И няма да го купи, защото много хора се опитват да "разберат" какво е искал да каже авторът. Когато дадена картина изобразява нещо неразбираемо /нереалистично/, за наблюдаващия и да има материалната възможност той ще си купи един "разбираем" мотив и ще си отнесе картината доволен, че знае какво си е купил. И така не само той ще знае, а и всеки, който види тази покупка, също ще знае!
А всъщност стойностното в една картина се "крие" някъде в пространството между художника и самото произведение!
Нашето общество има остра нужда от преосмисляне на някои основни хуманни ценности. Трябва да се преосмисли самият подход към разбиране на европейския ренесанс, натрупването на навици за диалог или по-точно казано: в натрупване на традиции на гражданска и политическа култура. Едно поне условно разграничаване на нашия стенобитен и малко назадничав традиционализъм /в смисъла на неговия консерватизъм и мнителност/ не би ни навредил.
Докато се домогваме към осъществяване на нашите лични меркантилни интереси забравяме, че всъщност това притъпява нашата ценностна система. И колкото повече материални успехи имаме, толкова повече се отдалечаваме от духовното.
Разхождайки се из галериите, където и да е в България, току се изненадвам приятно, когато видя Галерия с няколко изложени картини в нея. Това все още е по-скоро редкият случай! В "нормалния" такъв виждам картини, изложени на по три четири реда...!? Всяка картина има нужда от своето пространство. Пространство за художника докато я рисува, пространство в галерията, в която е изложена и не на последно място пространство там, където ще бъда изложена в крайна сметка след като бъде закупена...
Абстрактното изкуство е измерение на духовното още от времето на неговата поява. У нас то се схваща като някаква комбинация от формални елементи. Не е важно какво е искал да каже авторът. По-важно е какви асоциации ще предизвика дадена творба у този, който я наблюдава. Художникът като цяло е "осъден" на неразбиране. Модерното изкуство е носител на експресивни внушения, а такива внушения проникват бавно в културата на едно общество в преход.
"Социалистическият реализъм си замина безвъзвратно, но има още много хора, които "тъгуват" за него. Показателен е фактът как нашето общество възприема новите, модерните неща. Колкото по-лесно смилаем е продуктът, толкова по-лесно бива възприеман. Ако приемем съвременното модерно изкуство за "трудносмилаемо" значи нещо трябва да се промени. А именно да се "понапудри" малко, дотолкова, че да не се прекали и да стане един пореден лесносмилаем кич. Това изисква време, но какво пък... има една утеха: погледът напред също е по-лесен, защото, за да гледаш назад трябва да си направиш труда да се обърнеш, а това рано или късно изморява... и омръзва!

Бел. ред. Авторът на позицията Николай Димитровд-Нико е роден в Добрич, от 2001 г. живее и работи в Мюнхен. Възпитаник е в Школата по графика с преподавател Т. Балев. Има самостоятелни изложби и участия в съвместни - в Германия, а също и в Добрич и Албена. Негови творби присъстват в частни колекции в Италия, Норвегия, САЩ, Германия, Холандия, Гърция, Египет, България, Ирландия, Обединени Арабски Емирства, Япония, Швейцария.