- Г-н Раданов, какви деца постъпват в дом "Дъга" и колко са те в момента?
- В дом "Дъга" в момента са настанени 46 деца. Кръглите сираци са 7-8, има полусираци. Всички останали имат родители, но те ги имат само формално. Изоставени са много отдавна. Повечето са "деца на институции". Тръгнали са от ДМСГ, след това са били в дома в с. Овчарово, после при нас. Така се затваря цикълът. От отдела "Закрила на детето" в Ген. Тошево ще ни връщат едно дете под полицейска закрила. То е било в дома, върнато е при близките си и сега отново идва в дома, тъй като няма кой да се грижи за него.
- При какви условия живеят децата в дома? Напоследък бяха направени доста ремонти. Наистина не цялостен основен ремонт, но все пак частични ремонти се извършват...
- Ремонтите са козметични. Ние получаваме средства, с които си купуваме материали - латекс, блажна боя, гипс, теракол и т.н. Тъй като вече нямаме персонал по поддръжката, децата, с помощта на възпитатели, сами си боядисват. Големите боядисаха помещенията на малките, коридорите. Не ни стигна боята за корпуса на големите деца. Но, там в момента живеят много малко деца. В голямата си част сградата бе освежена. За Коледа имаше и украса по стаите. Но, децата се нуждаят от нови легла, гардероби. Има идея, докато върви ремонт в единия корпус, децата да бъдат преместени в крило, което бе изцяло ремонтирано. След това ще се върнат обратно. Общо взето, условията при нас, в сравнение с други домове, може да се каже, че са задоволителни. Най-големият проблем, особено в тази студена зима, е отоплението. Дограмата е 30-годишна и е от некачествен материал, в лошо състояние е. Отоплението е локално, с нафта. Разчитаме да бъдем включени в програмата за капиталови разходи на общината и сградата да бъде газифицирана, както и да сме включени в проектите за подмяна на дограмата.
- На каква издръжка е домът?
- Всяка година излиза министерско постановление, което определя размера на издръжката било то на един ученик, или на дете в социално заведение според възрастта. Ние сме делегирана от държавата дейност. От 1 януари 2007 г. сме общинска структура. Реално преминахме към общината през март, когато бе подписан приемо-предавателният протокол. Самата издръжка се превежда от държавата в общината.
- Колко е издръжката за едно дете?
- За миналата година бе 3 600 лева годишно. Колко ще е сега, не зная. С тази сума, която се получава, се покриват разходите за заплати на персонала, храна, еленергия, телефони, вода. Около половината отиват за заплати и осигуровки, а за вещева издръжка остават около 5 лева на дете за ден, които трябва да стигнат за храна, отопление, вода и т.н. 
- При такава издръжка, очевидно се налага да разчитате на спонсори. Какви са основните дарители?
- Разбира се. Миналата година чрез томбола бяхме определени за дарение от "Метро". Контактите отпреди две години с "Ръка за помощ" са много резултатни. Те направиха много, както в материално, така и в нематериално отношение. Много се радвам и на новото движение в Добрич "Заедно с децата". Хората са много добронамерени и идват с голямо желание. На 17 януари дойдоха с огромна торта, натурални сокове, завивки за малките деца. Очаквам, че с тях ще работим много добре. Много важни са ни и спонсорите от Варна. Очакваме отново да дойдат от сдружение "Варненски майки", за да ни донесат покривала за леглата.
- От какво имат нужда децата сега?
- Имат нужда от легла. Също и от гардеробчета. Тук-там е останало някое от старите, другите са изпочупени, с паднали крила, които децата са заменили с перденца. На практика те нямат лично пространство, което е абсолютно задължително. Мисли се в тази посока. По-добре е всяко дете да има отделен гардероб. Не само, че така ще има лично пространство, а и ще могат да ги местят, за да променят интериора в стаите си. 
- Пазят ли децата това, което се ремонтира?
- Аз съм убеден, че извършат ли се ремонтите вътре в стаите им, децата ще пазят. Включително и децата с лека или по-тежка умствена изостаналост. Стараем се да стимулираме тези, които повече си пазят стаите.
- Личното пространство е свързано и с възможността за свободно движение. Има ли възможност децата от дом "Дъга" да излизат и при какъв режим? Говори се, че в някои домове стаите се заключват... 
- Децата имат право да излизат. Никой не може да ги затвори в дома. Няма такова нещо като заключване по стаите. Големите имат ключове. Могат да излязат от дома, след като се обадят на възпитател. По-големите, над 16 години, ходят при приятели извън дома, имат контакти. Много държат на приятелите си. Приятно им е да отидат в семейство - дали на някой приятел или съученик, или при семейство възрастни хора, които ги вземат през почивни дни, по празници.
