Пламен Павлов: Спасяването на делото на Кирил и Методий е световна историческа заслуга на цар Борис I

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-26 @ 12:30 EEST

Пламен Павлов: Спасяването на делото на Кирил и Методий е световна историческа заслуга на цар Борис I

2008-05-02 @ 09:34 EEST

На 2 май се навършват 1101 години от смъртта на покръстителя
княз Борис I. По този повод Агенция “Фокус” разговаря с преподавателя по история на Византия и средновековните балкански държави във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ доц. Пламен Павлов.

Фокус: Има ли малко известни факти от живота на цар Борис I, които не са намерили факти в учебниците по история, но според Вас трябва да бъдат отбелязани?
Пламен Павлов: Предвид 1100-годишнината от смъртта на Борис Михаил, която се отбеляза миналата година 2007-а, за първи път от много години се заговори за един средновековен български владетел по подобаващия начин и със сравнително по-големи подробности, а не просто - да се отбелязва едно христоматийно събитие. Да се каже нещо ново за княз Борис Михаил не е толкова лесно, тъй като известията за неговото време и царуване са много добре познати и не са в неограничено количество.
Обаче въпреки всичко, всеки един поглед и всяко едно обръщане към времето на Борис Михаил и към българското покръстване, крие интелектуални предизвикателства и винаги може да се открие някоя непозната страница от тогавашното българско време. Аз бих искал да кажа някои основни положения, свързани със самата роля на Борис Михаил като владетел. Едно от тях е, че той дълги години явно се е готвел за властта, като син на хан Пресиян І, така наречения последен езически български владетел. Пресиян или още наричан Персиян е бил владетел, който ние слабо познаваме. (Аз го наричам Пресиян I, тъй като имаме още един владетел с името Пресиян, това е синът на Иван Владислав - Пресиян II, който само няколко месеца управлява България в 1018 г., в планините на днешна Албания, където води съпротива срещу император Василий II).
Нека се върнем към Пресиян I обаче. При този владетел, който управлява доста време - от 836 до 852 година, стават някои много сериозни изменения в самата ситуация на Балканите. Именно тогава българската държава приобщава напълно територията на днешна Македония и голяма част от днешна Албания, достигайки до Адриатическо и Егейско море. Знаем надписа на Пресиян от Филипи, в който се казва: „Българите сториха много добрини на християните, а християните забравиха. Но бог вижда!”. В това ние виждаме една тенденция към монотеизъм още в класическата българска религия, която и досега си остава загадка.
Самият Борис Михаил като престолонаследник вероятно е управлявал част от земите на днешна Македония. Тъй като Българският апокрифен летопис, свързва неговото възцаряване с Брегалница, с района на днешния Щип и на Овчеполието. В тези средновековни държави е обичайна практика престолонаследникът да получава определена област за управление, в която фактически той се готви за бъдещото си царуване. Така че ранните години на Борис Михаил колкото и да са неизвестни, показват една добра подготовка и това всъщност отговаря на въпроса - защо толкова решително и енергично започва да действа Борис, още с идването си на престола.
Следователно това, което трябва да влезе може би по-някакъв начин в учебниците и в обичайните представи на българите е, че Борис като престолонаследник, е управлявал част от земите на днешна Македония.
Това донякъде предопределя и подчертания интерес към тези български земи, който личи в цялото му управление.
Около самата цивилизационна преориентация, свързвана с името на Борис Михаил също съществуват някои погрешни или по-скоро неясни виждания. Едно от тях е свързано с бунта на боилите и с екзекуцията на тези прословути 52 болярски рода, които били против християнството и с които Борис се разправил безпощадно в 865 година. Фактически става дума за един метеж, който вероятно не е бил с особено големи мащаби, но който, в духа на средновековната агиографска книжнина, до голяма степен е хиперболизиран. Оттук се е създала една неточна представа, че Борис едва ли не е изтребил българското болярство, това е довело до тотална славянизация на държавата и т.н. Това е застъпено най-широко в трудовете на Васил Златарски и на други български историци от първата половина на 20-ти век. Ако направим един преглед на изворите, на историческите прегледи и свидетелства, ние виждаме, че всъщност Борис е подкрепян от тази прабългарска аристокрация. Тогавашният български държавен и политически елит на практика е на страната на Борис. Виждаме го в лицето на кавхан Петър, багатур Сондоке и на много други личности, които знаем от това време. Техните имена днес са изключително условно познати, но фактически това е средновековният български елит, който решително е подкрепил действията на Борис. Така че недоволството от акта на покръстването е засягало очевидно някаква периферна зона от този елит. На практика драма около покръстването в българската аристокрация е нямало. Тогавашната аристокрация, тогавашният български политически елит е бил наясно с важността на тази сериозна промяна и е избрал перспективното направление в развитието на държавата. Затова днес само можем да завиждаме, че сме имали подобен елит, който е оценявал правилните постъпки и направления и ги е защитавал по такъв категоричен начин.
