- Г-н Георгиев, каква е Вашата оценка за извършеното по проекта? Считате ли, че  средствата по Програма ФАР на МРРБ допринесоха за разрешаване на "болния" за повечето общини проблем с лошата инфраструктура?
- Факт е, че на общините в България им предстои още много работа, за да осигурят за гражданите си инфраструктура, която да подобри качеството им на живот. Нашата община не е изключение. И тук канализацията е стара, уличната настилка е износена, тротоарите са деформирани. Уличното осветление също се нуждае от сериозни инвестиции. Тези проблеми извеждат търсенето на възможности за финансиране на инфраструктурни проекти като основен приоритет на общината. Затова  през лятото на 2005 г. не пренебрегнахме възможността да кандидатстваме с проект по Пилотната интегрирана инвестиционна схема на МРРБ за Североизточна България. Средствата бяха предназначени за рехабилитация на зони, в които са концентрирани стопански дворове и производствени помещения на фирми. Мисля, че бизнесът в общината не може да има своето възходящо развитие, ако стои извън фокуса на политиката, която местната власт следва. Разбира се, че когато улицата, която осигурява транспортната достъпност до дадена фирма, е новоасфалтирана, това не може да не подобри условията за работата й. По същия начин разсъждавахме и за това, че за да се придвижват нормално работещите на смени стотици работници, ще са необходими нови тротоари и улично осветление. Анализирахме и факта, че в нашата община работят много земеделци, които ползват складови помещения в бизнесзоната на Тервел. Липсата на улично осветление бе фактор за чести посегателства върху имуществото им.
- Какво всъщност се промени след приключването на проекта?
- Цялата бизнесзона сега изглежда по съвсем различен начин. Само допреди няколко месеца 700-те работници, които се придвижваха ежедневно към шивашката  фирма "ДЕКА" и които в по-голямата си част са жени, вървяха по уличното платно и се разминаваха с транспортните средства. Нямаше тротоар, който да гарантира безопасността им. Сега по цялото протежение на улица "Явор" е изграден нов тротоар. Осветлението е ново. Това никак не е без значение, когато говорим за безопасността на работниците. Улицата е преасфалтирана. Освен към фирма "Дека" същата улица представлява подход и към най-голямата транспортна фирма в общината - "Немо Транс". Десетки автобуси и товарни автомобили минават ежедневно по нея и проблемът с дупките поне тук вече не съществува. Двете перпендикулярни улици "Захари Зограф" и ОК 262-262 А също са новоасфалтирани и с ново улично осветление. Улица "Захари Зограф" разделя бизнесзоната от жилищния квартал "Изгрев" - един от най-големите и "най-младите" квартали на града. Затова обновяването й е придобивка за много граждани на Тервел. Асфалтира се и улица ОК 204-206, която осигурява достъпа до стопанския двор на бившия кравекомплекс. Стопанските постройки там са закупени от множество фирми и земеделски производители. Доскоро транспортните средства трябваше да излизат извън уличното платно, за да заобиколят огромна, обхващаща цялата ширина на улицата дупка. При изпълнението на проекта се изгради напълно нова основа и се асфалтира цялата улица. Изкърпиха се и се асфалтираха и най-проблемните участъци в огромния двор на бившия кравекомплекс. Направихме и ново осветление. Изцяло се подновиха два клона на канализацията в бизнесзоната. Асфалтираха се огромните дупки по улица "Хан Аспарух". А точно този участък, който ремонтирахме по проекта, е входна пътна артерия за пътя Добрич-Тервел. Мисля, че всичко изброено до тук е предпоставка за привличане на нови инвестиции в зоната и най-общо може да бъде определено като подкрепа за местния бизнес.
- Каква беше стойността на ремонтите? Би ли могла Община Тервел да извърши всичко това със собствени средства?
- Строителните дейности по проекта възлизат на 249 000 евро без ДДС. За съжаление нашата община не може да се похвали с голям обем на собствените приходи, каквито имат общини с развит туризъм. В същото време ние издържаме много училища и детски градини в малки населени места, подпомагаме финансово болницата, опитваме се да поддържаме сравнително разнообразен календар на културни, спортни и младежки дейности. Затова и изпитваме хроничен недостиг на средства. Ако нямахме възможността да кандидатстваме с проект пред ИА ФАР на МРРБ, за да обновим бизнесзоната на града, проблемът щеше да чака още своето разрешение. Осен всички останали ползи, този проект укрепи и капацитета на Общинска администрация в управлението на средства от Европейските фондове. НДТ