На 10 юли сутринта организаторите на фестивала ни отвеждат в Дома на културата на Брашов.  Той е на пъпа на центъра на областния град. В красива старинна сграда. Но модерен, колкото си искаш. Всява респект още от прага на входната врата. Чисто е като сълза. Охраната учтива. Приятно хладно е. Пресконференцията с делегациите на участниците е в репетиционната зала на балета. Нашата делегация се води от Юлияна Герасимова.

  Корнелия Вълкова е преводачът ни от френски.  Очарователната Ралица Русева и Георги Иванов са в национални носии и събират погледите на другите гости. Разбираме, че като училищен ансамбъл са поканени само нашите деца от СОУ "Климент Охридски".  Другите делегаци се представляват от подбрани красавици и левенти - професионалисти в клубове, ансамбли, различни други формации.  Сабина Дукова и Севдалина Сарандева са тежката артилерия на гостуващите журналисти. Домакините струпват камери, почерпка и след малко закъснение започва представянето на фестивала, на делегациите, казват ни накратко за Дома на културата, за историята на Брашов.

Питам се, ние защо нямаме дом на културата в Добрич? Нима в драматичния ни театър "Йордан Йовков" не е естественото място на един дом на дейците на културата? И докога ще агонизира добричката култура в безпаричието на разпадащата ни се държава? В театъра, който е най-представителната сграда на Добричка област, е мястото на добричката култура. За читалището не ми се говори, защото, както казва народът, сцена там ще има, когато цъфнат налъмите.

Международният фолклорен фестивал в Брашов е по проект на Европейския съюз, казва директорът на културния център Йон попеску. Домакините се гордеят с него и твърдят, че ще превърнат града във фолклорен център на Балканите. Имат амбицията още догодина да включат в него и спортни танци. Имам чувството, че каквото кажат, ще го направят.  Прави впечатление, че не са запълнили дупки във фестивала с ансамбли и какви ли не групи от Румъния. Практически само един румънски състав гостуваше, този от Меджедия.  Пристига и шефът на културата в Брашов Адориан Варошеску. Той ни преветства и уточнява, че предстоят срещи с кмета на Брашов и с областния управител. Правим си обща снимка. Невероятно богатство са националните костюми на нашите деца, домакините от Брашов и Меджедия, на момчетата и момичетата от Полша, Сърбия, Гърция, Турция, Молдова, Украйна, Унгария. И уж съвсем различни, а във всички тях и нещо общо. Най-много си приличат усмивките на тези млади хора, които са поели да пренесат от миналото в бъдещето гения на народите си.

Дават ни свободно време за около час. Пред Дома на културата има разкошно кафе на средата на улицата. Цвета, цветя и хора, които спокойно разговарят и любопитстват кои са тези, облечени в национални носии. След тридесетина метра се открива центърът на Брашов. Всички сгради около триъгълника, в който се издига часовникова кула от  1420 година,  са старинни, свежи, всяка със свой живот и история, красиви, удавени в цветя... По-късно ще видим, че в Брашов има много фонтани, като в Рим, като във всеки град, имаш претенциите да бъде дом на живеещите в него граждани, независимо колко голям и богат е той.  Но фонтанът в центъра е направен така, че около него да се събират много хора, да поседнат на каменните стъпала около играещата вида и полъхващата прохлада, да си кажат каквото имат на душа и сърце, да се нацелуват...  Стотици гълъби пъркат по площада, а гости и местни хора ги хранят с продаващо се наблизо зърно. И е по-чисто от българските площади, около които гълъбите са избити и се шири мъртвилото на мързеливия бюрократ.  Прохождащи деца и гълъби. Много деца и много гълъби. В това има живот и бъдеще.

Някои от нашите деца не са излизали по Европата. Гледаме ги колко са впечатлени и респектирани от реда, чистота, цветята и спокойствието.

Организаторите подготвят сцената. Довечера е тържественото откриване на фестивала. Окачват знамена. Любопитни хора питат какво ще има. Малко по-късно опъват ограмни транспаранти за проявата. Вляво зад сцената величествено в небето се издига Черната църква (Biserica neagra) – построена през 1383 г., реконструирана през 1477 г. Зад нея на страж са карпатски върхове. Впрочем, казват, че Брашов се създаден някъде през 203 година, а през 1234 г. вече се появява в летописите с името Корона. Според запазени документи от 1271 г. името му е Брасу. За Черната църква казват, че единствената по рода си в Източна Европа. Пак за Брашов научаваме, че тук е и първото румънско училище. В града грижливо се пази и поддържа и българската църква "Свети Никола".  Според историците през 1424 г. кожарите в Брашов създават първа съсловна организация, а към 1798 г. вече има 43 съсловни организации, включващи 1227 майстори.

По това време България агонизира под турско робство.

Не ни е работа да мътим главите на децата с история. Нямаме как да им обясним, че политическата система на Турската империя по това време е основна причина в Добрич да са издигани единствено джамии, някакви кирпичени ханове, да се вият сокаци, а да не правят градски площади... В края на краищата да не наследим от империята нито една представителна сграда. Нямаме как да им обясним, че по това време някога владяната от българите земя е просто васал на Турция и там се развиват икономика, култура, общество по един европейски образец. Не можем да им обясним, че същият този народ в църквите си пази старобългарски надписи, защото могъщата някога България е дала на живеещите по тези места писменост - кирилица, християнство и още много, много... Уви. По някакви исторически причини всичко това сега е забравено. Преди 3-4 години мои приятели и колеги от Букурещ ме убеждаваха, че светите братя Кирил и Методий са руснаци и че руснаците са ни дали азбуката и православното християнство.

Такъв е животът.

Остава ни да се величаем с историята си.

Централната улица, тя е пешеходна и е между площада и двете най-представителни институции - кметството и окръжната по румънски, областната по български управа, е заета от оригинални летни кафета, отрупани с цветя, всяко по себе си запомнящото се с маси, столове и орнаменти. Сядаме и пием по едно кафе. В менюто виждаме, че чаша бира е по-евтина от чаша кафе.  На практика обаче никой не те притеснява колко и какво ще пиеш. Не те притесняват и когато седнеш просто за отмора. Други порядки, друго възпитание, друг подход към клиентите.

С часове се влюбваме в Брашов.  След няколко часа и Брашов ще се влюби в българите и ще аплодира нашите малки пратеници, и ще се наловят румънците на правото ни хоро, и заедно с нас ще играят туристи от Япония, Унгария, Италия... Отстрани български туристи само ще гледат какво се е хоро завило, начело с български байрак.

Димитър ДУКОВ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - ІІ ЧАСТ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - ІІІ ЧАСТ

Следва