Около българското покръстване фактически трябва да запомним това, че е имало едно единство между владетеля, елита на тогавашната държава и очевидно - на по-голямата част от българското общество, което в 864 година вече е било достатъчно узряло за новата вяра.
Не бива да забравяме, че между предците на Борис Михаил има християни. Аз няма да се уморя да повтарям истината, че хан Кубрат, създателят на старата велика България е бил християнин, и също, че великият цар Тервел, получил титлата „кесар” от Византия, победител на арабите в 718 година, също е бил християнин. Така че тази преекспонирана в миналото линия - да се твърди, че българските владетели преследват християнството - трябва да бъде изоставена. В Първото българско царство владетелите са били толерантни към другостта, към религиите, включително и към християнството. Това личи дори във времето на Крум и Омуртаг, когато в самото семейство на владетеля има християни. Така че в този сериозен ход на Борис Михаил не трябва да се вижда някакво скъсване на традицията, а напротив. Напротив Борис, подобно на Константин Велики прави един анализ на ситуацията и избира възможно най-добрия път за развитието на своя народ и на своята държава. Това трябва категорично да го разберем и да престанем да си въобразяваме някакви наивни въпроси около избора на християнството.
За Борис като военачалник също така често ширеща се заблуда е, че той бил слаб военачалник, но за сметка на това - блестящ дипломат. Това, което знаем за войните, водени от Борис показва, разбира се, и някои неуспехи. В това отношение обаче никой български владетел не е застрахован от неуспехи. Симеон Велики също е губил битки с маджарите, бил е в тежки ситуации и т.н. Това, което се вижда от борбите на Борис, всъщност сочи един умел стратег, който дори и в трудна ситуация, намира изход.
Една от най-погрешно разбираните войни е тази със Сърбия в 880-а година. Като казваме Сърбия, ние нямаме предвид днешното пространство на днешната Република Сърбия, а един сравнително малък район в планините на днешна Сърбия и Черна гора, където фактически се намира средновековната сръбска държава в ІХ век. Византийските автори твърдят, че Борис водил безуспешна война със Сърбия, в която армията му била победена, бил пленен престолонаследникът, водени били преговори, но не бил постигнат мир и др. Във всяка война има загуби и победи. Но от това, което виждаме от войната, в крайна сметка се разбира, че Сърбия попада под българска зависимост. Тоест, когато престолонаследникът Владимир действа с част от армията, той попада в някаква засада и е победен. Когато идват обаче основните сили на българската армия сърбите на практика капитулират. Не случайно те са в силна зависимост от България в следващите десетилетия и при управлението на Борис и при това на Симеон Велики.
Това не е въпрос само на патриотична героизация или нещо друго. То говори за дълбокото културно българско влияние. Днес вече и сръбските учени започнаха да признават, че в средновековната сръбска държава има много силно българско културно и политическо влияние. Не случайно сръбските владетели също пишат на старобългарски, ползват кирилицата и се стремят всячески да следват водещата тогава съседка, каквато е България. Тогава нещата са коренно различни. България е една от трите велики сили в Европа, докато Сърбия е една малка балканска племенна държава, разпокъсана на отделни владения и т.н. Затова трябва да се знае, че още при Борис започва силното българско културна влияние върху западните славяни, сърбите и в някаква степен върху хърватите. Това също не бива да се забравя.
Фокус: Каква е ролята на Св. Княз Борис - покръстителят - в ІХ век?
Пламен Павлов: За да се каже с две думи каква е ролята и значението на неговото място в историята през ІХ век, трябва да се използват доста гръмки епитети и изрази, на които аз не съм привърженик. Но истината е, че Борис наистина е най-великият български владетел. Той така е бил възприеман и от нашите средновековни предци. Всички български поменици, всички български паметници от християнската епоха, когато имат историческо съдържание започват с Борис Михаил, тъй като той е и първият български християнски владетел. Това е един умел политик, който превръща България в третата голяма културна сила в Европа. Фактически световно историческата заслуга на Борис, когато говорим не само на заслугите му към България и към нас българите, но и към света и към Европа, това е спасяването на делото на светите братя Кирил и Методий. Без решителната политика на Борис, ние днес само щяхме да знаем, че е имало такава мисия, че е имало такава азбука, че е имало опит да се направи един културен преврат в тогавашна Европа.
Затова трябва да се подчертае, че Борис Михаил спасява делото на Кирил и Методий. Именно той създава необходимата творческа културна и политическа среда за разцвета на делото на братята в България и оттам за преминаването му
в целия християнски свят. Затова и Борис Михаил е бил канонизиран от църквата още скоро след смъртта си на 2-ри май 907-ма година. От едно писмо на патриарх Николай Мистик до Симеон Велики ние знаем, че Борис вече в началото на Х век, скоро след смъртта си, е бил канонизиран и че самата византийска църква е признавала тази канонизация.
Но най-яркото потвърждение на популярността на култа към Борис Михаил (днес го познаваме много слабо, но в Средновековието действително е бил много силен) е случаят с руските национални светци Борис и Глеб. Освен, че по-големият от тях носи името Борис, което е категорично свидетелство за култа към Борис Михаил в Русия, техният ден на честване също е 2-ри май. Независимо, че нито Борис, нито Глеб, имат нещо общо с датата 2-ри май в личния си живот. Разбира се, ние знаем, че майката на Борис и Глеб е била неизвестна българка, съпруга на руския велик княз Владимир, което също говори за силното българско политическо и културно влияние върху Киевска Русия, земите на днешна Украйна, Беларус и Русия. Така че още в Х век Борис е бил вече една фигура, която е широко призната и славена в целия православен свят, включително и в новите християнски земи, каквито са тези в северните райони на Европа, на територията на Киевска държава, приела, разбира се, много по-късно християнството.
Оценката към Борис Михаил е дадена от самите съвременници и от самата историческа традиция. И може би в заключение - как обикновените българи са схващали Борис Михаил. В Българския апокрифен летопис, един паметник от края на ХІ и началото на ХІІ век, написан някъде пак в днешна Македония, Борис е представен като една изключителна историческа личност и е наричан “каган” . Такава е била древната титла на владетелите на езическата епоха, която фактически показва и този преход между две епохи, който е осъществен от него. Така че в образа на Борис е имало и някаква митология. Той освен, че е бил официално лице от историята и от държавната традиция за него е имало и някакви легенди. За съжаление обаче те не са достигнали до нас. Така или иначе великият владетел княз Борис Михаил е бил смятан за покровител на България и на християнството въобще.
Фокус: Какво показват последните археологически и исторически проучвания? До къде се е простирало влиянието на тогавашната средновековна България в Европа ?
Пламен Павлов: Археологическите проучвания, които могат да ни покажат това влияние, са на териториите на няколко държави. Не навсякъде това, което се намира, се интерпретира така, както трябва. Българското влияние в тогавашна средновековна Европа е изключително, но ние не бива да налагаме днешните миниатюрни граници върху тогавашна България. Тогавашна България е една огромна държава, чиито граници са се простирали до днешна Австрия. Средновековна България е имала реална власт над земите в днешна Унгария, до река Тиса, която контролира почти целия Балкански полуостров и т.н. Днес на нас ни е много чудно да влезем в тази матрица и да проумеем - какво е средновековна България. Ние сме възпитани, в лошия смисъл на думата, с една представа за малката България, за слабата България, която зависи от благоволението на силните на деня. По онова време обаче България е един от трите фактора на Европа и това е и целта на самия Борис Михаил. Той не случайно се бори за самостоятелна църква, за самостоятелен език, за собствен път не само в политиката, но и в културата, тъй като се чувства и е реално равнопоставен с византийския император и с германския император, по онова време. Тоест тази представа, че в света има три християнски царства - Византийското, Немското и Българското, е била всъщност рамката на мисълта на средновековния българин, независимо дали той е интелектуалец, или е човек от обикновения народ. Във Византийското царство е бог отец, в Немското е бог син, а в Българското е Светият дух.
Така че това влияние на България наистина трябва да се търси в мащабите на европейския континент и археологически открития, които се правят на територията на съседни държави. А те показват категорично голямата българска територия и силното българско влияние. Това, което казах за Борис и Глеб, по отношение на Украйна и Русия и други съвременни държави би могло да се каже и за Великоморавия, за държавата, която някога е съществувала на територията на Чехия, Словакия и Унгария. Това, което знаем е, че Борис се е опитвал да постави тази държава под своето влияние. И че не случайно той води такива войни в централна Европа, които днес изглеждат за нас странни.
България тогава е централно европейска държава, не само балканска. Нещо, което ние днес трудно си представяме. В Унгария пък до ХVІІІ век е съществувал израза „от българско време” или “време оно”, както се казва сега. Това говори, че дълго време се е помнело, че някога България е имала реална власт и е осъществявала своето влияние в земи, които днес са на стотици километри от българските граници. Всичко това го казвам не в дух на някакъв модерен шовинизъм или на някаква такава патриотична екзалтация, а това са самите факти. Показват го и историческите изводи и археологическите обекти и самото осмисляне на ІХ и Х век.
Силвия МЛАДЕНОВА

Сходни връзки
Още от Интервюта

Пламен Павлов: Спасяването на делото на Кирил и Методий е световна историческа заслуга на цар Борис I | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats