Гениалният поет-революционер и публицист Христо Ботев има и една малко позната страна. Той е бил просветен деец. Изявявал се е и като математик. И ако малцина съвременници знаят за този облик на революционера, то това не се отнася за възпитаниците на основно училище "Христо Ботев" в Добрич. От няколко години - в рамките на традиционните училищни празници в началото на юни, се провежда и "Математическо състезание с името на Ботев". На него малките ботевци, а вече и техни връстници от цялата област, се потят над аритметичните задачи, създадени преди 133 години от гениалния Христо Ботев.  Сега училището се е амбицирало да издаде  сборник с неговите "Уроци за първите четири аритметически правила", заедно с приложението - 47 авторски задачи на самия Ботев.
Училището вече е издало Ботевото тефтерче.  От 10 години то поддържа контакт с Боян Ботйов - правнук на брата на революционера Кирил. Вече го имат в домовете си стотици деца, завършили училището. Преди няколко години възпитаници на паралелката по СИП "Математика" на преподавателката Магдалена Петкова изнесли информация за Ботевия принос в математиката. Тя била въз основа на публикация в списание "Математика" от 1984 г. Така се родила идеята за математическо състезание, което впоследствие станало традиционно. В него участвали четвъртокласниците, тъй като задачите са само върху четирите основни аритметични правила - събиране, изваждане, умножение и деление. Първоначално в състезанието участвали само възпитаници на училище "Христо Ботев". След това се присъединили и връстниците им от другите училища в града с имена на революционери. Тази година в него са участвали деца от втори до шести клас от цялата община. Идеята на ръководството на училището е то да бъде включено и в националния календар. Традиционно състезанието е върху задачи от Христо Ботев.
Помощник-директорът Донка Кюприбашиева, която също е проучвала Ботевия принос в математиката, разказва, че във времето, когато поетът-революционер се е занимавал с педагогическа дейност, са липсвали помагала за преподаване на математика. Тогава той превежда руския сборник на П.П. Михайлов "Беседы о первых четырех арифметических правилах и о счетах". Христо Ботев не само го е превел, но и е внесъл своя възглед за педагогическите похвати при преподаването на математиката. И нещо повече - автор е на голяма част от задачите в българското издание - на 47 от общо 56, обяснява тя. Ботев творчески е преосмислил и е дал конкретни методически указания за работата на българския учител, съобразени с нашите условия. Изследователите смятат, че преводът на Ботев е имал две издания, но първото от тях е било унищожено. Някои твърдят, че първият превод - веднага, след като е пристигнал от Румъния, е бил конфискуван и всички негови екземпляри са били унищожен от турските власти в България. Според друг изследовател, книгата е била препечатана през същата година без някои от задачите с революционно съдържание. В Народната библиотека били запазени четири екземпляра на аритметиката на Ботев. От тях три били от първото оригинално издание на Ботевия превод, а едно - от препечатаното. Сравнение, което изследователите са правили на превода и оригинала показва, че същественият принос на Христо Ботев са 47 задачи, чийто автор е именно преводачът на сборника. Оказва се, че това не са само задачите, които са свързани с чисто български факти - история, география, бит и др. Има и много задачи, които съдържат знания от сферата на биологията, астрономията, историята, географията. Именно в последната част на помагалото, озаглавена "Задачи за упражнения", Христо Ботев е дал свобода на мисълта си. От всички включени в него 56 задачи, от руския оригинал са взети само 9. Останалите 47 са съставени от преводача Христо Ботев. От сферата на биологията /анатомия, зоология и ботаника/ задачите са общо 8, от политическа и физическа география - 12, история, сред които и относно биографии на видни учени - 10, астрономия и физика - 13 задачи, религия - 2 задачи и търговия - 2 задачи. Така Христо Ботев се смята за предтеча на политехнизацията на обучението по математика. Неговият превод е пример за това как в учебник по математика могат умело да се съчетаят знания от различни учебни дисциплини. В задачите на Ботев прозира и неговата страст при патриотичното възпитание на учениците. Като пример могат да се посочат част от задачите:
"Асен и Петър освободиха България от игото на гърците в 1190 г. След 216 години България падна под властта на турците. В коя година отечеството ни изгубва своята свобода?"
"Борис, цар Български, принял християнската вяра в 862 година, а Владимир, княз русски, в 988 г. Колко години българите са се покръстили по-рано от руссите?"
"Българската екзархия се състави преди 4 години, т.е. след 103 години от подчинението на Охридската патриаршия под цариградската, а охридската патриаршия падна след 542 години от основаването на търновския патриархат. Кажете ми в коя година се е основал първият патриархат търновски и в коя първият екзархат български?"   
Но сред задачите има и такива, които показват богати енциклопедични знания, като:
" В Европа има 250 900 000 жители, в Азия - 450 000 000, в Африка - 120 000, в Америка - 58 660 000 и в Австралия - 20 600 000. Колко жители има по сичката земя?"
"Колко кости има в човешкото тяло, ако в гръбнака има 26 кости, в кратуната /черепа/ - 8, в лицето - 14, в дъното на езика - 1, в гърдите - 25, в ръцете - 64 и в краката - 62?"
 "Христофор Колумб откри Америка в 1402 г., а французката революция стана на 1793 г. Колко години са изминали от откриването на Америка до франц. революция и от французката революция досега /1874 г./"
"Слънцето е далеч от Земята 20 082 000 географически мили, а месечината - 51 480 мили. Колко мили месечината е по-близко до Земята и Слънцето?"
"Планетата Юпите, като се върти около оста си, върви 17 пъти по-бързо от звука. Кажете ми колко лакте би преминала тая звезда в един час, ако гласът преминува 531 лакета в една секунда?"
"Целта ни е математическото състезание да бъде включено в националния календар, за да можем да представим Христо Ботев в още една - по-различна светлина. Защото много народи имат изключителни личности в различни сфери, но малцина са народите с личности като Ботев, които са гениални в много сфери. Иска ми се да добавим още един щрих в тази Ботева гениалност" - обяснява Д. Кюприбашиева.