СЛЕД МЕСЕЦ В КОМА ТЪРСИШ СЕБЕ СИ ВМЕСТО ОТЧАЯНИЕ, АМБИЦИЯ ЗА ПОБЕДА

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-26 @ 14:37 EEST

СЛЕД МЕСЕЦ В КОМА ТЪРСИШ СЕБЕ СИ ВМЕСТО ОТЧАЯНИЕ, АМБИЦИЯ ЗА ПОБЕДА

2007-11-09 @ 12:04 EET

Пред НДТ състезателят по канадска борба Захари Стоянов, който има 100-процентови увреждания на левите крайници

- Бихте ли се представил за нашите читатели?
- Казвам се Захари Стоянов. От Добрич съм, на 32 години. До осми клас учих в кв. "Рилци". След това продължих образованието си в ТСС "Тимирязев" в гр. Каварна, но майка ми я съкратиха от работа и аз не можах да продължа да уча. Всъщност нямам диплома. Просто нямаше кой да ме издържа. Животът ми още от малък не беше никак лек. Още 15-16-годишен започнах да работя в строителството. На тази възраст няма къде другаде да се работи. След това започнах работа и като охранител. Бях охрана на бингозала, когато преди осем години се разболях.
- Какво се случи?
- Получих мозъчен кръвоизлив, вследствие на който останаха тези увреждания. Ситуацията беше много по-зле, но повечето неща се оправиха. Сега съм със 100 процента увреждания. Левите ми крайници са напълно увредени. С ръката нищо не мога да върша, а на крака мога само да се подпирам. Оказа се, че съм имал съм изтъняване на аневризмата. В един момент това нещо се е спукало и е причинило кръвоизлива. Прибрах се вкъщи да почивам след смяна. Когато се събудих окото ми беше изкривено. Виждах двойно. Отидох на лекар. Вкараха ме в очно отделение. След изследванията разбраха, че не е очно заболяване и ме изместиха в нервно отделение. След 20-дневен престой ме изписаха, уж с подобрено състояние. Дадоха ми един месец болничен. В края на месеца обаче положението се влоши много. Започнах да залитам наляво, губех равновесие. Започнаха припадъци. По спешност влязох за втори път в болницата и за един месец бях в кома.
- Как се почуствахте, когато излязохте от кома?
- Направо се уплаших. За хората, които са били покрай мен, това време си е било един месец. А за мен - един сън. Заспивам и след това се събуждам в това състояние - със сонда в носа, напълно обездвижен, не можех да мърдам крайниците си. Три месеца бях на легло. След това се наложи рехабилитация. Искам да благодаря на моята рехабилитаторка - Венелина. Тя направи чудо. Винаги ще съм й благодарен. Тя ми помогна да раздвижа крайниците. Към движението се върнах сам. Бях като малко дете - падах, ставах, падах, ставах...Казваха ми да не ставам от леглото, но аз упорствах и така тръгнах. Гледах да няма никой у дома.
- Предполагам, че за Вас е било огромен стрес да заспите здрав и як млад мъж, и да се събудите прикован на легло...
- Аз все още не мога да го преодолея. За себе си аз съм здрав. Не мога да приема думата "инвалид". Аз не се приемам като инвалид. Това е грозна дума. Преведено инвалид значи невалиден. А аз не съм документ за самоличност. Не мога да бъда с изтекъл срок на годност.
- Откога се явявате на състезания?
- Този спорт ме влече още от дете. Преди много сме се борили, но не професионално, по-скоро на кухненските маси. Започнах да се явявам на състезания тази година. И преди имах интерес, но нещо не ми достигаше. Може би, решителност. Когато започнах да се явявам на състезания, осъзнах, че когато се боря, се чувствам значим. Преди да се разболея бях в много добро физическо състояние, занимавах се с бодибилдинг. Не ми трябваше много, за да премина в добра форма за състезанията. Когато реших да се състезавам много хора се съмняваха, че ще мога да се справя. Сега върша неща, които много здрави хора, не успяват. Тук нямаме клуб и няма от кого да уча техника, защото канадската борба не е само сила. Разчитам на това, което съм знаел преди и наблюдавам техниката на другите състезатели в залата, за да уча. Първото ми състезание бе балкански турнир в Благоевград на 21 април. Резултатът беше сребърен медал.