И тази година разкопките бяха подпомогнати от кмета на община Балчик Красимир Михайлов, от колегата проф. В. Николов от НАИМ при БАН, от директора на ГИМ в Балчик Д. Канавров, на които благодарим. Сърдечна благодарност дължим на командира на авиобазата при Балчик майор Л. Радев, на старшина Г. Атанасов и на всички военнослужещи в базата.
Некрополът се намира под изравнения терен на платото, северно от Балчик, където е военното летище. Наблизо е било и средновековното селище, от което засега няма следи. В продължение на няколко години екипът ни проучи 190 гроба на площ около 1 дка. Този сезон откритите гробове са 44.  Некрополът е биритуален - 107 гроба са с кремации (изгаряне на мъртвите) и 83 с инхумации (полагане). Гробовете от двете групи са разположени близо едни до други, без да се разграничават.Известни са ни характерните гробни съоръжения, ориентация, положение на скелетите, но всеки сезон поднася своите изненади. Тази година за първи път попаднахме на общ гроб, в който са погребани едновременно един над друг два възрастни индивида. За втори път в общ гроб са погребани майка и дете. Установихме няколко случая, при които гробове с кремация, вкопавани винаги по-плитко, се допират до по-дълбоките гробове с инхумация. Не е изключено погребенията да са извършени едновременно. Увеличиха са гробовете с кремации, разположени над по-ранни с инхумации. Нарасна броят на големите гробове, при които най-често в южната част, над краката на погребания са поставяни разчленени, но с всичките си части животни - говеда, крави, телета. Понякога в един гроб са полагани две животни - крава и агне, овца и прасе. Попаднахме и на три, свързани гроба, показващи, че погребенията са извършени едновременно. В единия (на възрастен индивид) е поставена крава, част от тялото на която преминава в съседния гроб. В този втори гроб (на израснал индивид) има и друга крава, а под нея - агне. В третия, детски гроб, е положено теле. Тези големи животни са били разчленявани по ставите от опитен човек, който никъде не е засегнал и нарушил костите.
От погр***ните дарове преобладават керамичните съдове -  разнообразни по форма гърнета от песъчлива или чиста глина,  красиви кани, паници, ведра. В един от големите гробове с животни бе открита прецизно изработена кана от охрово-жълта глина, украсена с вълнообразни релефни линии и малки т. нар. псевдодръжки, залепени в най-широката част на тялото й. Намират се железни предмети (главно ножове), пробити агнешки астрагали (в един гроб 30 на брой). С облеклото на погребаните са свързани железни токи и халки. В гроб с кремация бе намерена византийска тока, която, заедно с известните от предишните години, потвърждава ранната дата на некропола. Тя е с  В-образна форма, характерна за втората половина - края на VІІ в. 
Некрополът при Балчик с погр***ните обреди, с откритите в гробовете сфероконични кани, купи, фрагментирани чаши, имитиращи метални съдове, с  византийските токи и пластинки с изковани полусфери, с гвоздейчета и нитове е не само един от ранните, но за сега и най-ранният наш прабългарски паметник. Аналогиите на изток, в Украйна, в Крим и по Среден Дунав - сред аварски паметници от втората половина до края на VІІ в. - потвърждават това. Гъсто разположените гробове от двете групи напомнят за вече уседнало население. За него свидетелстват голямото количество детски гробове, костите от различни домашни животни и птици. То се е заселило край морския бряг в годините, свързани с образуването на българската държава (80-те години - края на VІІ в). Многобройните гробове от двата обреда показват, че са спазвани определени принципи и като че ли е имало човек, който се е грижил и стриктно съблюдавал погр***ната церемония. Този некропол е единственият засега паметник, впечатляващ с изобилието на домашни животни. Това са скъпи, много скъпи дарове, които свидетелстват за силно изразен култ към мъртвите. В гробовете, както и в други наши биритуални некрополи, не се откриват коне, най-вероятно защото конят при прабългарите е свещено животно, а може би при настаняването на юг от Дунав е настъпила и промяна в обреда. Неразрешен все още е отдавна поставяният въпрос - защо едни от мъртвите са изгаряни, а други са полагани, като погр***ните дарове са едни и същи. Разкопките разкриват и редица страни от ежедневния бит, от материалната култура на живеещото наблизо население - то вече се е занимавало със земеделие, сред него е имало добри скотовъди, прекрасни грънчари.
С нашите проучвания при Балчик не разкриваме впечатляващи архитектурни паметници, храмове и могили, златни маски и съдове, но предлагаме златни, непознати страници от материалния и духовния свят на основателите на нашата, на българската държава.

Проф. д.и.н. Людмила ДОНЧЕВА-ПЕТКОВА, завеждащ секция за Средновековна археология в Националния археологически институт с музей - БАН