- Г-жо Костова, бихте ли представили ръководената от Вас асоциация - кога е създадена и какви са основните й цели?
- Националната асоциация съществува от 2007 година, а като организация на деца с диабет - от 2004 година. Първоначално тръгна на регионално ниво в Пловдив, след което, поради големия брой деца от цялата страна с този проблем, стана национална. Казвам проблем неслучайно, защото ние, в нашите семейства избягваме да го наричаме болест. Това е един проблем, с който всички ние трябва да се справим и по никакъв начин не искаме да внушаваме на децата си, че са болни. Защото те са като всички останали деца. Организацията е създадена, първо, за да знаят децата и родителите, че не са сами, че има други като тях. Защото, когато се появи заболяването в семейството, когато не си наясно с този проблем, не знаеш какво всъщност е диабетът при деца, всички изпадат в стрес, в един ужас, от случилото се. И в крайна сметка, точно за това сме ние - за да се знае, че децата не са сами, че има и други като тях. И да са уверени, че въпреки всичко, могат и ще успеят в живота, стига да искат.
- С какви проблеми се сблъскват родителите на деца с диабет? Полага ли достатъчно грижи държавата?
- Държавата полага грижи дотолкова, доколкото е подсигурила сума, която по някакъв начин подкрепя семейството, в което има дете с диабет. Това в никакъв случай не е всичко. Проблемите са доста при децата с диабет. Вие видяхте какво се случи в София с групата, в която има диабетно болни деца - изместени от детската градина, вкарани в едно помещение извън нея. Аз не съм съгласна да има детски градини със специализирана група за диабетно болни деца, не смятам, че нашите деца трябва да се отделят от другите. Това, което ние искаме - и аз апелирам към всички медицински сестри, преподаватели, директори в цялата страна в учебните заведения, е тези деца да бъдат приемани. Слава Богу, при вас в Добрич го няма този проблем. Имаше го във Варна, в Пловдив, в Плевен. Точно по тази причина считам, че трябва да се работи много повече, за да бъдат децата с диабет приети във всички учебни заведения, а не в специализирани заради заболяването. В крайна сметка, ние искаме децата ни да бъдат интегрирани, да бъдат приети като нормални хора. Според мен, трябва да се поработи от държавата по отношение на обучението на медицинските сестри по училища и детски градини, да бъдат наясно що е диабет при децата.
- Защо по принцип се отказва да бъдат приемани децата с диабет в детски градини?
- Те са с един по специален режим. Има поставяне на инсулин с инжекции в определено време. Има определено меню, което трябва да приемат, не толкова като вид храна, а като грамаж. От самото началото на нашата организация аз повтарям, че в нито едно учебно заведение децата не се хранят здравословно. Няма нищо различно при диабетно болните, ако всички други се хранят като тях, здравословните проблеми ще бъдат много по-малко. И ако в училищните столове и в кухните на детските градини се съобразяват с менюто, което ползват нашите деца, то всички ще бъдат тогава абсолютно еднакви. Различното е, че в менюто не трябва да има кристална захар, не бива да бъде прекалено мазно, прекалено солено. А това важи за храната на всички деца.
- Колко са болните от диабет деца в България, води ли се въобще такава статистика?
- За съжаление, не. Нито за малките, нито за големите. Казвам малки и големи, защото при децата е един тип диабет, а при възрастните - друг. Те са различни и като лечение. Децата до 18 години се водят при детските ендокринолози, след това отиват към възрастните. Цифрата, която ние имаме като ориентировъчна, е около 3 000. За съжаление, през последните години броят болни вече минава тази цифра.
- А спада ли възрастовата граница на децата с диабет?
- Пак казвам за съжаление - да. Най-малкото дете, което в момента е в асоциацията, е на 8 месеца. И нали се сещате какво означава това за детето и за семейството? Аз винаги го казвам - това е живот с убождане. Докато при възрастните може да се спазва диета, при децата е изцяло с инсулин, изцяло с убождане. И представете си как протича денят на едно дете с диабет. Аз ще дам пример с моята дъщеря. Тя е с петкратен режим на инсулин, Това означава, че тя пет пъти на ден си поставя инсулин и има още толкова убождания за измерване на кръвна захар. Това е животът на децата с диабет...

Разговаря Мариела БОНЧЕВА