Кристина Красен /по паспорт Кристина Иванова Йовева/ си отиде от този свят така, както изживя целия си живот - без мисли и действия, които да притеснят когото и да е. Не доживя да види отпечатана новата си книга - "Ранени птици". Птиците са едни деца - несретници от социален дом за малолетни престъпници. Там главната героиня Елисавета /каква ти Елисавета, това си е досущ Кристина, нейно копие/ лекува крилете на тези "птици", за да могат да летят, да станат достойни хора.

През август 1998 г. обаче излезе книгата й "Да повярваш в чудото", на задната корица на която четем: "Всичко, което сега наричаме "чудо", е само проява на нашето невежество. Когато човек осъзнае, че носи в себе си Божествена искра и че няма смърт в този смисъл, в който ние я разбираме, той свиква да гледа на чудесата като на съвсем закономерни явления. Да повярваш в чудото означава да се издигнеш над собственото си невежество, или по-точно - да прогледнеш за истините на живота."

За Кристина Красен властта и политиката не бяха чудо и не повярва в тях. Чудо за нея бяха възможностите на човека, добротата и приятелството. И това, че има извънземни цивилизации, чиито представители вече са тук - на Земята, и осъществяват контакти със земните жители. Тя вярваше, че такива същества й помагат и през годите заедно с тях пребори една смъртоносна болест без никакви медикаменти. В петък обаче животът й поднесе смъртоносна изненада - инфаркт.

Кристина създаде и възпита едно прекрасно дете - Владимир, с каквото малцина родители могат да се гордеят - в смисъл на синовни грижи към тях. Тя бе неизменно до кончината на един достоен българин, за когото добруджанци, по традиция, все по-рядко си спомнят - съпругът й Георги Йовев, един от създателите на първия окръжен вестник, треньор на българския национален отбор по спортна стрелба на олимпиадата в Хелзинки, изключителен спортен журналист.

Кристина Красен бе сред създателите на литературната група "Класове", по-късно прераснала в дружество на Съюза на българските сисатели. И в "Нова добруджанска трибуна" Краси остави трайни следи. Управителката на вестника ни е започнала кариерата си като журналист при Кристина. Соня, племенницата на Красен, бе сред създателите и зам.-главен редактор на първия частен областен всекидневник НДТ. Публикации на Кристина в НДТ са в основите, върху които градим вестника. Радваме се, че сме издатели на книгата й "Да повярваш в чудото", надяваме се да успеем да отпечатаме и последната й творба.

Кристина Красен си отиде тихо и достойно - като милиони българи, без които България просто нямаше да я има.

Поклон!

НДТ и приятели