- Г-н Мандев, днес /бел. а. вчера/ е Международният ден на театъра. С какви чувства актьорите на ДТ "Йордан Йовков" отбелязаха деня - удовлетворени или затиснати от проблеми?
- Първо, международният ден съвпадна с още един хубав празник на театъра - отбелязването на 70-годишнината на Ема Георгиева и 51 години на сцената на театъра, пресъздала много роли, емблематична фигура за ДТ "Йордан Йовков". Денят съвпадна и с 50-ото представление на "Църква за вълци" - пиеса от Петър Анастанов, постановка на режисьора Пламен Панев. Аз считам, че с тази постановка добричкият театър преживя времето на прехода - дълъг, мъчителен и пред него се откриват възможности да влезе в съвременните реалности, в националния културен афиш, да си заеме мястото, там където винаги е бил. Това е и година, в която се чества 80-ата годишнина от създаването на професионален театър "Йордан Йовков". Открита бе и паметна плоча на неговия създател. Така че е повод за много празници. В "Църква за вълци" играе целият актьорски състав и смятам, че с този спектакъл театърът се заяви първо пред многобройната добричка публика. Заяви своето присъствие, че той е тук, има го, жив е и че има своето бъдеще, своето значимо място в културата на Добрич като най-големия професионален културен институт.
- След тежките години на прехода, когато хората мислеха основно за оцеляването си и културата остана на заден план, пълнят ли се отново залите, завърна ли се любовта към театралното изкуство?
- Добричката публика никога не е напускала театъра. И това е гаранцията за бъдещето му, според мен. Защото театърът има бъдеще тогава, когато има публика. Той е живо изкуство, моментно, в този миг. Това не е кинолента. Живото изкуство винаги ще има своето място в съвременния живот, противно на някои теории, които отмряха във времето - че киното, телевизията ще затрият театъра като изкуство. Сбъднаха се думите на моя професор - големият режисьор и педагог Кръстю Мирски. Той казваше: "Докато има живи хора, ще има театър". Постановката "Църква за вълци" е емблематична и защото е много трудно в провинцията да се случва 50-о представление на един спектакъл. Това стана една изключителна рядкост. "Църква за вълци" успява да привлече  много публика не само с темата, която е толкова близка до зрителя. Аз мисля, че е едно сериозно постижение на целия творчески колектив, на режисьора Пламен Панев и на театъра като цяло. "Църква за вълци" Пламен Панев е правил не само в ДТ "Йордан Йовков", но спектакълът на добричкия театър беше селекциониран и игран във Вечери на българската драматургия в София, където се представят най-добрите постановки. Беше поканен от българската критика и се представи изключително успешно в театър "София". Това е също показателно. Смятам, че връщането на самочувствието на актьорите е също много важно нещо, защото започват да се чувстват полезни, обичани, гледани и това им дава творческо самочувствие и надежди за бъдещето. Аз лично, като председател на Комисията по култура, смятам, че ние сме длъжници на добричкия театър. И мисля, че в близко бъдеще ще се издължим.
- Какво ново работите в театъра?
- В тази юбилейна година театърът започва работа по нова постановка по Йовков. Ще издам една малка тайна - тя се казва "Добричките милионери" по "Милионерът", с най-дългогодишния ни режисьор Любо Малинов. В постановката ще участва пак целият състав. Така ще бъде отбелязана 80-годишнината през първата десетдневка на юни.
- Предвиждате ли други прояви по повод годишнината?
- Това е събитие от национален мащаб, според мен, 80 години за един театър е сериозна възраст, даже в театралното изкуство за България. По този повод ние - като Общински съвет, Комисия по култура, правим всичко възможно наистина да стане празник. Поканили сме Театъра на народната армия - да присъства с култовото си представление "Чайка" на Чехов, имаме вече тяхното уверение. Смятаме да поканим и други водещи театри, които да изкажат своето уважение към ДТ "Йордан Йовков". Много техни актьори са минали от тук. Смятам, че отбелязването на годишнината ще се превърне в събитие за нашия град.
- Какво е пожеланието към колегите ви?
- На всички колеги желая преди всичко здраве и още малко търпение и вяра.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА