ДЕТСТВО И УЧИЛИЩЕ – РЪКА ЗА РЪКА

Добруджанското село Харманлък, родното село на Дора Габе, днес се нарича Дъбовик. Разположено на двайсетина километра североизточно от Добрич, то още държи спомена за онова семейство заселници, дошло от царска Русия след освобождението ни от турско робство.

Пристигнали с две широки каруци, покрити с чергила, с цялата си покъщнина, с няколко чифта коне, крави, волове и земеделски инвентар. Родителите й – Пейсах /Петър/ Габе и Екатерина Самойловна Дуел. Заедно с тях – двегодишното братче Израил или Сеня, както го наричат. Купили си имот в селото, настанили се, наели земя и захванали да орат и сеят, да гледат стопанството си. След време, на 28 август 1888 година, се родила Дора Габе. “Когато съм била повита в пелени, на сноп ме е държала майка ми – разправя тя. – Слагала ме е върху сноп, защото се е бояла от буболечки да не ме напълнят отгоре...”

           Така започва животът й – от къщата с големия двор до нивата и обратно с родителите и братчето. Първото й обкръжение, първите хора, с които е общувала. Минава време и се появява Бела, сестрата, но те имат и второ братче, Емануил, което умира от тифус на девет години. “Помня погребението му – разправя Дора Габе. – Баща ми ме хванал за ръка и забравил, че ми държа ръката и ме дърпа. И като го спуснаха в земята, не отиде да гледа, ами хукна през полето. Плаче на глас, бяга, държи ме и почти ме влачи. Много страшно беше...”

            Мъничка е още, шест-седемгодишна, но опознава всички, които живеят и работят в селото – и възрастните, и децата им, че и внуците. Познава най-едрите чифликчии и богаташи, дошли по-рано от Котленския край и закупили земя, завъдили много стада. Знае например кой е бай Йордан с най-големия чифлик или дядо Гавраил, дето живее самичък, без семейството си, но работи и се храни заедно с ратаите си. Дори вече е намразила бай Васил, понеже е злобен и завистлив човек. Богат е той, но взел, че подпалил техните снопи, както чува от баща си. През целия ден пред очите й кръжи и шета една туркиня, викали й абла /кака/ , домашна помощница на майка й. Хубава жена, добра, грижовна и много чиста, пък и сладко-сладко приказва...Тъкмо тогава, в ранното детство на Дора Габе, в Харманлък се заселват три-четири семейства от Северна Добруджа, май още по-отдалеч, от Бесарабия. Прадедите им избягали преди повече от два века от България и се настанили в Русия. Потомците им сега чуват гласа на корена си и минават по същия път, откъдето идват родителите й. “ С техните деца израснахме – разправя тя. – С казашките деца играехме, пеехме и много танцувахме, понеже имаше един Михаил Свиреше на хармоника. Имаше и такива едни игри – борехме се и момчетата всичките ги тръшках...”

          Ето че настъпва време за четмо и писмо, за училище. Първият учител, когото Дора Габе познава,  е Костадин Чехларов. Приятел е с баща й, затуй често на гости у тях през лятото. Той я води в Балчик да изкара отделенията, оставя я при едни млади учителки, но те много-много не придирят, не я занимават като хората и тя изостава от другите деца. Сетне държи изпити за четири отделения наведнъж в село Пчеларово и училището й връчва свидетелство. Оттам я изпращат в Добрич, в Трикласното училище. Майка й я дава при учителката Генка Господинова в първи клас, пък и да живее у тях. Красива жена с къдрави руси коси, съпругът й господин Господинов е директор на прогимназията, но постоянно я гълчи и седи на главата й, много е проклета. На другата година я записват във втори клас, макар че е едва деветгодишна, но госпожата я нагласява уж, че е на единайсет години.

          В девическата гимназия в Шумен Дора Габе среща учителя си по вероучение Илия Блъсков. Нищо не може да разбере и да запомни от уроците му, никак не я увличат, много смешно й се вижда всичко, което им говори. А Блъсков, както е известно, е учил при Добри Войников и вече е написал повестите “Изгубена Станка” и “Злочеста Кръстинка”.  В Шумен най-добрата й приятелка е Павла Вайсман, баща й е аптекар. “Павла за мене беше някакво видение – разправя Дора Габе. – Беше бяла, бяла, с една златиста косичка, с много голямо чело, с едни очи на сърна. Така много я обичах, че я сънувах. Тя ми беше идеал за красотата...”

          По-късно във Варна, когато е в пети клас на гимназията, среща Северина, бъдещата поетеса, която е в последния клас. Гледа я, слуша я как слиза по стълбите на гимназията от горния етаж до долу и декламира “Епопея на забравените” от Дядо Вазов.  Слуша я и изпитва наслада и възторг едновременно. Изчаква я, спуска се да я прегърне и да й каже колко плавно,  красиво и с каква мощ звучат думите от устата й. ..Оттогава Дора Габе започва да пише любовни стихове. Показва ги на Яворов, но по-късно, в София. ..

          Влюбва се в един офицер, когато е в седми клас на гимназията във Варна. Офицерът живее в същия двор на хазаите и не се познават и по нелепа случайност се разминават. По някое време е в друга квартира с една млада учителка. Жечка се казва. Играят, лудуват в общата си стая като деца. Стефан Георгиев, приятелят на Жечка, собственик на печатница и книжарница, често ги води на разходка, дава им книги да четат. В същото време Дора Габе се запознава и с Георги Бакалов, 29-годишен тогава, годеник на Койка Тинева. Нейната сестра Мария пък е съученичка на Дора, двете са приятелки, неразделни по цял ден. Всички заедно се разхождат из градската градина в ранните утрини и Бакалов ги води.  Той им разправя за “Капиталът”, големия труд на Маркс, за нашите възрожденски поети и писатели, най-много за Ботев и Левски, за Раковски и Вазов...

Драгни ДРАГНЕВ