега, дали и какви срещи има между Луканов и Иван Костов като лидер тогава на опозицията, това не мога да го кажа. Сега знам, че аз самият съм помагал за събиране точно на информация включително и за това до каква степен би могъл да се обвърже зърненият баланс за следващата година, защото втора поредна година имаше зърнена криза...
Водещ: 1995 г. края имаше тежка зърнена криза. 1996 г. продължи.
Богомил Бонев: 1996 г. есента излезе един секретен доклад. Все още Любомир Начев беше, вече покойник, беше вътрешен министър и неговият доклад беше публикуван във в. “Демокрация” един понеделник и всички депутати от БСП още от петък имаха анонс и го четоха много внимателно. Там ставаше ясно, че зърното за страната няма да стигне за изкарване на зимата.
Водещ: Да, така беше.
Богомил Бонев: А камо ли до нова реколта. Но това е само един икономически аспект. Това, което СДС не можеше да осигури, беше икономическата изолация. Това, което СДС направи възможно, е до голяма степен да има политическа изолация на левицата тогава.
Водещ: Да. Фактически, оказва се нещо парадоксално. По думите ви, което може би така практически времето го показа и някой ден ще излезе на бял свят Андрей Луканов осигури икономическата изолация на правителството на Виденов, а СДС - политическата.
Богомил Бонев: В най-общи линии, да. С всички нюанси.
Водещ: Да.
Богомил Бонев: Просто нещата никога не са черно и бяло. Но до голяма степен в икономически план решаващи бяха действията на хора като Луканов и на връзките, които той имаше, разбира се, в международен план.
Водещ: Добре, тогава може ли да бъде направен изводът, че онова, което наблюдавахме по улиците, беше функция от икономическите интереси на хора като Луканов?
Богомил Бонев: Не. Луканов имаше чисто политически интереси и затова осигуряваше падането на това правителство по посредством икономически лостове. Разбира се, говорим за покойник.
Водещ: Да.
Богомил Бонев: На 2 октомври той беше застрелян.
Водещ: 1996 година.
Богомил Бонев: 1996-та, но инфлацията вече беше започнала и кабинетът беше тотално изолиран. Всъщност Виденов подаде оставка непосредствено преди Нова година.
Водещ: На 42-рия конгрес, 22-23 декември беше.
Богомил Бонев: Да, и на 28 официално я подаде в парламента. Фактически следващите дни, когато до 10 януари ескалираха протестите, когато доларът стана 3000 лева, имаше протести срещу Жан Виденов, но той беше подал оставка.
Водещ: Да, така беше.
Богомил Бонев: Това е много парадоксална ситуация. Много хора за забравили ролята на действащия все още президент Желю Желев отказа да даде мандат за съставяне на втори кабинет и ако е имало някаква стратегия в СДС, тя беше да не се допусне БСП да реализира втори мандат. Това им беше стратегията.
Водещ: Да. Да се върнем към един разговор от преди няколко дни обаче с нещо, което прозвуча изненадващо. Нека да го чуем. Красимир Райдовски.
Красимир Райдовски: Когато в България вреше и кипеше по това време, декември месец, януари месец, се проведоха две срещи, две тайни срещи, конспиративни срещи. Едната беше на Щъркелово гнездо, другата беше на Копитото между Кольо Добрев и г-н Иван Костов. На Копитото срещата се проведе в заведението на братя Джанкови. Там присъстваха още двама души. Те са известни. Единият от тях беше със своята съпруга. Срещата беше легендирана като семейна среща.
Водещ: Откъде ги знаете тези работи?
Красимир Райдовски: Чета книги, вестници, занимавам се, аз съм възрастен човек, вече пенсионер… По време на тези срещи, твърдят някои хора, които знаят повече от мен, е постигната договореност.
Водещ: Какви?
Красимир Райдовски: Че вие давате властта, ние няма да се занимаваме с лидерите на БСП, което и стана.
Водещ: Чувал ли сте за такова нещо?
Богомил Бонев: Красимир Райдовски беше говорител на Жан Виденов, бивш офицер е от специалните служби и обича конспиративните теории. Аз не си падам много по тях. Но самият Кольо Добрев никога не е отричал, че е търсил многократно срещи с лидерите на опозицията, за да намали напрежението чрез тях, да ги убеди, че трябва да се намали напрежението, че ще бъдат взети мерки за излизане от кризата. Това са опити да се запази БСП във властта. И от тази гледна точка тези негови съпартийци, които го упрекват, че той е предал партията като се е отказал от мандат, не са прави. Всъщност това, което се случи според мен е, независимо от опитите сега, от 4 февруари насам, да се пренапише историята. Всеки един да придаде по-голям героичен ореол около себе си, Петър Стоянов и донякъде и сегашният президент Първанов, а и други герой. Истината е следната – всъщност актът на 4 февруари с връщането на мандата беше акт, който е голям патриот, да се изпише всеки политик, беше акт на спасяване на БСП, на оцеляване. Защото ако те бяха реализирали, те можеха да реализират мандат.
