Ивановден - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-27 @ 09:06 EEST

Ивановден

2008-01-07 @ 10:28 EET

Днес православната църква отбелязва паметта на Свети Йоан Кръстител. Той е светецът, кръстил Спасителя и живял на границата между Стария и Новия завет.
Хиляди именници, носещи едно от най-популярното име - Иван ще празнуват. Имен ден празнуват още: Ивана, Иванка, Ивайло, Калоян, Йото, Йоана, Йоанка, Жана, Ваньо, Ваня.

Агенция “Фокус”
За българина отпреди 100-150 години преходът към новата година завършва с Йордановден и Ивановден
За българина отпреди 100-150 години началото на новата година не е било една точка, както я възприемаме сега - в 0.00 часа на 1 януари новата година започва. За стария българин преходът от старата към новата година е бил доста по-дълъг - започвал е с празниците от Бъдни вечер до Йорданов- и Ивановден, бил е доста по-дълъг като време от днешна гледна точка, но и по-плавен и цялостен. Това разказа в интервю за Агенция “Фокус” фолклористът д-р Константин Рангочев, председател на Асоциацията по етнология и фолклористика “Онгъл”.
Празничното посрещане на новата година има митологично обяснение - да направим добър преходът от старата към новата година. “В момента ние сме в един голям цикъл от християнски православни празници - Бъдни вечер, Коледа, преди това Коледния пост и постепенно те обемат прехода от старата към новата година. Тук попадаме и в цикъл от празници като наследници на народи, които основно са се занимавали със земеделие, а знаем, че за един земеделски народ зимата е период на натрупване, на осъзнаване, на преживяване, ако щете, на старата година и появата на новата година”, каза още Константин Рангочев.
Според него е трудно да се определи кои елементи в празничната обредност са християнски и кои - езически. По-скоро в случая се наблюдава интересна амалгама, която църквата не е преследвала.”Православната църква се отличава с това, че не е толкова твърда и преследваща за нещата, считащи се за не много свързани с канона и по-скоро е инкопорирала в себе си най-различни вярвания и обичаи. Ние знаем, че в прехода между старата и новата година във всички възможни митологични системи, които човекът е измислил или сътворил, следват приблизително един и същи цикъл. В този смисъл дали новата година ще бъде на първи януари или на 20 март на пролетното равноденствие - принципът е един и същ - преходът винаги трябва да се осъществи като се изхвърли лошото, то да оттече по реката и да дойде новото и да вярваме в хубавото. Затова не съм убеден, че можем да кажем - това е езическо или не е езическо. След 1000 години християнска държава много трудно можем да отличим едното от другото”, категоричен бе Рангочев.
Мария ФИЛЕВА

Агенция “Фокус”

Ивановден

Най-важната мисия на Йоан е била да кръсти Христос: „Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Йоана Кръстителя; ала най-малкият в царството небесно е по-голям от него." (Евангелие от Матея, 11:11). Затова и най-големия от трите празника, посветени на светещ, църквата празнува веднага след Богоявление, на 7 януари, като голям събор, на който са призовани всички православни християни. От всички пророци, предсказали идването на Спасителя, Йоан единствен има възможност да го посочи с ръка. Нещо повече, негова е и честта да му даде своето кръщение с вода, за да кръщава той с дух и слово. Животът и душената чистота, която постига Йоан Кръстител, както и мъченическата му смърт в крепостта Махерон едва на 34 години са причина житията и библейските разкази да говорят за него по-скоро като за ангел, отколкото за човек, а култът към него отрежда няколко големи празника - Ивановден, Еньовден и Секновение.
Иконите го изобразяват с пустинно облекло от камилска вълна, кожен ремък и с криле като ангел, символизиращи моралната му чистота и достойнство на предтечата, живял на границата между Стария и Новия завет. В лявата си ръка държи разгърнат ръкопис, на който се чете: „Покайте се, защото се приближава царството небесно."

Празникът

Народът ни вярва, че когато светците си поделяли света, на Йоан се паднало „да кръщава вода, земя, млади булки и малки деца". Наричат празника още Женски водици заради ролята, която имат жените в ритуалите. Светецът помага при различни болести, но особено силно трябва да му се помолят страдащите от главоболие.

Ритуали

Кръстена и осветена, водата вече може да лекува, да гони злото, да дава сила, жизненост и здраве. Добре е на Ивановден всеки да изпита на собствен гръб магическата й сила.
Къпят се булките и младоженците, които са се оженили през зимата до Ивановден, сгодени моми и ергени и, разбира се, всички именници. С предимство се къпят децата, първенците и по-заможните хора. Който иска, може да се откупи, като парите отиват за почерпка. Добре е къпането да става на открито, водата да е течаща или поне донесена от извор. Тогава магията й е най-силна.
Обикновено къпането става от кума или девера и това напомня на след-сватбен цикъл заедно със завършващия коледно-новогодишен празничен период. Булката дарява кума и девера с чорапи, кърпа - домашно тъкана, или пешкир.
На обед младоженците ходят на гости на кумовете си. Носят пита или кравай, баница, млин, вино и ракия, на места в Западна България - и дар за кръстницата. Ходи се на гости и при девера.
По къщите на близките си роднини ходят девойки водичарки. Едната е облечена в невестини дрехи - тя целува ръка на стопанина, който я посреща, и започва да събира подаръците, най-често дребни монети, в бяло бакърено котле. Другите с песен благославят всеки член от семейството.
Всички именници трябва да почерпят. Лоша поличба е, ако на имен ден не те почетат и не ти дойдат гости.
Празничната трапеза е много богата. Не се раздига до сутринта и от нея се оставя част за стопанина на къщата (за змията) - да бъде почетен и уважен, да съхрани дома и да го брани от злото. Честити му се кумството, а няколко мъже вдигат и подхвърлят три пъти нагоре новоизбрания кум. Той благославя всички, а накрая на наниза с пари около кръста връзва още една пара - да е здрава и спорна годината.
Ивановден е ден за побратимяване. Младежите, които искат да станат побратими, си ходят на гости, като тръгват от дома на най-възрастния, за да получат благословията на майките. Заедно с благословията получават и китки от бръшлян и чемшир, завързани с червен конец и златна паричка - пожеланието е новото им побратимство да е здраво и дълго като вечността. Ритуалите, които се изпълняват, звучат като клетва и като благослов. Младежите стъпват едновременно с десен крак върху живи въглени, отпиват от паница вино, отчупват от специалните обредни хлябове. Ако не са женени, по-късно те си стават кумове и кръстници.
От Ивановден вече спират да ходят маскираните дружини - наричат ги кукери, бабугери, русалии и пр. В някои райони изкъпват тържествено и царя на русалиите, а той дава богата гощавка. Присъстват всички карнавални персонажи.
Почитта към Йоан Кръстител народът е възпял в редица песни.
На този ден приключва и коледарският цикъл. Финалът се слага чрез тежко празнично хоро.

Метеорологични прогнози

Ако на Ивановден няма сняг и лед, през лятото ще има болести по хората и по добитъка.
Ако по сливите има скреж, те ще дадат много плод и годината ще е плодородна.
Каквито са студенините по Ивановден, такива ще са горещините по Петровден.

Обредни вещи, храни и символи
Трапеза
Варено жито, ошав, фасул, свинско със зеле, свински ребра, печена кървавица, суджук, баница.

Сходни връзки
Още от Празници

Ивановден | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats