Парадът на фолклорните ансамбли, участващи във Втория международен фолклорен фестивал в Брашов, финансиран като проект от Европейския съюз, предизвиква идеята не е ли добре и съгражданите ни да стават свидетели на подобни прояви. Опит имаме с мажоретните състави. Затварянето само в зали или изпълненията единствено на сцената на площад "Свобода" като че ли остарява.

В Брашов имат различен подход.

Старинният площад се оказва тесен да побере осемте гостуващи ансамбъла и придружаващите ги лица, защото около нас бързо се събира огромна група туристи и местни хора. Чаровната Кремена Великова не сварва да позира на десетките фотографи, в нейните ръце е табелата БЪЛГАРИЯ. Неотлъчно до Кремена е Ивайло Петков, този път българското знаме е в неговите ръце. Започват да се вихрят танци. Трептят нашите момичета. Ивелина Богоева, Пламена Георгиева, другите деца завиват хоро. Този път организаторите искат ние да завършим парада, защото знаят, че нашите деца са тези, които ще вдигнат от масите десетки хора, ще извадят от бутиците любопитните туристи, ще затворят с българщината си магазини и щандове...

На всеки петдесетина метра ансамблите спират - танцуват, пеят, свирят и продължават... Целият център се оглася едновременно от български, унгарски, украински ритми.  Звучи гръцки танц, в него се преплита молдовски ритъм, поляците не остават назад...

Имам време да огледам всяка сграда от двете страни на главната улица. Очевидно преди годините на социализма богатите притежатели на тези домове, магазини или ресторанти са се надпреварвали кой да бъде по-оригинален. Скулптури, фрески... Амбиции и богатство, религиозна принадлежност и място в обществото издават детайли и обща визия.  Би било интересно човек да знае съдбата на всяка сграда. Само безлична душа може да остане равнодушна от архитектурата в Брашов.

Парадът завършва в близост до кметството и окръжната управа. Около добричките бисери се вие хоро. Не мога да си преправя път, за да направя нормална снимка на децата. Някъде мяркам Йолина Георгиева. И Кристиян Димитров е там, до него Николай Панайотов... Между тях и деца, и възрастни хора, и туристи, и местни момчета и момичета... Да не повярваш. Горещо е. Часът е пет, а народът играе хора и се весели... Кой каквото ще да казва, но се вижда, че другите участници във фестивала малко ни завиждат. Ние пък се пъчим, че нашите са така добре приети.

След час филмът се повтаря в парка пред кметството. Сред децата има и сватбари. Друга булка стои встрани от хорото. Наши деца тръгват да си правят снимка с нея - за нейно щастие. Дългокраката кака отказва... Промърморвам си, че това момче, дете се жени за нея, няма да му е леко и отминавам със съжаление. Децата хич не им пука и не им дреме на настроенито. Танците продължават, докато накрая капват и си тръгваме към хотела. Утре денят започва с посещение на Кралския дворец /Замъкът Пелеш/ в Синая.

Вчера приятел ме закачи: Станал си румънофил, мои познати на връщане от Унгария минали през Румъния и вече не искат да минават от там. Пътищата били лоши. Имало крадци...

Аз и всички, които бяхме заедно в Брашов, лоши пътища не видяхме, нито ни окрадоха, нито видяхме просяци и изоставени къщи.

Синая ни порещна слънчева и свежа - като истински планински курорт, при това и като най-титулован в Румъния.

Пътят до Кралския дворец от двете страни е осеян плътно с тенти, където се продават всъвъзможни сувенири, основно свързани със Замъка Пелеш и Замъка на Дракула.  В края на улицата на занаятите, както наричаме подобна алея в нашата перла на туризма - Албена, блесва Кралският дворец. Бързо събираме група деца и правим снимка за спомен, естествено - фонът е Замъкът Пелеш.

Не ви лъжа. Фантастична гледка. В далечината слънцето огрява двореца. По върховете на кулите му се е забучило ведро синьо небе. В полите на двореца огромна ниско окосена свежо зелена поляна, тук-там дървета допълват пейзажа, като че ли са изрисувани от ръката на велик художник. Вляво ромоли поток. Туристите правят по няколко крачки, спират и снимат. После тръгват, пак спират и щрак с камери и фотоапарати. Пространството поема всеки глас и го приглушава в красотата на мълчанието си.

Няколко думи за двореца.

В проспектите пише, че Замъкът Пелеш е бивша лятна резиденция на румънските крале. Построява го Карол І - крал на Румъния от 1881 до 1914 г. Всъщност, когато започва строителството на двореца, Карол І е още принц. Замъкът е строен от 1873 до 1883 година. А като принц Карол І лично е ръководи румънските войски в Руско-турската освободителна война и участва в обсадата на Плевен. Там пише, че за участието си в освобождението на България от Турската империя Румъния е получила като награда Северна Добруджа. Карол І умира през 1914 г. и оставя  след себе си един замък, който в туристическите справочници описват като хармония от стилове - Ренесанс, Барок и Рококо.

И ние сме имали царе след 1878 г. Какво са ни оставили, вие, които четете тези редове, сте големи хора, преценете сами. Хайде, да не са ни оставили, да са построили, та днес там да водим туристи и държавата да печели. Много да печели. Защото Замъкът Пелеш просто е туристическа индустрия.

Влизаме в двора. Абсолютен ред. Никой не пуши, никой не говори на висок тон. Гледаме, немеем и... дивеем, би казал един мой приятел, с който сме поникнали като хора от кирпича на Добрич.

Всяка картина, всяка скулптура, всяка колекция от съдове, икони... Всичко е изкуство. Резбовани тавани. Кристални огледала. Бюра, на които са подписвани договори за възход и падение... И невероятна колекция от около 4000 европейски и източни оръжия. Над камината  - картина от кован метал с позлата изобразява знаменитата Никополска битка от 1396 г., станала съдбовна за България, за другите балкански страни и християнството.

В замъка има и огромна библиотека с книги на немски, френски, италиански и латински, тайна стълба води към кралските апартаменти, тя също е с невероятна резба и скулптурни украшения от дърво. В музикалната зала са окачени нежно изрисувани картини - приказки по мотиви от поезията на кралица Елисавета, избрала псевдонима Кармен Силва, допълват я витражи с народни легенди.

Виждаме и първата кинозала в Румъния, в този уютен салон през 1906 г., където има кралска ложа с 60 места, е била първата прожекция.

Вратите на флорентинската зала, изляти от бронз, помнят приеми и дворцови интриги, мраморни камини пазят съкровени тайни, венециански огледала между кралските тронове ни връщат към мигове на блясък и сълзи...

Излизаме богати на впечатления, че ме видяли не само исторически реликви, но и толкова много изящество и красота.

Дворът при двореца изобилства от каменни скулптури. Всяка от тях е била свидетел и на любов, и на омраза и тъга, и на гордост и достойнство...

Замъкът Пелеш съхранява и много български тайни!

Струва си човек да стои тук с дни, да потъне в дебрите на историята, да се наслади на човешкия гений.

Времето обаче тече и ние трябва да се върнем в Брашов. Довечера е закриването на фестивала и български ритми ще омайват 300-хилядния град, в центъра на който се издига най-голямата готическа катедрала в Източна Европа. В този град вековни корени има и българската нация.

Следва

Димитър ДУКОВ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - VІІ ЧАСТ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - VІ ЧАСТ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - V ЧАСТ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - ІV ЧАСТ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - ІІІ ЧАСТ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - ІІ ЧАСТ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - І ЧАСТ

Следва

Парад в Брашов на ансамбъл "Сборенка"