Водещ: Вярно е.
Богомил Бонев: Чисто конституционно нямаше никаква пречка. Което означаваше след пет месеца срива да е тотален. Точно това са думи на Кольо Добрев от тези дни, които наскоро прочетох, по-добре по-малък срив, отколкото след време по-голям срив. Защото ако беше се допуснало това, събитията наистина можеха да излязат от контрол и тогава лидерите на партията, на БСП, щяха да бъдат преследвани като криминални престъпници. А не е имало причина след отказ за мандат те да бъдат преследвани за каквото и да било като криминални престъпници, защото никой не е извадил срещу тях доказателства за извършени такива престъпления.
Водещ: Като че ли те си направиха много по-стратегически изводи, стратегическа визия изградиха, отколкото СДС?
Богомил Бонев: Част от тях.
Водещ: Част от тях.
Богомил Бонев: Защото една по-голяма част, която не можа да погледне по-далече от носа си, на практика уби Кольо Добрев
Водещ: Добре, вие когато вече станахте секретар по националната сигурност при Петър Стоянов, правихте ли някакви съвещания, имахте ли анализи какво да се случи, какво се случва и каква е перспективата?
Богомил Бонев: Да. Ние принципно се събирахме, това са часове на напрежение. Но в преките политически разговори съветниците не са участвали, защото това е наистина политическо решение.
Водещ: Не за преките политически. Просто експертен анализ бяхте ли направили какво се случва.
Богомил Бонев: До голяма степен се действаше импровизирано. И Петър Стоянов и останалите там в СДС никога не са придобивали навика да се облягат сериозно на експертите.
Водещ: Анализът ги изненадваше, това е факт.
Богомил Бонев: Да.
Водещ: Наистина ги изненадваше.
Богомил Бонев: Не вярваха на каквито и да било анализи. И интуитивно се опитваха…
Водещ: Освен ако не опре ножът до кокал, както тогава се случи. Но така или иначе питам ви не за друго, а защото пряка функция от това на какво са се опирали, дойде и служебното правителство. Как точно се създаваше служебното правителство. Имаше ли логика в него или имаше по-скоро хаос и някакви страхове?
Богомил Бонев: Аз мога да говоря за част от служебния кабинет, защото например със съветника тогава, със секретаря, който отговаряше по икономическите и финансовите въпроси в Президентството, Красимир Ангарски, много преди да се сформира служебния кабинет, да речем, дни преди това, защото няма много време, ние сме обсъждали покрай тази безнадеждна ситуация за страната, кои ще са първите и неотложни мерки. И беше ясно, че за да се спаси страната, защото всеки ден се изнасяше поголовно, милиони изтичаха навън, за да се спаси, първите мерки трябваше да бъдат мерки колкото на МВР, двойно повече на финансовото министерство. Така че беше логично и Красимир Ангарски беше предложен да бъде финансов министър в служебния кабинет, а аз да бъдат вътрешен министър. В един момент разбрахме, че Стефан Стофиянски настоява неговият финансист в общината - Венцислав Николов, да стане финансов министър, което разбива нашия тандем. Получихме информация, че или единият или другият, но в никакъв случай не двамата заедно в това правителство, не зная чий интереси точно сме застрашили. След което в крайна сметка за финансов министър беше назначен Светослав Гаврийски и понеже той не е от най-дейните хора, по-скоро артистично небрежен към това да се свърши някаква работа експертно и бързо, и спешно, и качествено, тези, които отворят вестниците от онова време ще видят, че всъщност вътрешното министерство е започнало да дублира функции на финансовото. Т.е. сложихме двоен кордон на границата. Една вътрешна граница. По наше време се промениха даже такива неща като въвеждането на минимални облагаеми митнически стойности, не малки, а минимални…
Водещ: Значи още от тогава започва отиграването на застрашени икономически интереси, залагането на икономически интереси. И това е в основата на разбиването на този тандем от съветници на Петър Стоянов.
Богомил Бонев: Така или иначе не беше допуснато да бъде силна двойката финансов – вътрешен министър.
Водещ: Сега да ви върна към…
Богомил Бонев: И аз се занимавах, извинете, но аз се занимавах с данъчни декларации. Мутрите научиха какво е това данъчна декларация по това време.
Водещ: Когато ставахте съветник, не - секретар по сигурността на президента, имахте ли някаква така мисия по-дискретна възложена от Иван Костов какво трябваше да му внушавате?
Богомил Бонев: Предполагам, че специално Йордан Соколов, за Костов не съм толкова убеден, биха искали до Петър Стоянов да стои някой, който е малко по-послушен, като Божидар Попов, например, лека му пръст и на него, но така или иначе, тъй като доста работа бяхме свършили през есента на 2006 година.
Водещ: 1996 година. Да.
