- Г-н Драгнев, коя е основната тема, която засягате в най-новата си книга?
- "Невидимите пейзажи на любовта" е моята 12-а книга, като изключим пиесите, които съм написал и които са поставяни на добричка и на други сцени. В нея аз отново се връщам към вечната тема за любовта. Любовта, която е вдъхновявала творците откакто свят светува. В тази книга сюжетът лежи върху основата на историческа достоверност без обаче да я покрива напълно. Аз се опитвам да разгадая българския бит през петия век след Христа и разчитам преди всичко на въображението си. Защото в края на краищата романът като художествено произведение е творение на въображението.
- Кога се развива действието в "Невидимите пейзажи на любовта"?
- Действието става през 484 година. Фиксирал съм тази година, защото през нея българските племена неколкократно прекосяват Балканския полуостров, тръгвайки от земите между Персия - днешен Иран, и Месопотамия, Индия. Там е първият, най-здравият, най-големият корен на българската държавност. Защото най-напред там е основана българската държава, която се е наричала Бактрия. По нататък в течение на вековете българите под ръководството на своите ханове създават десетина-дванадесет държави. Те не са уседнал народ, различните български племена се движат непрекъснато, като неколкократно минават и през Балканския полуостров. Именно тук по днешните български земи става действието в тази книга - в две селища, които си взаимодействат по различен начин чрез моите герои.
- Кои са героите в книгата Ви?
- Всъщност те са неколцина. Читателят сигурно ще забележи, че имената на всичките ми герои започват с частицата ар, ор. Напоследък много учени се ровят в най-старите хронографии, в най-старите писмена и са открили, че старите прабългари са използвали тази представка, особено за личните имена. За тях това е означавало човек, висок човек, благороден човек, планински човек. И за това главният ми герой, който е 16-годишно момче, се нарича Арнан. Неговата любима се нарича Армала. Третото действащо лице се нарича Аргир, име, познато и в днешно време. То носи малко гръцки характер. Всъщност аз свързвам моите трима герои и разказвам техните съдби, взаимодействията, отношенията между тях като винаги се връщам към гръцките древни митове и легенди. Даже често използвам някои от тях. Аз не разказвам цялата гръцка митология, вземам такива елементи от нея, които имат връзка с поведението на моите герои. Разказвам и историята на Одисей. Един от моите герои, който се нарича Орган, е оракул, поет, човек, който е бил в школа в Гърция при следовниците на Аристотел. Той дълго се е ровил в митовете и легендите на Гърция по онова време, които са се носили от уста на уста, след като се били изпяти преди хиляди години от Омир. Вкарвам легендата за Одисей, защото, според моите проучвания той е бил представител на тракийско племе, живяло в днешните български земи. Докато Орган е бил в школата е станало дума, че Одисей е българин, тракиец, който е стигнал до остров Итака, става негов цар, жени се за Пенелопа, ражда им се синът Минелай и т. н. 
- Как любовта свързва героите Ви в новия Ви роман?
- На този исторически фон става едно любовно премеждие, любовна история, която се развива от началото на книгата до нейния край. Мисля ,че от това време, от петия век, започва краденето на моми. Именно в един такъв момент, когато месечината пада  над извора край първото селище - на Арнан и Армала, тя отива на този извор и момци от съседното селище я открадват. Мятат я на конете и отиват в тяхното селище, което е на два дни път. Арнан и Армала се обичат. Тяхната любов е любов на юноша и девойка, на 16-годишни деца. Аз съм се опитал да предам трепетите, страстите, които завладяват техните души. За да се стигне до там, че Арнан, който знае, че селището на крадците е на два дни път, тръгва да търси своята любима, да я намери и да я върне обратно. Това е любовното премеждие - отиването на моя герой до това селище. Действието разкрива любовната история на двама млади, на препятствията, които преодоляват докато стигнат до другото племе. Те успяват да се върнат. И тогава идва голямата изненада в края на книгата, която няма да казвам каква е. Използвам като мото една мисъл на гениалния Шекспир, който казва: "Всяко препятствие по пътя на любовта само я усилва". Това е и основният лайтмотив в книгата, това е едно обяснение на заглавието на романа "Невидимите пейзажи на любовта". Някой би казал - защо невидими, пейзажите са видими? Но тук става дума за пейзажите на любовта в душата на човека. Те са невидими. Като разказвам всичко това, аз искам да стигна и до такъв извод, до такова послание - че човек, който е обречен на любовта, може да мине през хиляди препятствия. Че всъщност любовта е основният двигател на нашия живот. Без любов няма живот. Любовта ни извисява, тя ни издига напреди  нагоре и без нея животът няма никакъв смисъл.