Когато се управляват пари, значение имат числата, фактите и анализите. Емоциите са излишни, дори вредни.

За седмица много се изговори за завишението на два местни данъка - данък върху възмездното придобиване на имущество и данък върху превозните средства. Говоренето беше емоционално, а мисленето – нерационално.

Повишаването на равнището на данъчната тежест общо с размера на инфлацията, т.е. с 12.5 на сто, при равни други условия  гарантира финансово възможността да се запази нивото и качеството на досегашните видове услуги. Това е т.нар. „предпазлив” подход – завишаване размера на данъчната тежест с цел компенсиране на инфлацията. Всеки от нас, когато изчислява доходите на семейството си, ги съпоставя с инфлацията. Когато обаче трябва да се мисли на ниво местна общност, а не семейство, забравяме, че трябва да отчитаме влиянието й. Нещо повече – прогнозният индекс на инфлацията за 2008 г., при който е разчетен бюджетът на държавата, е 6.9 на сто. Това означава увеличение от 20 на сто само от инфлационния индекс.

Чуха се мнения да не се вдига данъка върху превозните средства, защото на собствениците разходите са се увеличили от увеличените винетни такси и застраховки „Гражданска отговорност”. Тези аргументи са най-малкото несериозни.  Високите винетни такси влизат в републиканския бюджет, високите застраховки - в застрахователните дружества, а само данъкът от цялата тази тежест влиза в местната хазна.  Все едно да искаме хлябът да е с цена от 0.50 лв. за кг, защото много скочи цената на тока. Ясно е, че средствата от продажбата на хляб влизат при един, а на тока – при друг. Според поддръжниците на тази идея за това, че държавата повишава някои видове разходи, общината трябва да прояви разбиране и да се получи ефектът на бумеранга -недоволни граждани от качеството на публичните услуги.

Мисля и вярвам, че повечето читатели ще се съгласят, че далеч по-справедливо е да не се увеличава данък, който би засегнал по-голямата част от населението и най-вече пенсионерите. По-разумно е по-висок данък да плащат ограничен кръг хора, които имат възможност за избор – могат да избират на каква стойност да придобият имущество и какъв автомобил да закупят. Когато се вдигне най-масовият данък – данък сгради, хората са поставени в положение на „свършен факт”. Още повече, че през 2006 г. се актуализира данъчната база и считам, че е неуместно след една година наново да се вдига този данък.

Всеки от нас съвсем отговорно прави своя семеен бюджет. Когато в този бюджет се появи дефицит, т.е. разходите на семейството са повече от доходите, има два пътя: първо, да се намалят разходите  и второ, да потърсиш възможности за допълнителни доходи. Една от основните характеристики на бюджета, независимо дали е републикански, местен или семеен, е неговата балансираност , т.е. не можеш да харчиш повече, отколкото имаш. Моля за извинение за този съвсем опростен начин на представяне на тази иначе сложна материя, каквато е съставянето на бюджета, но го правя с цел да бъда разбрана от по-голям кръг читатели.

Не увеличението на данъците е определящото в правенето на политика, а различната насока на използване на средствата – за инфраструктура, за социални дейности, за нови публични услуги и т.н. Планирането на разходите е конкретният израз на местната финансова политика и приоритети.  Така че не сега – при формиране на данъчните ставки трябва да се шуми, а когато местната власт дава отчет как са похарчени парите на данъкоплатците, дали са управлявани добре техните пари, дали са насочени в публичен интерес. Така разпространявана, информацията за 100% увеличение на данъка за леките автомобили звучи наистина шокиращо. Ако информацията не се поднасяше по този тенденциозен начин, а в абсолютни стойности – звученето би било по-нестряскащо. Ето числата: по отчета за 2007 г. в местния бюджет са постъпили 3 380 000 лв. от имуществени данъци. С така променените данъчни ставки, прогнозата е приходите да се увеличат с по-малко от 1 060 000 лв. Игнорирайки влиянието на инфлацията, се получава завишение на бюджета от около 10 на сто, което следва да компенсира финансирането на извънучилищните дейности с местни приходи, допълнителните щатни бройки по обслужването на така трудоемкия патентен данък и т.н.

Във форума в интернет прочетох мнение на наш съгражданин, за който данъкът за автомобила му от 17.50 лв. става 35 лв. Той самият твърди, че разликата не е голяма, но би предпочел да даде 20 лв. за по-приятни неща, а не на общината за услуги, които самият той ползва. Веднага след това задава въпрос защо ул.”Д. Ковачев” не е включена в програмата за ремонти. Така нищо хубаво няма да се случва.

Съгласна съм с критиките за липса на изпреварваща информация за подготвеното решение. Наистина беше необходимо да се представят аргументите пред обществеността, да се посочи какво точно ще се направи с тези пари и какво няма, ако не бъдат събрани. Но тази грешка е поправима. Сега основната задача е да се доказва, че средствата се разходват прозрачно и в името на конкретни резултати.

Всеки данъкоплатец е ползвател на определени услуги. Абсолютно съгласна съм, че хората трябва да виждат пряката връзка данък-услуга. Това е основната задача на местната власт – да дава отчет какво е свършено с допълнителните средства от увеличените данъци. Друга важна и имаща отношение към бюджета задача е търсенето на вътрешни резерви за повече средства – неплащане за несвършени работи, събиране на вземанията, оптимизиране на разходите по администриране, издирване на недекларирани имоти и др.

От различни места ми  поставят  въпроси „защо?” : защо точно тези данъци, защо точно с такъв ръст. Защото:

ü     Точно тези данъци засягат по-малко семейства, голяма част от тях пенсионери, самотни майки, безработни;

ü                      Защото инфраструктурата се руши не от сградите, а от превозните средства;

ü                      Защото този ръст на тези два данъка е поносим от хората, които могат да си позволят да купуват жилище и да притежават по няколко автомобила.

Приходите от местни данъци имат общ характер. С тях се дофинансира  разликата между стойността на услугите и размера на  таксата за услугите, които се ползват от отделни граждани. Например, ниските такси за детски градини, за школи и др. се дофинансират от всички данъкоплатци, а услугата я ползват определен кръг граждани.

С други думи - „безплатен обяд” няма. Все някой го плаща.

                                                           Ваня ДОНЕВА,

председател на ПК „Бюджет, финанси и данъчна политика” при Общински съвет -  Добрич