Малко след Рождество Христово, още в началото на новата година се отбелязва Йордановден. На този ден църквата отбелязва свето Богоявление, което е и третият по значимост християнски празник през годината. Според библейската легенда на този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. Притчата разказва, че в момента на кръщенето небето се отворило и Светият дух слязъл върху Христос като гълъб. От небето се разнесъл глас, който рекъл: "Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение!". Именно заради това и празникът бил наречен Богоявление. В някои краища на страната празникът се нарича още Водици, Водокръщи. Според народните поверия в нощта срещу Богоявление небето се отваря и ако някой успее да го види, то ще получи от Бог това, което си пожелае. Хората вярват още, че водата се пречиства в тази нощ и придобива магическа сила. Според народната традиция се вярва, че водата от този ден има целебна сила, а след празничната служба свещеникът хвърля кръста във водата. Прието е млади мъже да се хвърлят във водите, въпреки студа, за да извадят кръста. Смята се, че този, който пръв стигне до него и го извади, ще бъде честит през цялата година. За здраве болни се къпят там, където е хвърлен кръстът. Народните вярвания разказват още, че ако на Йордановден кръстът замръзне във водата, то годината ще е здрава и с голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. За здраве свещеникът ръси всички с китка босилек. Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.