Целта на промените е да се даде възможност на българските граждани без намесата на Народно събрание и Министерски съвет да искат провеждането на национален референдум. В сегашния закон това ставало единствено по предложение на законодателните институции. В проектозакона е записано, че 300 000 трябва да са гражданите, които могат да поискат провеждането на референдум. “Предвидили сме изисквания и определен лимит, в който Народното събрание може да откаже провеждането на такъв национален референдум, но и определен брой граждани, при които да не може да се откаже”, посочи Абаджиев. В срок от шест месеца след внасяне на искането, Народното събрание е длъжно да се произнесе. При наличие на 25 % български граждани референдумът трябва да бъде проведен в рамките на два месеца или при първите възможни избори в страната.
Промените се внасят с подкрепата на Политическа партия “Новото време”. Председателят й Емил Кошлуков обясни, че се цели задължаване на Народното събрание да се съобрази с взетото на референдума решение.
За провеждането на национален референдум се събират подписи с трите имена, ЕГН и настоящ адрес на желаещите граждани в срок от един месец. МВР трябва да извърши проверката на събраните данни, след което Народното събрание да се произнесе по искането, а президентът – да насрочи дата за референдума.
За местен референдум ще се изискват данни на 10 % от избирателите.
Кошлуков и Абаджиев бяха категорични, че сроковете могат да бъдат променяни в процеса на обсъждане на законопроекта.
Мария СТАЛЯНОВА