След това участвах в републикански турнир и в първия международен турнир на името на Цветан Гашевски, и от двата имам сребърни медали. На състезание в Банско, което ми даде възможност да участвам на световното първенство във Велико Търново, също бях със сребро. Два от медалите съм подарил - единият на общината, която ми отпусна средства за участие. Макар да нямах никаква спортна кариера или клуб зад гърба си, комисията по спорт към Общинския съвет ми отпусна средства. Другия медал подарих на фитнес зала "Олимпия", където тренирам. На световното първенство завърших на шесто място. От него съм доволен повече, отколкото от медалите. Когато видях какви са ми конкурентите, разбрах, че спокойно мога да остана последен. Аз бях състезателят с най-сериозни увреждания. Повечето от хората, с които се борих, бяха с увреждания само на долните крайници. А на мен лявата ми ръка я връзват за стойката с въже. Треморът ми пречи, но се старая, за да мога да дам всичко от себе си.
- В момента Вие сте състезателят от Добрич с участия на най-високо ниво, а и единственият, който за една година е постигнал толкова много. Имате ли амбиция да се борите със здрави хора?
- В България не се боря само с хора с увреждания, а и със здравите. Все още опитът си оказва думата. Засега нямам победи над здрави, но имам амбиция и това да се случи. Тази година ходих сам на всички състезания. Надявам се през следващите години да не е така. Сам не мога да замина на състезание в чужбина. Сега имам покана от треньора на Русия да участвам в международно състезание там в началото на декември. Ако преценя, че съм добре подготвен, и участвам, аз ще съм единствения българин. Важно е да не се върна с травма. В началото на 2008 г. ще стане ясно какви състезания ще има през годината. Категоричен съм, че няма да спра да се състезавам.
- Какво беше онова, което Ви помогна през тези години, защото е много лесно човек да се предаде?
- Може би, състезателния дух, който винаги съм имал.
- Как се почувствахте, когато разбрахте, че ще останете с тези увреждания?
- Не мога да кажа, че не съм се почувствал отчаян. Заспал съм напълно здрав и изведнъж сякаш някой ми го отне. Търсил съм различни начини да се възстановя, прибягвал съм и до лечители. Най-трудно бе, че отвсякъде получавах лъжи. Има хора, които се възползват от болката на другите. Мнозина - лекари и лечители, ме убеждаваха, че ще се възстановя, и в момента, в който дам парите, край.
- Как се справяте с ежедневието?
- Живея сам, в общинско жилище. Старая се да се справям сам. Върша всичко в домакинската работа. Аз съм и готвач - има завършен курс и смея да кажа, че се справям доста добре. Трудно се справям с ножа. Сега ме улеснява, че има нарязан хляб. Ако, когато бях здрав, за нарязване на всички продукти за едно ястие са ми били нужни пет минути, сега ми отнема един час, но се справям.
- Какво е отношението на хората към Вас?
- Преди да се разболея, имах много приятели. След това те се оттеглиха, деликатно, но все пак ги няма. Сега, когато се състезавам, отношението е по-друго, но преди не мога да кажа, че съм се радвал на топло отношение. Сега дори има хора, които с малко завист гледат на това, че ходя на състезания. Не мога да го разбера, защото, когато ходя на състезания, аз залагам всичко. Имам една здрава ръка, ако се получи травма и с нея, което е нормално за такива състезания, това ще е край за мен.
- Не работите. Защо?
- Не работя и това е много неприятно, тъй като никой не ми се доверява да ме вземе на работа. Бих могъл да работя като пазач. Най-важно е работата да ми позволява да участвам в състезания. Тази година за около месец работих като пазач, но не можахме да се разберем със собствениците. Въпреки състоянието си, когато съм работил, аз съм давал всичко от себе си и ще продължавам да го давам. В същото време мога да правя реклама на работодателя ми.
- Как стоят нещата в личен план? Имате ли приятелка...
- Бях женен. След като се разболях, жена ми също бе един от хората, които деликатно се оттеглиха. Три години след като се разболях се разведохме. По-лошото е друго - от брака си имам и син. Не съм го виждал от много време, отчуждиха го от мен. Не мога да си обясня защо. Разчитам, че ако един ден почувства нужда от мен, ще ми се обади.

Сходни връзки
Още от Новини

СЛЕД МЕСЕЦ В КОМА ТЪРСИШ СЕБЕ СИ ВМЕСТО ОТЧАЯНИЕ, АМБИЦИЯ ЗА ПОБЕДА | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats