Спасовден е винаги подвижен и се отбелязва на 40-ия ден след Великден. Смята се, че на този ден Христос, заедно с Богородица и апостолите, се изкачва на Елеонския хълм край Йерусалим и се възнася на небето. Това е последният Велики четвъртък. Народът още вярва, че на този ден душите на мъртвите, които са освободени на първия Велик четвъртък, се прибират отново в гробовете. По тази причина се спазва Спасовската задушница, като още в сряда вечерта или на самия празник жените ходят на гробища и раздават за близките си мъртви. Спазват се забраните за работа - не се пере, не се шие, тъче, оре. Характерни за този празник са и обичаите за дъжд. Момите, облечени като булки, се хващат на хоро. Вярва се, че те ще се омъжат до следващият Спасовден. Широко разпространен е на този ден и обичаят ходене на росен. В народната традиция е съхранено поверието, че билето росен цъфти срещу Спасовден и тогава идват да го берат русалиите и да се кичат с цветовете му. Вечерта преди празника болните отиват на местата, където се знае, че цъфти росен. Те лягат на земята и до тях се оставят нова кърпа, специално приготвен хляб и паница с вода. По това какво има върху кърпата или в паницата на следващата сутрин, гадаят за съдбата на болния. Ако има зелено листо, това означава оздравяване, ако има пръст или суха шумка - предвещава смърт. Донесените неща се оставят на поляната. Често болният изпива водата от паницата или се търкаля в росната трева с надеждата да оздравее.