Домакините от Брашов нямат представа за способностите на децата от СОУ "Климент Охридски"  и ги поставят някъде в средата на програмата при откриването на фестивала. Другите поканени са големи на години и на практика са професионалисти. Ние пък носим чара на детстовото. На нашите творци им липсва рутината и... безразличието.

На Петя Николова, Иван Иванов, русокосия Иван Колев, Миглена Никова, която все гледа да помогне на другите, на всички останали им се танцува, че две не виждат... Като писани яйца се изсипват децата в парка над центъра на Брашов.  Пред крепостта писва гайдата на Руслан Димитров, до него Иван Динков заситнява с кавал, а най-малкият в групата - Емил Сашев, блъска тъпана, та чак очилцата му подскачат.

Тази крепост /8 бастиона и 32 отбранителни кули/ строи през 1448-1453 г. Йоан де Хунедоара. По това време в Брашов е основан и български квартал /"Шкеи", на унгарски Bolgarszeg, „български кът“/. Първите заселници са били строители, после кварталът се разраства от търговци и български бежанци.

Тръгваме към центъра. Отпред Живко Желев вее българското знаме и пристъпва в ритъма на тъпана. До него чаровната Ралица Русева се кипри като от картина на Майстора. Преподавателките Гергана Георгиева, Асенка Кулева и Корнелия Вълкова се стараят да въдворят някакъв ред. Аз притичвам назад-напред да направя снимки и ми е драго да гледам какви деца имаме.  В Добрич ще се притеснявам, но тук се пъча да ме видят румънците, че съм от българската група. Д-р Галина Бодичева и д-р Митко Георгиев хем се радват, хем гледат някой да не стъпи на криво по стръмните и каменисти улици - само след час тръгва фестивалът. Във върхово настроение е и журналистиката - Сабина Дукова и Севдалина Сарандева. Юлия Герасимова ни гледа сеир, защото е свикнала година наред децата от училището по изкуствата да покоряват Европа. Ех, ако имаше и голям бюджет, вече да е завела деца в САЩ, в Русия, в Япония и на други места, от където също са пристигали покани. Но скромни са финансовите възможности на училището, а и на родителите на децата. Дай, Боже, един ден Община Добрич да забогатее и да изпрати деца на свои разноски по света!

Сега в Брашов всеки е на свои разноски. Затова ги няма и някои от децата на Ю. Герасимова, които иначе са част от "Сборенка" и са също толкова талантливи, като съучениците си, които сега въртят главите на румънците и чуждестранните туристи като ветропоказател.

Шумотевицата се допълва от прииждащите след нас поляци. Малко зад тях напъват и украинците...

Откриват тържествено фестивала. Нашият байрак се вее до гръцкото знаме.  Ралица е хванала под ръка Живко. Щракат фотоапарати. Жужат камери. Фестивалът се предава пряко от игла до конец по окръжната телевизия, а чрез нея и в цяла Трансилвания. Около нас звучи и българска реч. Не се издаваме кои сме, слухтим за оценки.  Е, нашите са най-красиви, а след час ще бъдат и най-добрите танцьори на сцената. Нашето си е наше. Дори и част от песните и танците на турците, гърците,  сърбите, унгарците, украинците... Ах, тези Балкани. Някой беше казал: Когато минаваш през Балканите, не играй, не свири и не пей, защото тук всички го могат по-добре от теб! Може би и затова векове наред другите все са гледали да ни скарват на Балканите, да се бием, да се мразим...

Каквото и да е било, младите днес се имат, защото във вените им тече една и съща кръв - балканска. И затова и на сцената, и зад нея се имат един друг, говорят си, помагат си, танцуват и свирят заедно... Голяма сила е днешната младеж на Балканите.

Идва и нашият ред на сцената. Българска шевица оживява под светлини и знамена. Децата вихрят танци под прожекторите. Аплодисменти спират и пускат буйния поток от музика, който залива часовниковата кула, после се връща и прехвърля Черната църква, пък потича към фонтана, а след него върти и върти по околните сгради, кафенета и ресторанти... Вечерта е паднала, без да усетим. Меки светлини галят стотици хора по площада - едни прави пред сцената, други насядали на чаша бира и кафе... И всички утихнали, а нозете им тропат в ритъма на правото хоро. Защото на площада български гайда, кавал и тъпан редят нашенското, а отпред са вдигнали Живко на рамене, той пък високо върти знамето и една българска река от бяло, зелено и червено се мята насам-натам сред върховете на Карпатите... Расте хорото, а правото вече се е навило и на него се лепят румънци, японци, унгарци, българи, деца и старци... И става една, като на 24 май в България.

Господи, колко малко му трябва на човек, за да стане българин!

Всичко хубаво си има и край.

Д-р Георгиев преля фестивала в камерата си и сега сме в неговата стая в хотела. Децата са се накачулили едно върху друго и гледат и преглъщат какво са чудо сторили. Радваме им се... Не! Боготворим ги!... А те все да си кажат какво още са можели по-добре да сторят...

Има още дни. Ще го направят.

Хубаво би било фестивалът да се предаваше пряко и по телевизията в Добрич. Още колко много сърца щяха да трепкат като на чучулига!...

Но животът е такъв. Малки сме, за да ни видят всички. Но пък го можем по-добре и от големите, които централните ни телевизии все търсят по София и шоплука...

На другия ден сме поканени от кмета на Брашов Андриан Габор. Трябва да утихваме, но на никой не му се спи. Хотелът жужи като самите Балкани. Най-гръмогласни са гъркините. Крякат, сякаш искат да ги чуят в Атина, те са от Кавала. Красива сръбкиня си мотае плитките във фоайето... Пред рецепцията унгарците подхващат цигулките... Из коридора се мотае водка-перцовка... Без шалварите туркините са съвсем нашенски красиви моми, а мъжете им са напети красавци... Полякините се усмихват като Мона Лиза, сами си знаят защо... Всъщност, ако си запушиш ушите, имаш чувството, че си у дома, в България. Навярно така е и с румънците. И със сърбите. И с турците и молдовците...

Не знаем, че вече сме знаменитости в Брашов. Сутринта ще се досетим, когато пуснем телевизорите и запрескачаме по новините.  А после ще се уверим, когато групата тръгне с табелата България и българското знаме по улиците към кметството. И вече няма да се чудим защо десетки хора ще спират децата ни, облечени в национални носии и ще искат да си правят снимки с тях. После кметът Габор ще каже на Юлия Герасимова, че в Брашов се говори какво шоу сме направили на площада. А щом сме допаднали на жителите и гостите на Брашов, на кмета и шефа на окръга, значи сме постигнали и една от върховите цели на фестивала - градът да стане център на фолклора на Балканите.

Но за това утре.

Димитър ДУКОВ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - V ЧАСТ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - ІV ЧАСТ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - ІІІ ЧАСТ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - ІІ ЧАСТ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - І ЧАСТ

Следва