- Истина ли е, че джобните, които държавата дава на децата, са 3 лева месечно?
- Вярно е. Децата до 8 клас, независимо от възрастта, получават по 3 лева, а след това - по 6 лева.
- Как се справят децата с тези нищожни пари?
- Настъпва голяма радост и домът се изпразва, когато се раздадат пари, защото нямат търпение да ги похарчат. Ако за по-малките три лева наведнъж "на ръка" са радост, защото отиват в магазина, където на два-три пъти ги похарчват, то за по-големите, нещата са много по-сериозни. Ако това е някой лентяй, който разчита само на тези пари, той не може да покани едно момиче на среща и да го почерпи кафе. Това са големи момчета на по 19-20 години. Не зная държавата на какъв принцип е определила тази сума. Сигурно по някакви стандарти от 1965 г. Просто това е ужасна работа.
- Как се справят тогава?
- Нямат пари. По-големите си намират работа. Чрез приятели се хващат да боядисват или правят нещо друго. Единият от абитуриентите е близък с бившия пастор на Методистката църква в Добрич и семейството много се грижи за него, намират му работа.
- А малките как се справят? Не е ли точно това причина за просията на деца от дома?
- Сега има само две деца от дома, които "се изпускат" в тази посока. Единият е преминал по всички наказателни мерки на Детска педагогическа стая и, най-вероятно, ще бъде преместен. Имаше преди време много сериозни случаи в това отношение. Имаше един Стоян, който говореше за дневни обороти, пътуване с таксита. Просеше на български, английски, на какъвто език се наложи. Сега такива хора в дома няма.
- Тези деца ходят на училище. Как те се чувстват сред съучениците си? Те всъщност нямат пари за закуска в училище...
- Децата до 4 клас получават закуски наравно с останалите ученици. Тези, които учат в СОУ "Дора Габе", се връщат в дома не само в голямото междучасие, но и в другите междучасия, за филийка с маргарин или нещо друго. Разбира се, че зле се чувстват, когато не могат да извадят 20 стотинки да си купят вафла.
- Неприятното е, че една такава ситуация, в която те са поставени от държавата, стимулира децата към нарушаване на обществения ред...
- Стимулира ги, да.
- Децата си помагат финансово като работят. С какво основно се занимават?
- По-големите работят, особено лятно време. Стараем се да стимулираме това. Още повече, че имат добри примери в тази посока. Децата, които работиха в Албена, Балчик, са много доволни. Имаме и бивш възпитаник, който сега работи като готвач в Испания. Бил е в България по Коледа и е посетил дома. Друг бивш възпитаник, който много често ни посещава, е кадрови военен във Варна. Други работят в строителството, туризма.
- Един от сериозните проблеми за децата, които са израснали в домове, е къде живеят те след като завършат и напуснат дома. Как е решен проблемът в Добрич?
- Добрич е от малкото общини, където се осигурява жилище на децата, които напускат дома. С предимство се ползват абитуриентите. До момента, откакто съм там, винаги им се е осигурявало жилище.
- Преди време имаше сериозни проблеми с децата от дома, които живееха в общинските общежития...
- Впоследствие се оказало, че децата от дома създават най-малко проблеми. Те били предизвикани от други живеещи там. И сега имаме там деца, напуснали дома, които продължават да живеят в бившето студентско общежитие. Много си помагат един на друг. Случва се понякога, когато трима-четирима останат без работа, един да ги издържа. Не се оставят. Има бивши възпитаници, които са с по-високи заплати и са готови да помагат на другите. Те са като братя и сестри, те са тяхното семейство. 
-  Често ли се връщат в дома?
- Да, идват постоянно да ни видят. Те нямат къде да отидат. Това е тяхната среда. Не сме затворили дома за тях.  
- Колко абитуриенти ще имате тази година?
- Ще имаме трима абитуриенти. Всяка година момчетата се обличат от фирма "Златеви" по последните модни тенденции. Спазваме цял ритуал. Водим ги първо при продавач-консултант, който им обяснява за костюмите. След това ги оставя сами да си изберат цветове, учи ги дори как да си държат ръцете в джобовете. Накрая - освен костюма, получават и всичко необходимо до вратовръзка, колан, празен портфейл. Всичко е ново и по модните тенденции. От години фирма "Златеви" облича абитуриентите ни. Тоалетите на момичетата ги шие една от най-добрите шивачки в града, преподавател в техникума по лека промишленост.
- Има ли проблеми с дисциплината, за каквито сме чували в други домове?
- Такива неща много отдавна няма. За насилие не може да се говори. Напротив, по-големите се грижат за по-малките. Посдърпват се, но основно деца, които са на една и съща възраст, но не сериозно.

Разговаря Станислава КРЪСТЕВА