Богомил Бонев: 1996 година. И с Костов и с Петър Стоянов, някак си моята кандидатура беше безспорна, след което така стана и със заемането на министерския пост. Но с Иван Костов съм имал разговор, при който той ми каза: ти трябва да стоиш до Петьо и да му внушават непрекъснато, че който се отдели от СДС е мъртъв…
Водещ: Значи още от тогава Костов си е давал сметка, че е възможно отделяна не Стоянов от СДС.
Богомил Бонев: Да, конфликтите започнаха веднага, още при служебния кабинет, но не толкова, все пак той е назначен от самия Стоянов, но Костов там прокарваше различни интереси.
Водещ: Възникна конфликт около договора за газта?
Богомил Бонев: “Газпром”, точно така, имаше там конфликт, той се пренесе вътре в самия кабинет, гласувахме различно. Даже си бяхме обтегнали леко отношенията със Софиянски. И в послествие вече тези противоречия се пренесоха в редовни кабинет. И понеже същите неща ги имаше между Желю Желев и правителството от 1992 година.
Водещ: На Филип Димитров, да.
Богомил Бонев: На Филип, когато аз бях главен секретар на МВР, аз стигнах да извода, че не са виновни хората вътре, а виновно е калпавото устройство …
Водещ: Конституционно…
Богомил Бонев: Да, защото то създава при президента, дава му възможност да набере екип от съветници, които се изживяват като министри.
Водещ: Точно така, правителство в сянка към президента.
Богомил Бонев: Точно така. Които по естествено стечение на логиката започват да акумулират власт за своя патрон.
Водещ: Той и Жельо Желев е стигнал до този извод. 1993 г. четох в сп. “Демократически преглед” негов конституционен анализ точно с този извод, че проблемът е конституционен, а не политически между личности.
Богомил Бонев: Да, получава се ревност между два центъра на властта.
Водещ: Нещо много важно обаче да ви питам. Функция от това подозрение, че ще има конфликт, така или иначе, най-ярката проява на конфликт беше 1999 г. след местните избори, когато Петър Стоянов излезе и каза “Корупцията е повсеместна, по всички етажи на властта, включително и най-високо по върховете на НИС”. Вие все още бяхте вътрешен министър. Имаше ли фактологично основание за подобно изказване президентът или просто той се водеше по някаква популистка вълна на настроение?
Богомил Бонев: Според мен конкретна достоверна информация не е имал, защото такава информация не би могла да събира нито една служба. Беше забранено да се занимават службите, то лично от Иван Костов, с приватизацията. Той каза директно “Отмени твоите служби. В приватизацията нямат работа”. Така че много трудно се събират...
Водещ: От което следва и за корупцията, че не могат да се събират.
Богомил Бонев: Много трудно се събират, ако ти нямаш право да работиш по това, но в същото време според мен Петър Стоянов чисто популистки поиска тогава да набере сили след местните избори, които бяха полузагубени от СДС. Спомням си катастрофалния резултат във Варна например с Добрин Митев.
Водещ: Да, не само там.
Богомил Бонев: И не само там, да. За сметка на това пък, с удоволствие още си припомням, че аз отговарях за Кърджали и там 4 общини, за първи и за последен път бяха спечелени.
Водещ: Казвате това беше популистка вълна без.., която възседна Петър Стоянов, без да има онази фактологична опора, каквато би трябвало да бъде събрана от, да кажем МВР и неговите служби.
Богомил Бонев: От МВР, включително от разузнаването, което е пряко подчинено на президента. Но аз понеже Димо Гяуров все още се подвизава като някакъв фактор в дипломацията, а той тогава беше шеф на ...
Водещ: Не, той се върна от Унгария.
Богомил Бонев: Значи ето, аз не съм проследил кариерата му. Значи той даваше и на Костов, и на Петър Стоянов тротоарна информация. Нещо, което специалистите, експерти, агенти на разузнаването са събрали, а тротоарна информация аз наричам това – едно листче, което си го взел от абсолютно случаен човек и не си го и проверил даже като хората, а е лесно проверимо. Значи ако той, Петър Стоянов, се е надявал, че това са му данните, е сбъркал. Тогава не случайно той не изнесе след това нищо.
Водещ: Той не изнесе, ама каза “Иване, кажи си”. Какво иска, сега да.., значи излиза, че той просто е искал да подхлъзне Костов.
Богомил Бонев: Да. Това е така. Той просто искаше да акумулира след тези избори малко повече власт, за да не би Иван Костов да стане окончателно...
Водещ: ..пълновластен господар.
Богомил Бонев: Пълновластен господар, да, в политически план.
Водещ: И просто е искал да му сложи динена кора.
Богомил Бонев: И от суета донякъде, защото по-суетен човек аз не съм виждал.
Водещ: И всъщност и двамата стъпиха, и всички...
Богомил Бонев: И всички си заминаха.
Водещ: Всички си заминаха. Добре. Благодаря на Богомил Бонев за този разговор.

http://www.focus-news.net