Доколкото в света са останали бели държави, но това е друга, също крайно поучителна тема.
Какви са даденостите към момента и какви се очертават те в обозримото бъдеще?
Има един задържан на местопрестъплението, с безспорни улики и достатъчно доказателства за вина: банкови сметки и банкови преводи, пълни и опразнени сейфове, официални документи с невярно съдържание. Доказателствата са такива, че даже и един български съд няма как да оправдае г-н Валентин Димитров, завинаги влязъл в историята с шеговития прякор "Вальо Топлото". Не и сега, след всичко което се случи. Г-н Валентин Димитров вече няма покровители, всички бягат от него като от прокажен. Такива са мафиотските приятелства - до първата голяма издънка. След което всички се спасяват поединично.
 Засега г-н Димитров успешно мълчи пред следователи и прокурори, или поне така изглежда. До вчера това имаше смисъл. Защото в замяна на мълчанието му обещаваха да смачкат делото, така че да отърве затвора или поне да лежи там само за малко, но комфортно. Както е прието при големите босове, ако и когато все пак ги пипнат.
Вероятно г-н Димитров е разбрал, че това вече е невъзможно. И че го очакват дълги години в затвора в неприятна, невъзпитана и сексуално агресивна компания. Ако, разбира се, междувременно не получи инфаркт или не му пуснат любимия на кагебистите полоний. Или каквото там им се намира в лабораториите.
Поради всичко това всеки интелигентен човек на мястото на г-н Димитров трябва да е узрял за сделка с правосъдието. А г-н Димитров очевидно е достатъчно интелигентен.
Въпросът е дали правосъдието, или каквото там се разбира под правосъдие у нас, е готово на сделка? Този въпрос е фундаментален и от отговора му зависи не само изходът на най-големия корупционен скандал в историята на България. Залогът е по-голям и той е бъдещето на страната. Бъдеще на държава, която макар и бедна, е достойна членка на Европейския съюз, или бъдеще на някаква територия плюс население в сумрачната граница между Европа, Русия и Ориента.
На България не й трябват евронаблюдатели на съдебната система. И генерал-губернатори не й трябват, колкото и да им се иска на някои. Както се казва, ако толкова не можем да се оправим сами, по-добре да ни закрият. Но България и българите не са изстрадали дългата си история, само за да я затрият банда калпави политици в момента, когато се опитваме да се върнем в цивилизацията. От волята на нормално мислещите българи и от техните действия в близките дни и седмици зависи какво ще е бъдещето на България.

Начинът е прост, прилага се често в САЩ, а и у нас е законово регламентиран. Само дето ни липсва достатъчно опит. Но тук, за разлика от евронаблюдателите, ще могат да ни помогнат американските маршали. Защо именно те, ще видим след малко. На г-н Димитров трябва да се предложи сделка с правосъдието. От тия сделки, тоталните, след които затворите в САЩ и Италия се пълнят с мафиоти, които се чудят откъде им е дошло. Тук даже няма какво да се чудят откъде, от г-н Димитров ще им дойде.
Бившият шеф на столичното парно държи в ръцете си съдбата на голяма част от енергийната мафия. На него трябва да му се предложи пълна амнистия за откраднатите двайсет или сто милиона. В добавка трябва да му се предложи смяна на самоличността и възможност да изкара остатъка от живота си в някоя част от света, където шансът да го докопат енергийните мафиоти е минимален.
В замяна на това г-н Димитров трябва да си каже всичко. И за неизвестните банкови сметки, и за неоткритите сейфове, а и за това кой опразни други едни сейфове, докато той беше, а и още е, в ареста. Разбира се, най-важното е да разкаже всичко за известната му част от престъпните схеми, в които е участвал. С имена и факти, които не могат да се оборят.
Българското правосъдие трябва да предложи тотална сделка на г-н Димитров, а българската държава трябва да поеме пълни гаранции за запазване на живота му през дългите месеци, докато той си припомня подробностите по майката на всички скандали. И българската държава, ако е необходимо в сътрудничество със САЩ, трябва да запази живота на г-н Димитров и след процеса. Ако тази операция се окаже успешна, могат да се очакват и други сделки с правосъдието с огромен икономически и политически ефект. А и морален, което е най-важното.

Българското правосъдие трябва да отиде на тази сделка, каквото и да струва това, и комуто. В противен случай същото това правосъдие трябва да поеме цялата отговорност от съдебния провал с най-големия скандал на всички времена в тази част на Европа. Да се надяваме, че ако не друго, то поне инстинктът за самосъхранение на българските прокурори и съдии ще ги накара да вземат правилното решение. На тези хора им предстои да влязат в историята. И дано да попаднат в светлата й част.

http://www.monitor.bg